Историята на Судати Срирам е вдъхновяваща. Миналата есен тя пристига от Индия в България, сбъдвайки своята мечта да работи с деца.
След като посвещава над 10 години от живота си на корпоративния свят, преди повече от 2 години Судати решава, че е време за промяна. Завършва своето AMI 6-12 обучение и става Монтесори учител. Оттогава, както самата тя споделя:
“Не съм и помисляла да се върна назад”.
Методът Монтесори запалва искрата у нея и Судати решава да последва своята мечта да работи с деца, независимо до кое кътче на света ще я отведе тя.
Днес младата индийка е Монтесори учител в начален клас и преподава на деца от 6 до 9 години. Щастлива е в България – тук и сега, и не спира да се усмихва на себе си, децата и живота. Вижте разговора ни със Судати, която изживява своята мечта да работи като учител в нашата родина.
Судати, разкажи ни за себе си – как би се описала?
Бих описала себе си като човек, който през годините на учене беше академично надарен, но и като някой, който нямаше особена представа какво да прави с живота си. Завърших Колеж по технологии. Избирах курс, за който не знаех на практика нищо, на базата на това, че светът около мен ми казваше, че инженерното образование е много по-ценно от това да бъдеш сервитьор, секретарка или учител.
Отне ми почти 10 години, за да последвам сърцето си и мечтатата си да работя с деца. Завърших моето AMI 6-12 обучение преди 2 години и след това не съм и помисляла да се върна назад.
Как продължи професионалният ти път и как се превърна в Монтесори учител?
След като завърших, скочих в морето на корпоративния живот и работих в отдел Маркетинг и продажби близо 7 години, преди да реша да стартирам кариерата си съвсем отначало. Макар че бих се определила като успешна в работата си, едновременно с това се усещах
нещастна с избора си на професия
По-късно работих в международно училище в Сингапур, където менажирах приемането и сертифицирането спрямо правилата на Министерство на образованието. В този момент имах късмета да се запозная с Монтесори подхода и категорично да последвам вътрешната си убеденост да завърша AMI обучение за начален учител.
Разкажи ни за транформацията – кое беше най-предизвикателно в обучението ти?
Първото нещо, което осъзнах, стартирайки обучението си, е, че трябваше да забравя много от знанията си, преди да науча нещо. След като години наред бях учила по правилата на традиционната система, умът ми бе трениран да мисли по определен начин. Трябваше да забравя всичко научено до този миг и начина, по който ми бе преподавано, и да изградя напълно ново разбиране от самото начало.
Няма да е твърде силно да кажа, че за 2 години интензивно обучение в Монтесори педагогиката научих много повече от 15 години в училище. Във всеки смисъл – академично, емоционално и духовно.
Най-важното нещо в Монтесори класната стая?
Вяра. Дълбоко доверие във философията на подхода. Всеки материал в класната стая, всеки процес, процедура, всяка рутина, всяко действие на учителя трябва да бъде съобразено и да следва принципите на Монтесори подхода.
Ако трябва да избереш един-единствен Монтесори материал, кой би бил и защо?
Без всякакво съмнение, това е Триноминалният куб (Квадриноминалният би бил още по-добър избор). Без значение колко често посягам към него, всеки път откривам нещо ново. Другото, което винаги ми въздейства, са книгите на Мария Монтесори – всеки път, когато посегна към тях, нещо ново и дълбоко ме удря.
Коя научна сфера е твоя страст?
Винаги ще бъда човек, който обича математиката. Всеки ден в моя живот на учител да работя с математиката и да помагам на учениците да разкрият тайните ú е несравнимо удоволствие. Но ако трябва да определя един предмет, чието очарование открих по време на обучението си, това е историята. Начинът, по който Монтесори обучението разглежда историята е не просто различен, а точно правилният, по който трябва се учи, по моето скромно мнение. Този подход ми помогна да видя самото човечество в нова светлина и да оценя постиженията на много други хора преди нас, без чиито усилия, днес нямаше да имаме всичко, което имаме.
Кое определяш като най-голямото предизвикателство в работата с деца между 6 и 12 години?
В този период децата са в процеса на осъзнаване на това кое е честно и справедливо. Мисля, че да бъдат насочвани да бъдат честни, но състрадателни, е едно от най-големите предизвикателства. Силно вярвам, че да бъдеш Човек е също толкова важно, колкото да бъдеш справедлив и прав. Да помогнеш на децата да го осъзнаят, без да навредиш на техните чувства, не е лесна задача.
Ако трябва да дадеш съвет на родителите как по-добре да разбират децата и техните нужди в тези първи училищни години, какъв би бил той?
В своята същност децата са интелигентни човешки същества и ние, възрастните, трябва да им се доверим. Всяко действие на детето, всеки въпрос, всяко предизвикателство, което ни отправя, е неговият начин да изгради себе си като част от обществото, към което принадлежи. Добре е да се опитаме да “влезем в техните обувки” и да им помогнем да разберат по-добре себе си.
Как намираш живота в България – кое тук ти се струва интересно или странно, като снегът например?
Като изключим студената и неприветлива зима, харесвам повечето неща в България. Броя дните до пролетта, когато слънцето ще грее и топли, и съм благодарна, че зимата свърши.
Имаш ли вече любима българска дума?
Българският език е доста труден за изучаване. Изпитвам трудност дори да произнеса някои от думите. Но и намирам доста думи, които имат близко звучене до някои думи от Хинди. Любимата ми дума в момента е “хубав” – много близка по звучене до Khoobsoorat, която на Хинди означава “красив”. Когато някой каже: “Хубав ден”, усмивката просто изгрява на лицето ми.
