Неговата цел не беше такава. Нито на бащата, нито на сина. Но без да си искат и да подозират какъв фурор ще предизвика историята им, в последните седмици и двамата се превърнаха в истинска медийна сензация у нас. Ивайло Топалов и неговият син Мартин Топалов.
Няма как да не сте чули името му поне няколко пъти в последните дни. Всички големи медии разказаха историята му. Lifebites.bg също си поговори с Мартин. Един малък-голям герой, който трогна сърцата на всички българи и успя да ни развълнува истински.
Днес ще ви покажем този герой отвъд Фейсбук славата и телевизионните камери. Той е цветен, интересен и разностранно развит. И най-вече с голямо и добро сърце.
Началото
Всичко започна с един пост. Бащата на Марти – Ивайло Топалов, реши да даде гласност в социалната мрежа на каузата, с която се е нагърбило неговото момче. Не за да го хвали или изтъква, а огорчен от отношението на по-големи съученици на сина си към него. А каузата е
да си пусне дълга коса и да я дари
за перука на онкоболен човек. Това решение Мартин взима преди 3 години, когато е едва на 11. Но тъй като тази година тийнейджърът се премества в ново училище (след 7-ми клас), където никой дори не подозира за благородните му намерения, “батковците” от по-горните курсове започват да му се подиграват. “Женчо”, “гей”, “педал” са само част от обидите, с които е засипван ежедневно.
Именно последният такъв случай – разиграл се в трамвая – подпалва фитила и Ивайло Топалов споделя всичко това в пост на стената си. Идеята му е посланието да достигне именно до тези, които се отнасят зле с Мартин. Което в най-добрия случай означава, ако не им стиска да се извинят, то тогава най-малкото да се засрамят и да спрат с тормоза над него.
Постът във Фейсбук обаче придоби съвсем неочаквани размери и
донесе на Мартин Топалов и семейството му огромна популярност
Възхитени от постъпката на младежа, почти 21 хил. потребители го споделиха на стените си. За кратко време Марто се превърна в същински герой за цяла България. Толкова млад, а с такова голямо сърце.
Но всъщност не причината да стане известен е важна в случая. А фактът, че сред представителите на “днешното поколение”, които обикновено сме свикнали да бъдат набеждавани, се е появил такъв, който да счупи без страх всички ограничения. Смел е и отстоява решенията си, каквото и да му коства това.
Отвъд благородната инициатива обаче се крие нещо повече.
Буден тийнейджър със силен дух
и разнородни интереси.
“Обичам колите и да снимам. Не обичам да гледам телевизия, но прекарвам много време пред игрални конзоли. Слушам ужасно много музика.“ – така съвсем накратко се описва Мартин.
Каузата
Каузата, с която се захваща Мартин, тръгва от случайно дочут разговор между негови съученички. Но решението му да дари косата си на човек в нужда вероятно е продиктувано от един доста по-личен мотив, сподели пред Lifebites.bg той. Преди време
ракът отнема леля му, с която били изключително близки
С нея слушали много рок музика, но сега се обърнал към рапа, защото рок парчетата вече го натъжават, вместо да го радват. И навяват много болезнени спомени, които на този етап предпочита да си спести.
Мотивът му да продължава напред е фактът, че знае, че “това, което ще дари е нужно на някого другиго много повече, отколкото на него самия”.
“Правя това без каквито и да било задни мисли или някаква друга цел. Просто искам да правя добро.” – споделя Мартин.
Той се надява да послужи за пример и на много други хора. Да ги “зарази”, защото доброто е заразно, категоричен е будният тийнейджър. Интересът към него и историята му са неочаквани за семейството и както баща му казва, буквално ги е връхлетял като лавина.
“Засега знам за поне двама приятели, които искат да направят същото като мен. Но дори и един човек повече да реши да направи добро, пак не е малко.” – казва Мартин.
Колите
Най-голямата страст на 14-годишния тийнейджър са колите и всичко, свързано с тях. Голямата му мечта е да стане професионален състезател. От малък събира колички, а колекцията му в момента наброява около 1300 различни като размер, марка и модел експоната. Наскоро младежът посетил и първата си сбирка на колекционери на коли, откъдето си закупил много ценен син Ford GT40. Любими са му японските марки, които смята и за най-добри.
Надява се да стане професионален автомобилен състезател и вече пести от джобните си пари за кола. Японска, разбира се. Търси и спонсори, защото вече е наясно с това колко е сериозно това, с което има намерение да се захване и колко скъп е този спорт.
Фотографията
Фотографията е друго любимо хоби на Топалов. И дори е бил на такъв курс. Обича да снима всичко, което намира за интересно и красиво. Обожава да снима коли, разбира се. И те често се превръщат в основна мишена на неговия обектив. Има любителска фотографска страница във Фейсбук.
Актьорско майсторство
С любовта към колите и правенето на снимки списъкът с неща, които обича да прави Марти, далеч не се изчерпва. В свободното си време той се занимава с актьорско майсторство. Влечението му към сцената започва от училищни пиеси и проекти, в които участва. 4 поредни години се е изявявал като актьор, а през 2016-та са му поверили отговорната работа на режисьор. Извън изявите в училище Британика, той вече официално е приет и в Училище за таланти.
Плуване
Доскоро Топалов-младши ходел на тренировки по плуване. След преместването в новото училище обаче казва, че се наложило временно да преустанови това занимание. Затрупан е с много нови задачки, ангажименти и графици, но се надява скоро да се върне в басейна. Тренирал е също тенис, волейбол, карате, джудо, сноуборд… Курсовете по сноуборд обаче не приключват никак добре – със страховито падане и сериозна травма на кръста.
“Минал съм през много спортове, но от всички плуването най-много ми допада” – споделя 14-годишният тийнейджър.
Активна позиция
Освен хобитата, типично за Мартин е, че когато вижда някаква несправедливост, най-вече в училищните дела, веднага се захваща да я поправи. Когато и както може. Инициативен е и
не пести нито време, нито енергия, нито усилия
Споделя, че е попаднал в клас с чудесни хора в новото училище и всички те гледат да си спазват задълженията, за да имат основание да си търсят и правата. Един от основните проблеми според него се корени в това, че преподавателите често прекалено много се вживяват в ролята на учители и забравят, че преди всичко трябва да бъдат хора.
Накратко това е нашият герой Мартин Топалов. Вярваме, че той вече е и ваш герой и достоен пример за младите хора. Един истински съвременен рицар на доброто.
