Поредната криза се изнизва от сцената с театрален поклон. Шумни аплодисменти, публиката е в екстаз. Най-сетне! Маските паднаха за всички. Време е за тиха равносметка.
Благодаря ти, криза, за загубите, които не болят
Или поне не много. Имаше такива. Благодаря ти за осъзнаването, че днес мога да оставя всеки да си отиде от живота ми без излишни драми и нямам проблем с това, стига аз да остана цяла. Вратата е широко отворена за онзи, който настоява да си тръгне. Мотивите не са от значение и не могат да служат за оправдания. Стоя на прага с приемане и без ненужни въпроси. Думите са безпредметни, действията или бездействията са далеч по-красноречиви.
Вече нямам желание и сили да участвам в битки, в които друг не се е навоювал със себе си, нито пък да се доказвам на техните фронтове. Нагубих се. Наизмъчвах се. Настрадах се. Напреживявах се.
Стига толкова!
Подписах си моя мирен договор и оттогава се подвизавам в в дълбокия резерв. Нямам нужда от подобни емоционални излишества.
Вътрешното вкъщи е домът, който, повече от всеки път, ми е важно да съхраня чист, подреден и без пробойни. Защото в крайна сметка се прибирам там винаги, след всички и след всичко. Щом той е непокътнат, значи всичко е наред. Мога да си налея чаша вино и да въздъхна с облекчение.
Вратата, впрочем, е широко отворена и за всеки, който има желание да влезе. Клише е, но наистина не знаем какво печелим, когато губим. А ти не само изпрати, но и покани, криза, и затова също трябва да ти благодаря. Никога не остава незапълнена празнота.
Беше фундаментален урок
От онези, които идват, без да си ги търсил целенасочено.
Ти беше добър лакмус, криза. Отся безпогрешно хората от човеците. За всички ни листчето светна в правилния цвят достатъчно наситено, че да пренареди отношенията, докато си стояхме затворени вкъщи. Отношения, за които, между другото, вече имахме своите подозрения, но от дипломатичност или пък от страх именно от празноти досега не бяхме изчистили. Всичко свърши и пак сме цели. Няма и следа от това, което няма смисъл. Остана само да изхвърлим боклука.
Не те харесвам, криза, но те изпращам с признателност. Ще бъде нечестно, ако отрека, че имахме нужда от теб. Свърши си работата прекрасно. Време е да започнем на чисто. Слава Богу, че не е отначало. Благодарение на теб и на тези преди теб имаме върху какво да си постелим.
Това е. Благодаря ти, че маските паднаха! Числя, че нямам какво друго да ти кажа.
