На 15 август отбелязваме Успение Богородично, известно още и като Голяма Богородица. Казано още по-просто, на този ден отбелязваме имения ден на жените с името Мария. Както всяка година, на този ден ви срещаме с една необикновена или вдъхновяваща представителка на това толкова популярно и в България име. А те съвсем не са малко! След Мария Донева, Мария Касимова-Моасе и адвокат Мария Шаркова, днес ще поговорим с Мария Пеева, или както вероятно повечето от вас я познават – Мама Нинджа, от името на изключително популярния ѝ сайт.
Може би се чудите каква ли суперсила се крие зад почти момичешкото изражение и чаровната усмивка на снимката? Суперсилата на една съвсем (не)обикновена жена, която е съпруга, многодетна майка, баба, преводач… И някак между другото или пък най-вече, автор и създател на сайта Мама Нинджа, който се превърна в своеобразен феномен и общност през последните няколко години.
И ако името Мария е символ на майчинството, то Мария Пеева е негово съвсем достойно превъплъщение. Когато я попиташ за децата ѝ, тя без капка колебание изрежда: Теди – 25, Косьо – 16, Коко – 11, Алекс – 6, Яна – 24, Боби – 1. Всъщност Яна и Боби са снахата и внучето, а и в цялата “суматоха” липсват четириногите допълнения в семейството – хъскитата Чара и Цезар и снежнобелият персийски котарак Фройд. Без да забравяме, и в никакъв случай на последно място, стожера на фамилията – г-н Пеев. Но кой ли се взира в годините и имената? Важното е, че сред тях има и една Мария! И то каква!
Как стана така, че от „просто“ Мария се превърна в Мама Нинджа? Разкажи ни за тази метаморфоза и защо избра да кръстиш сайта си така?
Сайтa го започнахме съвсем на шега, идеята беше да е нещо забавно за семейството и приятелите ни. Най-вероятно щях да му измисля някое много сериозно име, ако подозирах, че един ден ще достига до толкова хора и ще надхвърли първоначалните ми намерения. Всъщност се чудихме как да се казва с хлапетата и Коко даде тази идея. Коко е третият ми син и от малък обича да рисува, имаше период на комикси и обичаше да ме рисува като нинджа.
“Защото винаги успяваш да ни изненадаш, мамо, особено ако правим някоя беля, като нинджа си!”
Да ви кажа ли една смешка? Най-големият ми син, Теди, беше предложил да е “супермама”. Мило, нали? Поне децата да имат такова мнение за мен, защото аз определено не се мисля за супер майка.
Отдаваш ли някакво специално значение на името Мария? С какво е свързано то за теб?
Баба ми се казваше Мария. Страхотна жена беше и съм щастлива, че нося името ѝ. Много силна, много борбена, много трудолюбива. Мога само да си мечтая някой ден децата и внуците ми да ме помнят като нея.
Мама Нинджа рисува в представите ни жена-супергерой. С петима мъже вкъщи такава ли си в повечето време или по-често ти се налага да си „мека Мара“? Как те наричат близките и познатите ти?
Много е интересно как хората имат една представа за себе си, а близките и приятелите им са на друго мнение. Постоянно ми казват, че съм силна и оправна, а лично
аз се възприемам точно като кротка и мила “мека Мара”
Освен когато нещо ми накърни чувството за справедливост. Тогава определено не мога да съм кротка, каквото и да ми струва. Снаха ми много ме разсмя веднъж. Видя ме в такава ситуация, когато се наложи да си защитя семейството и после разказа на останалите.
“И тогава Мими се ядоса на тази жена и не се е разкрещяла или нещо, но сякаш изведнъж стана много голяма и висока, и изпълни цялата стая, много беше страшно.”
Висока съм 1,63 и гласчето ми е като на момиче. Просто не мога да си представя какво съм казала или как съм изглеждала, но определено не съм супергерой, който се превръща във великан. Майка съм. Това може би обяснява нещата. Всяка майка може да стане супергерой, когато се налага.
Вероятно са малко Мариите в България, които могат да се похвалят с толкова богат и дълъг опит в майчинството като твоя. Как реагират околните, когато разберат, че имаш 4 деца, че и внуче?
Ами, аз не мисля, че това е особено постижение да имаш 4 деца. Не е лесно със сигурност, но не го приемам като някаква голяма заслуга. Просто случих на мъж, който е добър баща. За внучето ми се радват много хората, защото най-малкият ми син е само 5 години по-голям от него и обикновено първо мислят, че съм му майка.
Разкажи ни каква майка е Мария Пеева и промени ли се нещо в нея през годините?
Да, много се промени. С първия ми син бях много притеснена майка, все треперих дали се справям добре, дали съм достоен родител, кое е правилно, кое грешно.
Чак след второто дете осъзнах, че правилно няма.
Всяко дете е различно, всяко дете има своя характер и потребности, а и нашите собствени нужди и желания също се променят с годините. Научих се да намирам баланса, научих се да не се стремя да съм перфектна, научих се, че имам право да греша и да се колебая, и това не е страшно и не ме прави лоша майка. Мога да кажа, че с 4 деца съм по-спокойна майка, отколкото бях с едно.
Имаш невероятната привилегия не само да си все още млада майка, но и млада баба. Има ли разлика между мама Мария и баба Мария?
О, да, разликата е голяма. За децата си решенията взимаме ние, родителите. За всяко малко и голямо нещо – от това дали да го заведеш на лекар, защото е пуснало сопол, през захранването, та чак до избора на училище, всичко е решение на родителя и това тежи. И понякога чувството за отговорност пречи да се радваш на мига.
С внучето е лесно – майка му ти казва – това може, това – не. И ти просто следваш нейните правила и му се радваш. Може би затова някои хора казват, че внучето се обича повече от детето. Обичта според мен е същата, просто тревогите са по-малко.
Предполагам, че както често се случва, въобще не си очаквала да станеш толкова известна. Какво ти дава и какво ти отнема фактът, че вече си един вид публична личност?
Честно ли да ти кажа? Не знам защо си го причиних. Голяма отговорност е. Нося си я с всичките позитиви и негативи. Това, което истински ме радва, е, че има някакъв смисъл и носи радост на други хора, съвсем непознати, които намират смисъл в сайта, дали заради смешните истории, дали заради сериозните. Струва си дори само заради тази една жена, която намира утеха при нинджите. Получавам страхотни писма и съобщения всеки божи ден. Благодаря!
Сайтът Мама Нинджа се превърна през годините в своеобразна трибуна не само на майките, но и на жените в България (без да забравяме, разбира се, че в него пишат и татковци!). Кои са, според теб, проблемите и темите, които ги вълнуват най-много?
Много са и всяка тема е значима за някого, всеки има своята битка и своята мечта. Някои от нас се борят за по-добро образование на детето си, други – да се измъкнат от мъж-насилник, трети мечтаят за свое детенце. Толкова много съдби се преплитат в този сайт, толкова прекрасни, и тъжни, и страшни, и смешни истории бяха разказани. Признавам си, че се гордея с него.
Гордея се, че хората ми се довериха
да разкриват душата си пред мен и пред нашите читатели. И също така се гордея с общността, която създадохме – общност от подкрепящи и разбиращи хора.
Както всички Марии, с които сме говорили досега, ти също си автор и на книга, написана заедно с Люси Рикспуун – Писмо до сестра ми. В нея се преплитат съдбите на две жени и майки, едната в България, другата в Калифорния. Какво обединява и разделя майките у нас и в чужбина, според теб?
Порядките и стандартът са различни в различните части на света, но навсякъде майките си обичат децата и правят за тях най-доброто, на което са способни. Това ни обединява – майчината обич, женската сила, този първичен инстинкт, който ни кара да протегнем ръка към “чуждото” дете, което пада от люлката. Майката си е майка, още преди да стане такава, дори и никога да не стане такава. Винаги съм казвала, че ако живеехме в “женски свят”, ако ние определяхме законите и политиката, нямаше да има насилие, войни и убийства. Майките нямаше да го позволят.
Всекидневно се сблъскваш с най-различни истории, които често засягат всички ни. Ако беше една истинска мама Нинджа със супер вълшебни сили какво би променила и къде би искала да помогнеш най-много?
Бих сложила край на омразата. Много ме боли, че толкова хора несъзнателно учат децата да мразят и да се страхуват. Ако имах супер сили, щях да забраня омразата. За всеки има място под слънцето и колкото повече умееш да обичаш, толкова по-широка е твоята слънчева поляна. За мразещите хора остава само вечната зима. Тъжно ми е за тях, но повече ми е тъжно за децата им. Дано съумеем да направим света по-добър за всички наши деца. Вярвам, че е възможно, дори и без особени супер сили. Малко човечност, малко обич, една усмивка, едно добро дело, това е достатъчно. Така стават чудесата. И не е нужно да сме ангели или супер герои. Стига ни да сме хора.
