Тръгвайки към Малдивите преди Коледа на 2019-а, чух две забележки. Първата – че взимаме децата с нас. Втората – че отиваме твърде за кратко… След няколко дни на миниатюрния остров Тулхагири обаче спокойно мога да кажа – категорично не съм съгласна с първата забележка. Това място е колкото за романтични влюбени, толкова и за семейства с деца. За малките ни туристи това бе най-незабравимото приключение. Но определено съм съгласна, че една седмица там може и да не стигне. Въпрос на програма и гледна точка.
Няма да ви занимавам с факти, които можете да си прочетете в интернет. Източници бол, даже и на български език. Много ми се иска обаче в следващите редове да ви разкажа за призмата, през която ние видяхме това приказно местенце.
Както вероятно знаете, заради климатичните промени и повишаването на нивото на световния океан, се правят предвиждания, че
до 80 години Малдивите може да потънат
А ако промените продължат със сегашните темпове, това може да стане дори по-скоро. Един народ, който от векове живее между океана и малките коралови острови в по-големите атоли, вече търси нов дом. Естествено, тази предстояща драма провокира много туристи да тръгнат натам, за да видят това райско кътче, докато все още го има в сегашния му вид. И ние така, затова и с децата. Все пак – не е дестинация, която да можеш да си позволиш всяка година.
Мързеливи туристи сме – предпочитаме по време на почивката друг да готви и чисти. Пък и макар да нямахме бюджет за луксозно преживяване, искахме да усетим това, заради което толкова много хора кацат на летището в Мале всяка година. Заложихме на
коралов остров – курорт с изумителните размери 300 на 300 метра
Иначе казано – гмурнахме се в клишето, макар и с някои изключения, съвсем умишлено. Много се смях, когато децата, пътувайки натам, ме попитаха дали ще ни стигне ден, за да го обиколим. Беше близо до столицата и международното летище – само около 20 минути път с бързата лодка. Съответно и цената за престоя беше значително по-ниска, отколкото на най-известните острови. Освен това, не взехме ол инклузив – това хем ни спести доста пари, хем се оказа, че ни най-малко нямахме нужда от него. Но пък гледахме делфини по изгрев, ходихме на нощен риболов и плувахме с инструктор в падината, който показа неща, които сами не бихме открили.
Целият остров Тулхагири е покрит с пясък и ако искаш, можеш да си винаги бос. Даже и в ресторанта. На дърветата около ресторанта денем цвърчаха множество вълнисти папагалчета. Над главите ни между високите палми прелитаха големи плодни прилепи. А в краката ни постоянно се мотаеха гущерчета. Дотолкова не се страхуваха от хората, че пред очите ми една италианка настъпи един, без да иска. В стаята си пък имахме домашен любимец – геконче.
Знаехме, че слънцето ще е много силно – все пак
Малдивите са една от 13-те държави на Екватора
Температурите обаче са… райски. Около 30-ина градуса през деня и около 24-5 през нощта. С висока атмосферна влажност, но тя прави впечатление само първия ден и когато си обличаш банския – той просто не съхне и в един момент започва да намирисва. Даже дрехите в куфарите, които изобщо не бяхме вадили – и те поеха миризмата на мухъл и влагата.
Това, което много ни изненада обаче, беше пясъкът. Знаехме, че ще е бял и много фин, като сол. Но по обед, когато не се стоеше на открито, той беше… хладен. Да, наистина, няма проблем да крачиш далеч от вълните, не пари изобщо. Защо ли? Защото е коралов. Не стрита скала, а стрит корал. Как става ли? Ей това е най-готиното в историята. Още щом нагазиш във водата, попадаш в тропически аквариум – приказно синьо, корали и риби. Много риби. Сред тях едни цветни и големи. Това са рибите папагал, които ядат мъртвите корали. Извличат ценните вещества и останалото го изхвърлят във вид на пясък. Та…
на Малдивите пясъкът е всъщност акото на рибите папагал
Що се отнася до водата в океана, тя беше очаквано топла – около 28-29 градуса, но не толкова солена, колкото тази на морето в Гърция.
Вижте още за Бали извън сезона и отвъд клишето
А океанът – за него отделен текст си струва да се напише. Ще кажа само, че на всяко излизане в падината попадахме в сцена от култовата анимация Търсенето на Немо. Цялата рода на Немо беше там – риби клоун, ама или с една ивица, или черно-бели. Също и синята откачалка Дори (трудна за улавяне от фотоапарата), и много други подобни на нея. И онзи, дето се надуваше като плондир, както и пасаж от сладурите, които заемаха различни форми. Имаше още огромни и миниатюрни скаларии, неонови рибки и едни големички с жълто-сини пижами (на английски ги наричат Ориенталски сладки устни). Безброй пъти виждахме рифови акули, скатове – петнисти орли, също морски змии, мурени. Няма начин да не забравям нещо, което тогава ме е карало да затая дъх… Вижте с очите си част от тази красота в галерията в края на текста.
Най-опасното на Малдивите се оказаха… коралите
Гъст лабиринт около острова. Почти до повърхността на водата – стигат само на няколко сантиметра под нея и е трудно да плуваш над тях, без да ги докоснеш. И ако не си наясно, че има прокопан безопасен проход за излизане в падината, абсолютно можеш да се изгубиш и да пострадаш. Достатъчно е само да се заплеснеш по нещо, течението те отнася върху коралите и честито – надран си. А както е известно, коралите са живи организми и ако се одраскаш, причиняват много тежки и нерядко трудни за лекуване инфекции.
Иначе малкият остров Тулхагири беше просто прекрасен. Там не са заложили на ултра-мега-лукс за богати. А на близостта до природата. Даже сламките в коктейлите бяха хартиени и почваха да се разпадат, ако се зазяпаш за дълго в
акулите, които обикалят под бара
А напитките бяха наливни или евентуално бутилирани – никакви кенчета. Информирахме се, че алкохолът е забранен, но на острова се очакваше да има изключения. Истината е, че когато следобед поръчвах коктейли и уточнявах, че искам да са безалкохолни, местните зад бара неминуемо ме питаха добре ли съм. Каква ли е представата на тези хора за европейците (преобладаващите туристи на Тулхагири), щом ги изненадвах с тази си прищявка?
Още със стъпването на острова бяхме помолени да не хвърляме храна в океана, за да привличаме вечер акули и други големи риби. Първо, те така или иначе сами щяха да дойдат. И второ, така стават
зависими от хората и губят инстинктите си
Предупредиха ни също да не си взимаме нищо от острова за вкъщи. Коралите са забранени за изнасяне от Малдивите така или иначе със закон. А раковинките, които можеше да се събират с торби, служеха за дом на раци скитници.
Между другото, още първия ден, когато пристигнахме, съпругът ми заяви, че този остров бил шантав. Защото, както каза, рачето, което видял пред къщичката, било с номер 18 на раковината. Реших, че се шегува, но децата потвърдиха и заключиха, че явно няма много раци, щом ги водят на отчет. Впоследствие видяхме, че се организира надбягване с раци веднъж седмично. И затова някои имат номера на раковините. Пускат ги после на свобода, ама ако се замотаят около къщичките, буквално взимат акъла на новодошлите туристи.
Освен това на Тулхагири, пък и на летището, и на лодките, с които пътувахме насам-натам, беше
изключително чисто
Поне два пъти на ден премитаха стаята ни и сменяха водата в малкия съд пред къщичката, в който си оплаквахме краката, преди да влезем, за да не внасяме много пясък. Чистеха и плажа от едри корали.
И както бях наковала децата да мият ръце, да не ядат небелени плодове и т.н. мерки за сигурност, така още на втория ден самата аз спрях да внимавам и се отпуснах. И лед в напитките си исках (признавам, може да сме попаднали на изключение, ама така беше). Е, малко се смутих от първите нахапвания от комари. Още повече, че старателно се мажехме. Но после си дадох сметка, че не е случаен призивът на летището – Да опазим Малдивите чисти от малария. Проверяват се всички влизащи в страната. Ако в последните три седмици си бил в страна с малария – искат да знаят кога последно си поставял ваксина. Ако не – в изолатор или наобратно.
Някъде бях чела, че малдивците са много затворени хора. Да, не правят те първата стъпка. Но
една-единствена дума – Шукурия
(благодаря) и до нея усмивка и разговорът тръгва… Много любезни, работливи, сърдечни хора и… с изключително тънко и приятно чувство за хумор. Някак ненатрапчиво, но постоянно се шегуваха – и с децата, и с нас. В новогодишната нощ прегръщаха приятелски всички наред. После прочетох, че и здравеопазването им е много добро, и нивото на грамотност в страната е доста високо – 98.61% по данни на ЮНЕСКО. Когато не знаеш нищо за някого, това определено е приятно за научаване…
Знаехме, че отиваме в мюсюлманска държава, където другите религии са забранени. И действително, с кацането на летището видяхме на опашката за гишето, откъдето минаваха местните, само и единствено жени с хиджаби и никаби. Т.е. изцяло покрити, както приляга на правоверни. Четохме обаче, че в днешно време все повече жени работят. И действително – на гишето ни обслужи жена, изцяло покрита, която обаче почти не ни погледна.
Но на острова ни чакаха приятни изненади. На сутрешната разходка с лодка за среща с делфини водач беше малдивско момиче с униформа на курорта. Нищо не покриваше косите ѝ, имаше брекети на зъбите, държеше се свободно, макар и с дискретно присъствие.
Говореше приличен английски
усмихваше се на всички, а екипажът на лодката видимо се отнасяше с респект към нея. В новогодишната нощ пък ни забавляваше местна група, която свиреше популярни западни поп-парчета, а солист беше млада хубавица, с пуснати коси и облечена с лъскав минижуп.
Знаехме освен това, че хомосексуализмът е забранен. И все пак, стъпвайки на остров Тулхагири, неминуемо се вгледахме в дъгата над името в логото на курорта. И слогана, че е Рай за влюбени. Действително, имаше няколко гей двойки, които обаче с нищо не привличаха вниманието. Мъжът ми ги забеляза чак накрая, съвсем случайно…
Мисля, че стига толкова… засега. Другото трябва да го видите и преживеете сами. Дали на Малдивите или другаде по света, няма значение. Надявам се да съм успяла за кратко да ви откъсна от ежедневието с разказа си. И да съм ви накарала да помечтаете. Пък то оттам насетне не се знае – нали има една приказка, че
човек е голям колкото мечтите си…
Вижте още снимки от това прекрасно кътче на Земята в галерията:
