На 15 август отбелязваме Успение Богородично, Голяма Богородица или казано още по-просто, имения ден на всички, които носят името Мария. За този специален ден, за това красиво име и за куп други неща ще поговорим точно днес с поетесата Мария Донева – една любима, нежна и вдъхновяваща Мария.
Ще започна със стих, един от нейните стихове, озаглавен 15 август:
Вярването на жените
е приложно и домашно.
Те опитомяват дните
и така не им е страшно.
Вярват, че ако ги няма,
към децата им наднича
друга майка по-голяма
и ги пази и обича.
Мария, с какво е свързана за теб тази дата, какви чувства или спомени предизвиква?
Това е един от любимите ми празници. Чакай да си помисля. На трето място по любимост ми е, след рождения ден на сина ми и моя рожден ден, и наравно с Коледа. Великден им диша във вратлетата.
Най-любимото ми е да празнувам имения си ден при сестра ми. Тя живее в едно малко градче в Гърция, на 15 август има панаир с халва, въртележки, шествия с църковни реликви и надсвирване на цигански духови оркестри. През деня отиваме с пикапа на зет ми в планината, на едно любимо място край реката. Печем си мръвки на огъня, после слагаме масата и
столовете вътре в самата река
и там празнуваме. Вечерта може да отидем на църква, всички носят дар за Богородица – саксии с босилек. А колко е вкусно домати с босилек! Много обичам да се съберем със сестра ми, цялото семейство. С повод, без повод, всякак. Извинявай, забравих какъв беше въпросът…
Обичаш ли името си и защо си била кръстена така?
Кръстена съм на майка Мими. Това е баба ми. Тя почина преди много години, но продължава да ми липсва. Бих искала да я познавах сега, със сегашния си ум. Да седнем да изпием по една чаша вино и да си поприказваме някой път.
Извън това, името ми винаги ме е притеснявало, с всичките му възможни умалителни. Откакто взеха да ми викат Мария, нещата си дойдоха на мястото. Аз така се казвам, Мария. Но както и да ти казват, ако ти говорят с обич, всичко е наред.
Вярваш ли в теориите, че името определя личността ни? За името Мария казват, че означава “твърда”, “постоянна”, “желана”, “любима”, и че жените, носещи това име са весели, добри и изящни… В кои от тези неща се позна? И в кои не?
Чувала съм, че името е съдба, смениш ли си името – променяш живота си. И то за повечето омъжени жени си важи в пълна сила. Аз се подписвам с бащиното си име – Мария Донева; че фамилното се сменя вече един-два пъти, не може да се разчита на него.
Твърда ли съм? Да, отвън съм мека, а отвътре твърда. Постоянна съм в нещата, които обичам. Желана… не се оплаквам. Любима – случвало се е.
Всички щастливи жени са весели и добри, без значение как се казват.
Освен популярната фраза, че “всяка втора жена се нарича Мария”, името всъщност присъства и на безброй места в различни произведения, в музиката, носят го много известни личности, творци, герои… Кои са любимите ти сред тях?
Харесвам Мери Попинз. Малко ми е хладна и дистанцирана, но пък изобщо не е скучна.
В много култури Мария е символ на жената, на майчинството, на майчиното страдание. Винаги си спомням един твой текст от книгата Възможните майки, който събира всичко това в едно изречение – Ужасно е, искам още! Какво промени в теб майчинството и каква майка е Мария Донева?
Има една китайска поговорка – на този свят съществува само едно съвършено дете и всяка майка го има. Моето е прекрасно. Каквото и да ми се случи в живота, ако ще да е лошо, и още по-лошо, винаги ще се смятам за щастлив човек, защото имам Иво.
Мисля си, че в живота ти присъства доста често и едно друго вълшебно създание с главно М – Музата! Как си я представяш твоята муза, разбирате ли се и кога и защо те навестява най-често?
Не питай, недей. Напоследък пиша по-рядко в сравнение с предишните години, и понякога това ми създава напрежение и тревога, защото какво ще съм аз, ако не мога да усетя вдъхновение и ако не мога да напиша стихотворение, което назовава нещо важно с точните думи? От друга страна – както дойде. Няма нужда човек чак пък толкова да се вживява.
Имаш късмет – правиш хубави неща.
Напусне те късметът – гледаш да не правиш лошотии; и чакаш. И така.
За какво обичаш да пишеш най-много? И за какво би искала да пишеш понякога, но думите не идват, ако има такова нещо?
Ако имам какво да кажа – пиша. Ако нямам – мълча.
Когато човек чете стиховете ти, от тях струи толкова щастие, любов и светлина, че е трудно да си те представи тъжна… Какво е в състояние да те натъжи?
Аз съм жив човек, а на живите хора им е дадено всичко – и хубаво, и лошо. Мисля, че по-често съм тъжна, отколкото весела. Справям се с това, като се старая да не стоя без работа, а постоянно да съм заета с нещо. Шиенето на кукли е точно това за мен – ръцете заети, сърцето леко, умът – свободен.
Спомена куклите… Едно от известните ти любими занимания е да шиеш играчки. Какво са те за теб – друга форма на поезия, бягство от ежедневието, търсене на детското или…
Започнах да шия кукли преди 5-6 години и се радвам, че открих това занимание. Не ми омръзва, напротив, все по-интересно ми става, поглъща ме, сама се изненадвам какво се получава някой път. На всичкото отгоре после куклите отиват при други хора, които се радват, така че радостта се умножава. Супер е!
Един въпрос по идея на дъщерите ми. Зададоха ми го, когато четяхме последната глава на Пипи Дългото Чорапче и го прехвърлям и на теб… Хубаво ли е да си “голям”? Каква искаше да станеш като пораснеш, сбъдна ли мечтите си и за какво мечтаеш още?
Все още не зная какво искам да стана, когато порасна. Искам да правя интересни неща с удоволствие, да не вредя на никого, а ако може – да съм полезна. Виж какви общи и неопределени желания. Цяло чудо е, че се сбъдват!
Иска ми се да завършим с твое стихотворение. Имаш ли любим стих сред твоите, макар че сигурно е като да избереш любима рожба сред децата си…? И все пак, сподели едно стихотворение, което смяташ, че описва най-добре Мария Донева.
Не ги приемам като рожби, какво говориш. Прекалено възрожденско и биологично звучи, а пък стихотворенията са по-ефирни, не са закотвени към даден човек, скитат си, носят се и търсят кой ще ги приеме. Аз си представям, че стихотворенията вече съществуват и винаги са съществували, а някой ден някой късметлия посяга, хваща дадено стихотворение за ръката и го довежда тук. Дано да доведа и аз някои хубави стихотворения.
Нямам любимо, обикновено най-новото ми е любимото за момента, или пък някое, което съм написала преди време, а то изведнъж се обажда и ми казва – яяя, ами ти и днес си така. Яяя, вярно!
Ето едно миличко стихотворение:
Една малка любов във леглото се сгушила,
лавандула цъфтяла и тя я подушила,
едно крайче от слънце като зъб се подавало,
ромоляли щурци и почти се смрачавало.
Любовта била радост, смях и жестове мили,
непризната все още от великите сили,
а денят ѝ бил кратък. Тя мълчала. Притихнала.
Нещо се замечтала, нещо се поусмихнала.
Кръг от чаша разлята – нейната територия.
Тя си нямала още нито път, ни история,
даже ясни желания не била си избрала.
Тя била като капка, съвършена и цяла.
Една малка любов, кротка, с пръсти изстинали.
Ще остане ли тук? Ще боли ли? Ще мине ли?
