В подножието на шуменското плато, сред величествените скали и дивата природа, е изсечен Мадарският конник. Единственият скален релеф в Европа. Глобален символ на България. За такъв е обявен чрез мащабна национална анкета. И макар че едва ли има българин, който да не е чувал за него, трудно е за много от нас да кажат нещо конкретно за барелефа. Може би защото и до днес няма единодушно мнение за това коя историческа личност е изобразена.
Хилядолетия наред хора от различни епохи са живели в района, приютил Мадарския конник (днес Национален историко-археологически резерват Мадара, до Шумен). И са оставяли следа след себе си.
Какво всъщност представлява Мадарският конник?
Барелефът представлява фигура на конник, промушил с копието си лъв. Зад коня има изсечено куче. Това се тълкува като сцена, изобразяваща победата и триумфа на владетеля над врага. Врагът, представен чрез образа на лъва. Около конника в скалата са изсечени три отделни надписа на гръцки език.
Множество предположения са направени относно това кой е този конник. Въпросът и до днес остава без ясен и категоричен отговор. През годините се появяват различни твърдения – противоречащи си или взаимно допълващи се.
Така например, когато Франц Каниц “открива” Мадарския конник за науката, той смята, че надписите са на латински. Константин Иречек опровергава това твърдение, като установява, че надписите са на гръцки и предполага, че те датират от езическия период на България. По-късно се снема гипсова отливка на изображението и текстовете и след проучване се появява тезата, че конникът е хан Крум. Тя се потвърждава впоследствие и от проф. Гаврил Кацаров и археолог Геза Фехер. Нещо повече – според тях релефът представлява надгробен камък.
През 1931 г. проф. Веселин Бешевлиев – епиграф-специалист – започва проучване на релефа и установява, че един от надписите датира от около 100 години по-рано. От времето на хан Тервел – VIII век.
Този текст е свързан с годината 705-та
за която ще ви разкажем след малко. Ако барелефът е направен тогава или още по-рано, няма как той да изобразява Крум, който живял и управлявал близо стотина години по-късно.
В годината, от която датира този надпис, се случва нещо интригуващо. Византийският император Юстиниан II е свален от престола по насилствен начин и след като е заточен, успява да избяга. Къде отива за помощ? При хан Тервел. Българският владетел му помага да се възкачи отново на престола, а Византия започва да изплаща ежегоден данък на България.
Затова тезата, базирана на това откритие е, че барелефът представлява триумфален образ именно на този български хан. Тя е подкрепена и от други учени и се затвърждава в българската наука.
Макар че надписите са повредени заради ерозията на скалата, е ясно, че те описват най-важните събития от българската държава, произхождащи от три различни епохи – от управлението на владетелите Тервел, Кормисош и Омуртаг. А това кара мнозина да разглеждат барелефа не толкова като образ на конкретен хан, колкото като
обобщен образ на обожествен владетел
Преди няколко години обаче български учени установиха, че в Афганистан има конник, който много наподобява нашия от Мадара. Това откритие задава нови неизвестни. Води до нови въпроси. Но и представя пред нас една съвсем различна гледна точка. И ни кара да се усъмним в предположението, че конникът е изображение на Тервел.
Въпреки разногласията по отношение на фигурата на конника и въпреки заличените в немалка част текстове, надписите все пак ни показват едно ранно проникване на византийското влияние в България и ни разказват за период, в който държавата е била могъща и е оказвала влияние върху събитията на Балканския полуостров.
Какво друго може да разгледате в района на Мадарския конник?
Когато споменем Мадара, правим веднага асоциация със скалния конник. И все пак цялото място е събирало не векове, а хилядолетия наред история в себе си. И ако попаднем тук, няма да е трудно да разберем защо. Впечатляващи със своите размери, непристъпните скали са ограждали и ограждат до днес двете страни на платото. Но не е само това. Тук изобилства от тучна растителност, времето е изваяло естествени скални образувания и пещери, пазещи от нашествия, а до Голямата пещера се намира малко поточе.
Предметите, съхранили се до наши дни и намерени в Малката и Голямата пещера, ни разказват историята на хората, живели тук. Ако се върнем далеч във вековете назад, ще се озовем в VI в пр. Хр. И ще видим хора, населяващи района. Свидетелство за това са откритите сечива от кремък и кост в Малката пещера.
Ако се огледаме, ще забележим, че големият скален навес, носещ името Голяма пещера или Светилището на нимфите е използван за живот не само тогава, но и в различните епохи след това, тъй като е
бил добре укрепен
Преминавайки във времето на траките, ще установим, че вероятно под Голямата пещера се е намирало светилище – “…намерени са оброчни плочки с изображение на трите нимфи (богини на водата, на гората, на природата) и надписи, които говорят, че тук се е издигало светилище (нимфеум), посветено на тях”, пише Цветана Дремсизова в книгата Мадара-пътеводител.
Вижте още защо Рилските езера са смятани за енергиен център на България
Ако се спрем в този период за малко, може би ще станем свидетели на търговските взаимоотношения между траките и други народи. Ще се потопим в техния бит и ежедневие. И ще установим, че те са използвали пещерите за живот, но също са ги разширявали и укрепвали.
Пренасяйки се напред, ще достигнем до римския период, свидетелство за който днес са останалите панички, намерени в Голямата пещера. Но и една вила – Римската вила, ще ни покаже, че тук са живели римляни. Смята се, че тя е изглеждала също като земеделските вили в Римската империя.
След това ще достигнем до времето, в което предците ни се заселили по тези места. Тук ще открием дворцов комплекс. Трудно ще ни бъде да определим дали е бил резиденция на българските ханове, или
постоянно жилище на върховен жрец
Какъвто и да е отговорът обаче, днес той може да предизвика единствено преклонение пред мощта на българите от миналото.
Движейки се през годините, ще станем свидетели на построяването на християнска базилика върху прабългарски езически храм. “Защо именно върху храма?” – мнозина ще се запитат. Най-вероятно е имало подобна традиция в района при приемането на нова религия. Хората са вярвали, че местата, на които е имало стари светилища, са били свещени.
Пренасяйки се напред във времето, ще видим кипящ духовен живот в Мадара. Тук бил изграден един от най-големите скални манастири в тази част на България. Над 150 пещери са използвани като църкви, параклиси, монашески килии и гробници. Най-вероятно монасите живеели в тях през лятото, а през зимата се подслонявали в подножието на скалите. Една от пещерите, използвана като църква и до днес е действащ скален параклис.
Разходката ни ще завърши в наши дни. Днес цялото това минало ни се разказва от останките на всички тези сгради. От намерените монети, керамични съдове и железни сечива, съхранили се през вековете. И от издигащия се високо над епохите Мадарски конник.
Мадарският конник е върховният бог на древните българи Сива или Сявуш, богът-конник на сарамтите и аланите!