Любомир Данин е човек, който не може да срещнете всеки ден. 34-годишният мъж прави ножове. Той продължител на родовата традиция. Този занаят му е оставен като наследство от калеко му (вуйчо), който го е “откраднал” от дядото на Любо.
“Бях някъде около 16-годишен, когато започнах да проявявам интерес и да се заглеждам в правенето на ножове”
– спомня си Любо, който живее в село Костенец.
По това време младежът учи във Военното училище в Горна Оряховица. Захваща се с ножарство веднага след като завършва. За разлика от дядо си, който е правил основно домакински ножове, хладните оръжия, към които се е насочил Любо Данин, са ловни ножове, ръчна изработка.
Основният му бизнес е с оръжейни магазини в интернет, но много от клиентите го намират сами и идват на място в работилницата му. Голяма част от тях купуват
ножове като ювелирни изделия
а не за да ги използват сами при ловуване. Остриетата на майстора от Костенец се купуват често и за подарък, макар да казват, че нож не се подарява.
“Да, има такова поверие. То гласи, че като подариш нож на близък до теб човек, си режете приятелството. Трябва да се откупи с желязна пара. Затова, когато се подарява нож, се слага и монета”
– разказва пред Lifebites.bg Любомир Данин.
Всъщност, правенето на тези изделия не е лесна работа. Това си е истински майсторлък! Не е работа като работа, е истинско изкуство. В което освен да създадеш дизайна, трябва да изработиш предмета, така че хем да е красив, хем да е здрав.
“Трябва да нагласиш ножа, така че да е приятен за окото, освен да е практичен, функционален и удобен за работа. Има си тънкости, които се научават с години упорит труд. Трябва да имаш желание да го работиш това нещо и да си прецизен”
– обяснява майсторът, посветил на този занаят половината си съзнателен живот.
В родното му село Костенец ножарите се броят на пръстите на двете ръце, а Любо е най-младият.
Не е нужно да се чудите дълго защо. Занаятът, макар и интересен, не е от най-доходоносните занимания, а и овладяването му отнема колкото изкарването на бакалавърска и магистърска степен в университет!
“Необходими са ти около 5-6 години, за да научиш основните неща, за да правиш хубави ножове”
– пояснява младият ножар. Така е открай време. Тогава се е чиракувало 3 години, а след това кандидат-майсторът е работил като калфа още две, докато овладее занаят и стане завършен ножар.
Любо е разработил дизайна на 8 собствени модела, които са основно ловни –
дране, клане, разфасоване…
Тяхната направа, логично, отнема по-малко време от тези, които трябва да направи по идея на клиент.
И все пак – колко ножа може да направи майстор като него за един ден, ако работи от сутрин до вечер?
Най-много 4-5, казва той.
А досега е направил над 5 хиляди ножа!
“Като работех при калеко, той ми каза следното: “Няма да ти казвам как да правиш, просто гледай – занаят се краде. Каквото си видиш, това ще ти остане! И така – той замина, аз продължавам да правя ножове”, усмихва се Любо и допълва, че днес вуйчо му живее и работи в Италия.
Самият той също е минал през близо 2-годишен период, в който се е бил отказал да прави ножове.
“Не можех да намирам работа в началото, но след това потръгнаха нещата, завъдих клиенти – спомня си Любо и добавя: “Ако не ми беше приятно да го работя това нещо, досега да съм се отказал 100 пъти. Тя баницата не е голяма. Има и по-доходни неща, с които човек може да се занимава, но ми е приятно това и ме влече. Харесва ми да измислям нови неща.”
Питам го дали смята ножарството за замиращ занаят.
“Не е точно така. Има търсене. Ако предлагаш качество и не претупваш работата си, резултатът идва скоро”
– усмихва се младият мъж и протяга ръка.
Сбогуваме се, а в главата ми нахлуват разни мисли. Най-вече за това колко малко са днес хората като него. Не ножарите, а тези, които продължават да правят това, което им харесва, макар и да са по-скромно платени…
Уникални ножове, когато държиш на качеството винаги ще имаш работа и клиентите ще те търсят.