Всички сме чували за популярните музеи с восъчни фигури, носещи нейното име. Но коя е всъщност Мадам Тюсо и какво не знаем за живота ѝ? Именно отговор на тези въпроси потърси днес Lifebites.bg, за да ви поднесе поредната порция любопитни факти.
Музеят на Мадам Тюсо в Лондон е една от най-големите атракции не само в Англия, но и в световен мащаб. Поради огромния интерес към своеобразните восъчни фигури, музеят има вече над 20 клона, разположени в различни точки на територията на 4 от 7-те земни континента. В Америка например се намират 7 музея с восъчни фигури. Същият брой можем да открием и в Европа. На най-големия континент в света – Азия – атракционите от този тип са цели 9. Има и един в Сидни, Австралия.
Милиони туристи ежегодно посещават музеите на Мадам Тюсо. Някои от тях буквално биха дали всичко, само и само да успеят да си направят снимка с някоя любима знаменитост или поне с восъчната ѝ фигура, изложена там. И макар идеята на съвременните музеи на восъчните фигури да е различна от тази, която Мадам Тюсо е патентовала едно време, едно е сигурно: статуите са много истински, внушителни и любопитни. Така, че достойно могат да носят наименованието “произведения на изкуството”.
Но да се върнем на темата.
Коя е Мадам Тюсо и как започва всичко?
На 1-ви декември през далечната 1761 г. в Страсбург, Франция се ражда малката Мари Гросхолц, по-късно станала популярна като Мадам Тюсо. Баща ѝ, немският войник Джоузеф Гросхолц, загива на фронта 2 месеца преди тя да се появи на белия свят. Майка ѝ започва работа като икономка в дома на д-р Филипе Курциус в Берн, Швейцария. Малката Мари се премества заедно с нея там и също заживява в дома на швейцарския лекар. Тюсо дори започва да го нарича “чичо”.
Курциус се занимава с изработката на восъчни фигурки, които използва най-вече за онагледяване на човешката анатомия. Постепенно започва да скулптира портрети, а по-късно и цели човешки фигури. През 1765 г. дори зарязва лекарската си професия и заминава за Париж, където се отдава на страстта си да твори восъчни фигури. Малката Мари и майка ѝ го последват.
От този период датират и първите по рода си подобни произведения на изкуството. Най-старото сред тях е това на Мари-Жана Бекю – графиня Дю Бари, която е лична метреса на крал Луи XV. Все повече известни личности започват да посещават дома на бившия лекар, а
Тюсо се превръща в негов главен асистент
Това дава възможност на младата дама да се запознае с голяма част от френската аристокрация и с още много високопоставени особи. Филипе създава все повече восъчни статуи и през 1770 г. прави първата си изложба. Събитието събира много посетители и се радва на голям интерес.
Д-р Филипе Курциус въвежда Мари в дебрите на този занаят, който по-късно ще я превърне в истинска легенда. Когато умира през 1794 г., талантливият швейцарец ѝ завещава цялата си налична колекция.
Мари създава първата си голяма самостоятелна восъчна фигура през 1777 г. Модел за нея става един от символите на френското Просвещение – свободомислещият писател, интелектуалец и философ Волтер. Други две много известни личности, чиито восъчни модели създава самата Мари Тюсо, са един от Бащите-основатели на САЩ – Бенджамин Франклин и небезизвестният швейцарски мислител Жан-Жак Русо. През 1780 г. Мари е наета да направи восъчна фигура на Мадам Елизабет – сестра на крал Луи XVI. Така тя се запознава и дори сближава с голяма част от кралското семейство.
По време на Френската революция, заради симпатиите ѝ към кралската власт,
Тюсо е арестувана и дори е подготвена за екзекуция
Озовава се в една обща килия с Жозефин – любимата на Наполеон Бонапарт. Успява да се спаси благодарение на влиятелни застъпници, които настояват, че ще имат полза от таланта ѝ. Мари е наета да прави т. нар. “маски на смъртта” – отливки на отрязани на гилотината човешки глави. Сред тях са и тези на Крал Луи XVI, Мария-Антоанета, Робеспиер и редица високопоставени приятели на “чичо” ѝ. Смелата французойка
Мадам Тюсо буквално рови сред купчините мъртви тела
за да открие поредния модел, когото да увековечи посмъртно. Нейните маски са разнасяни от масите по улиците като бойни флагове.
През 1795 г., година след смъртта на учителя ѝ, Мари се жени за Франсоа Тюсо. Това е моментът, когато официално става Мадам Тюсо. Семейството има двама сина. Бракът им обаче не върви и през 1802 г. съпрузите слагат край на отношенията си.
Тюсо започва да обикаля из цяла Европа и да излага експонатите – нейни и на Курциус, подредени в чудати изложби. Няколко години по-късно скулпторката получава покана да подреди изложбата си в Лондон, на входа на шоуто на Пол Филидо. Интересът е голям, но тя получава едва половината от полагащите ѝ се приходи. Това обаче не я отказва. Напротив.
През 1831 г. талантливата Мадам Тюсо наема няколко малки помещения в английската столица, в които излага колекцията си от восъчни фигури. Една от главните атракции в импровизирания музей е т.нар. Стая на ужасите. В нея се помещават страховити фигури с изцъклени стъклени очи на загинали войници, различни убийци, световни диктатори и други смразяващи кръвта престъпници.
Официалният Музей на восъчните фигури на Мадам Тюсо е създаден през 1835 г.
Освен експонатите от стаята на ужасите и няколкото други фигури в колекцията, полека-лека тя започва да използва за модели все повече и повече светски личности. Сред тях се нареждат имената на Лорд Нелсън и Сър Уолтър Скот.
Талантливата французойка издъхва в съня си на 15 април 1850 г. През 1883 г. наемът на наетото от Тюсо помещение скача неколкократно, затова внукът ѝ, като неин наследник, взима решение и премества музея на настоящия му адрес на улица Marylebone Road. Някои от произведенията, създадени от талантливата Мадам Тюсо, са запазени и до днес. Общият им брой навремето бил около 400. Голяма част от тях обаче са унищожени от пожар през 1925 г. и бомбардировки по времето на Втората световна война. За щастие, доста от основите на статуите все пак успяват да оцелеят, което позволява повторното им изграждане. Днес те се съхраняват в Музея на Мадам Тюсо в Лондон.
Към настоящия момент фигурите, излагани в него и клоновете му по цял свят са вече най-разнообразни. От исторически персонажи, през известни политици, звезди от шоубизнеса, та чак до кралски особи, популярни певци, спортисти и др. Интересен факт е, че
срещу фигурата на Адолф Хитлер на 2 пъти е извършвано покушение
Първият път 41-годишен мъж обезглавява статуята на германския диктатор в музея в Берлин. За което след това си понася последствията, а восъчният Хитлер е съграден наново. Вторият атентат срещу нацисткия лидер е реализиран в сърцето на восъчния свят – Лондон.
