България е една от страните в Европейския съюз с най-много изоставени деца, които растат в институции. Близо 3 хиляди деца живеят в 38 домa за изоставени деца. За сравнение през 2010 г. те са били над 7 хил. в 140 домa, които поетапно се затварят. Алтернативата са приемните семейства, осиновяването или настаняването в къщи, близки до семейната среда. У нас обаче приемната грижа все още е абстрактно понятие, а да бъдеш майка на заплата се приема едва ли не единствено като различен тип работа.
Това не е така за Мария, която е приемен родител от месец (Мария я наричаме условно, защото предпочита да остане анонимна – бел.а.). С нейния съпруг от години мечтаят за свое дете, но не успяват и така се решават на трудната крачка. От няколко години се занимават с проекти, свързани с домове за изоставени деца и знаят, че няма нищо по-добро от това едно бебе да израсне в семейна среда, а не в институция.
“Когато ходиш в тези домове, децата започват да ти казват “мамо”, защо не можеш да ме вземеш, аз съм свободен за осиновяване”
– разказва ни Мария. За да станат приемно семейство, двамата със съпруга ѝ преминават мъчителен
9-месечен период на борене с администрацията
“Това си беше като една бременност. Трябваше да се изчака този период, бяхме в едно мъчително и тягостно очакване всеки ден – дали ще приемат документите, какво ще стане с нас. Не знаем какво да очакваме, не можем да започнем работа, трябва да се подготвим за детето. Човек винаги се отказва от нещо, когато си заслужава – ние сме щастливи да имаме това дете.”
Но пък днес Мария е убедена, че усилията си струват:
“Това е най-приятното – когато виждаш, че правиш нещо за детето и то се усмихва! Да знаете, че тези деца не се усмихват много в институциите.”
Тя е наясно, че всеки миг детето може да бъде осиновено или върнато при биологичното си семейство. Евентуалната раздяла ще бъде тежка, но жената, в която някои хора виждат просто 
майка на заплата
е подготвена. До нея е и социален работник, който ѝ помага в трудните моменти. Често обаче кандидатите за приемно семейство са с неправилна нагласа. Много от тях имат изисквания детето да е с бяла кожа и сини очи например. Други се стремят единствено към месечното възнаграждение от около 700 лева, което ще получават, а трети тайно се надяват да се стигне до осиновяване.
В момента у нас има близо 700 приемни семейства. Това е твърде малък брой на фона на всички 7300 деца, които растат в институции. Причините са тромавата процедура и ниското заплащане. В Холандия например една приемна майка получава заплата
над 2200 евро месечно
За смелите и отговорни хора с големи сърца обаче това са незначителни пречки. За тях е важно да дарят обич и да получат в замяна единствено детска усмивка. Ако вие сте едни от тях и сте готови за предизвикателството – можете да се обърнете към неправителствена организация като Уницеф и Фондация За нашите деца, Националната асоциация за приемна грижа или към отдел Закрила на детето във вашата община.
