На 3-ти май през 2015 г. си отиде Мая Плисецкая. Легендата на руския балет почина в Берлин на 89-годишна възраст. Вестта за смъртта ѝ беше оповестена от директора на Болшой театър Владимир Урин, който съобщи, че Плисецкая е починала от сърдечен удар. Урин е научил тъжната вест в телефонен разговор със съпруга ѝ Родион Шчедрин.
Мая Плисецкая е родена на 20 ноември 1925 г. в Москва, в известно еврейско семейство. Учи в Шпицберген, където баща ѝ Михаил Плисецки работи като инженер и директор на съветска минна компания, а след това е генерален консул на СССР.
През 1938 г. е екзекутиран по време на сталинските чистки (реабилитиран при Хрушчов). Майка ѝ Ракел Месерер-Плисецкая (известна още като Ра Месерер) е
актриса в нямото кино
Тя също е арестувана и изпратена в трудов лагер на ГУЛАГ в Казахстан заедно със 7-месечно братче на Мая. Тогава бъдещата легенда на руския балет е осиновена от леля си – балерината Суламиф Месерер, с която живее до освобождаването на майка ѝ през 1941 г. Животът на бъдещата звезда на руския балет по това време не е никак лек. Неволите продължават и след като се събира с най-близките си.
Евакуирана е заедно със семейството в Свердловск от септември 1941 г. до септември 1942 г. В града няма условия за занимания с балет, но именно там е първото ѝ публично изпълнение на Умиращия лебед.
Мая учи в Московското хореографско училище при голямата балерина Елизавета Гердт. За пръв път танцува в Болшой театър, когато току-що е навършила 11 г. Започва работа там веднага след като завършва училище през 1943 г. и остава да танцува на сцената му близо 50 години – до 1990 г.
През 1960 г. става прима балерина. От самото начало
Мая Плисецкая е различен вид балерина
За разлика от много балерини тя става солистка веднага след дипломирането си. Изпълнението ѝ на умиращия лебед се превръща в емблемата на Мая. Тя печели почитатели не само с грациознността и красотата на изпълненията си. Плисецкая се налага като световно известна балерина с височината на скока, изключително гъвкавия гръбнак, технически издържаното танцуване и очарованието си.
През 1959 г. Никита Хрушчов ѝ разрешава да пътува в чужбина и тогава светът вижда Мая Плисецкая. Шест години преди това тя е ограничавана умишлено да напуска пределите на страната си. Причината? Властите имали съмнения, че Плисецкая е британски шпионин. Години по-късно балерината разказва за този момент през смях като споделя, че
това подозрение е било безумно
тъй като дори не е говорила добре английски език.
Тя променя света на балета завинаги, вдига изискванията към балерините по целия свят, както по отношение на блясъка на техническото изпълнение, така и за драматично присъствие.
Едни от най-запомнящите ѝ роли са на Мая са Одет-Одил в Лебедово езеро (1947) и Аврора в Спящата красавица (1961). През 1958 г. е удостоена със званието „народен артист на СССР“. Тогава и сключва брак с младия композитор Родион Шчедрин, чиято слава споделя.
Напуска сцената, когато е на 65 години, за да се посвети на хореографията. Плисецкая дава майсторски класове по цял свят. След промените и разпадането на Съветския съюз, през 1991 г. балерината се мести да живее в Мюнхен заедно със съпруга си Родион Шчедрин.
Lifebites.bg ви предлага да си припомним няколко от най-запомнящите се думи, изречени от известната балерина:
“Твоят характер е твоята съдба.”
“Единственото оръжие, което имах беше моят танц. С него се сражавах като генерал без армия.”
“Аз предпочитам бира с наденички, вместо сладко. Всъщност, хората не са измислили нищо по-вкусно от обикновен хляб с масло.”
“Не съм уверена, че висшето проявление на ума е добротата. Добряците биват и пълни глупаци.”
“Не обичам суетата. Нито на сцената, нито в живота.”
“Хората не се делят на класи, раси или политически системи. Хората се делят на добри и лоши. Толкова. Добрите винаги са изключение, подарък от Господ.”
“В изкуството не е важно какво. Най-важното е как.”
