Днес всички сме луднали на тема перфектност. Ако не си най-малкото вегетарианец, ако не правиш йога поне 2 пъти дневно и не спортуваш 8 пъти в седмицата, все още консумираш алкохол, а детето ти не започне да пише 4 месеца преди да проговори, значи си се провалил в тоя живот. Чувствам се виновна, че ям захар, че имам леко шкембе и че не водя наследниците на 3 спорта, уроци по виолончело и гмуркане за напреднали. А не дай си Боже да допусна някоя правописна грешка в текст, това вече е провал за 10 живота напред!
Ей така ме будят дните напоследък –
с мисълта за перфектност
Вмъкват се най-нахално под топлата завивка, избутват ме с дупе и започват да броят на глас калориите от предния ден, минутите мързел и моментите, в които съм пренебрегнала децата в името на личното спокойствие.
Светът яко ни притиска с амбицията да се превръщаме в перфектни родители, приятели, съпруги, жени, мъже, родители, мислители, човеци. Да се храним здравословно, да спортуваме като олимпийци, да отглеждаме гении, да сме еднакво добри и в работата, и в отношенията с близките. И ако си мислите, че фантазирам, ще ви дам няколко реални примера от моето битие. Примери за манията за перфектност, към която повечето от нас се стремят на живот или смърт.
Срещам се с Марина. Не сме се виждали от години. Все същата си! – усмихваме се искрено една на друга.
Марина е директор на една от големите търговски вериги. Срещи, пътувания, важни решения, назначения, проблеми с липсата на достатъчно квалифициран персонал. Брей, мачка ги тия задачи като клъчник чеснова скилидка – мисля си аз със зяпнала уста! А виж ме мен – с едни деца, домакинство и работа-хоби едва се боря!
Но това не е всичко
– небрежно казва Марина и вади телефона си, на чийто екран сияят усмивките на 4 прекрасни дечица. Кога е успяла!? За последните две така и не бях разбрала. Ама хич не ú личи.
– Е, то където едно, там и четири – махва небрежно с ръка Марина.
Където-както, ама не! Не се връзвам аз на тия приказки! С две деца дори за рибки отказвам да се грижа почасово!
– А, домашните животни са приказка – вмъква Марина, докато отпива глътка зелен чай. – Ние тъкмо взехме трето куче – този път е мъничко, че другите са като мечки.
Брей! Кво нещо, ква енергия
– набутвам в устата си парче торта, за да не оставям ченето си да виси неловко във въздуха. Марина се кани да създаде и малко стопанство – няколко патета, пиленца, вероятно паун и една лама. Имат огромен двор, който трябва да се използва. А и конете им са в конна база, където всеки ден кара сина си на езда.
Махвам на сервитьора да ми донесе една малка водка вместо второ кафе и се заричам повече никога да не отроня и стон за тежкия си живот на майка, домакиня и “писателка”.
– Абе, кой пие на тия години водка? Я си поръчай нещо органик – изглеждаш като смачкана глава лук. Имаш нужда, ще те освежи. – допива си чая Марина и изчезва по задачи.
Снимка: a4gpa via Foter.com / CC BY-NC-SA
Следващата ми среща е със Сашо. Вече ме чака вкъщи – обещал ми е интервю за сайта. Познаваме се от години и слава Богу, че не изпих онази водка, че днес с него ще говорим за търсенето на
баланса и хармонията в живота
Денят му започва с йога и стречинг на цялото тяло. Процедурата, извършвана преди изгрев слънце, задължително се заснема. След това се споделя в социалните мрежи, където хилядите му последователи “шерват” видеото с още други хиляди потенциални такива. После Сашо бяга по 10-ина километра за разтоварване и закусва полезно смути.
Той отглежда дете-чудо. Още преди да проговори, малкият Грегъри можеше да разпознава цялата азбука на български, английски и арабски, както и числата до 100. Когато беше на 3 г. му подариха компютър, който Грегъри сглоби сам, а година по-късно малкият създаде първото си приложение, купено от Майкрософт за около 8 млн. долара.
Цъкам с език, докато слушам за последните научни достижения на малкия гений, а 3 години по-големият от него мой син напористо ме ръга в ребрата:
– Мамо, мамо! Направих откритие! Саламът е много по-вкусен с малко кетчуп!
Ммм… искам обратно в леглото
Нина пък е водеща блогърка. Гуру на здравословното хранене. От БАН още чакат да потвърди участието си в тяхно изследване за човешкото дълголетие. Едно време Ванга казала на баба ú, че Нина ще живее най-малко до 135 г. и 11 месеца. И сега Нина е на път да изпълни предсказанието.
Снимка: yummysmellsca via Foter.com / CC BY-NC-ND
Кани ме на гости, където ще дегустирам новата ú рецепта – тарт от киноа, с крем от спирулина и житни кълнове.
– Спермо какво каза, че има в тоя крем – ровя с недоверие бялата паста в чинията.
Нина отново е в кухнята, откъдето минута по-късно внася чай от магарешки бодили, сушени на лунна светлина и още с първата глътка добавя 3 месеца към дължината на живота ми. Както и миризмата на умрял плъх, която вероятно цял ден ще изпускам. Тартът не е лош, само дето за гарнитура върви със зелени листа, овкусени единствено с лимон.
– Няма как – махнала съм всички мазнини от менюто – клати глава Нина, когато питам дали може малко зехтин. Така де… ще живея още 6 дни повече. Може би си струва.
Нина е не само изключително популярна в сферата на здравословното хранене, но и страшно богата. Фирмата ú е патентовала
заместители на шоколада Кума Лиса
(който се приготвя без захар и мляко), на телешкия суджук, сметаната, лютите чушки и омлета! Еха… това се казва да превърнеш хобито си в професия! Не като мен – професията в хоби.
– А, не – прекъсва ме Нина – много бъркаш. Здравето не е хоби, то е начин на живот.
– Живот без кафе, алкохол, захар, мляко и месо… – казвам аз леко объркана.
– Живот без махмурлук, пъпки и подут корем – поправя ме Нина.
Тръгвам си със свито сърце и празен стомах, а тя ми загъва парче тарт.
– Ще ти изпратя рецептата. Още не съм я пускала в блога, да знаеш – намига ми Нина. В същото време в главата ми се трепят два отбора мисли. Едните търсят най-близкото място, от което да ми купят мазен дюнер. Другите крещят и си скубят косите от ужас, че ще отхапя и парче от това супер вредно и отвратително мазно нещо!
Разкарвам ги с ръка
като ято досадни мухи и тръгвам към Яна. Знам, че е заета и бързам да не закъснея – затова дюнерът отпада от плана. Точно, когато се качвам на двойката в посока Попа, телефонът ми звъни.
– Е, сори, ама няма да успея днес, слънце! Даниел свърши по-рано занималнята и ще го заведа на допълнителен английски. Има изпит в края на месеца и не ми се иска да е неподготвен.
Снимка: moonjazz via Foter.com / CC BY-NC
Ясно. Предлагам някой от почивните дни. Не става, Даниел е на пиано, после има уроци по фехтовка, а щерка ú Маги има тренировка по плуване. Няма как да ги пропусне.
– Ти слънце, Юли не го ли водиш на футбол тогава?
– Не – отвръщам ведро – почивните дни са почивни! Никакви извънкласни занимания (само работа!).
– Ех, душа, като остарееш и той теб ще разкарва с тези думи – разсмива се Яна и затваря по спешност. Стигнали са тенис кортовете и на път към школата по английски, ще остави малката Маги на тренировка. След като прибере децата, ще отскочи да плати на домашната помощничка, че без нея животът е ад.
А аз ще тръгвам обратно към БЕЗперфектните си дом, здраве, родителство и живот, закачени като объркан пъзел на фона на общата картинка на перфектно функциониращите съвременни хора. Или първо ще извадя голямата мислена ножица и ще нарежа тази картина, пропита с миризма на перфектност. След това ще подредя всяко от тези парчета в албума на живота на всеки от нас. Така всичко изглежда някак…
нормално перфектно
Поединично, само за себе си. Без нужда от сравнения, които объркват. И здравословният начин на живот, и този, отдаден на децата, както и онзи, комбиниращият страхотна кариера и семейство. Все утопии, които за другите някак реално работят.
Но на отделна страница, дори и моят свят – с мазнини, “порочни” мечти за почивка без деца и две кафета с краве мляко на ден, не стои толкова зле. И вероятно прикрепен до нечий друг изглежда повече от перфектен!
А сега, мои мили дни, заповядайте обратно под топлата завивка и позволете на всички онези мисли за перфектност да заспят спокойно. Аз ще имам грижата да ги завия, ако се разсънят. През това време ще си отворя една студена бира и ще излапам лъжица Нутела. Пък нека светът след това да свърши!
