За мекането на софиянците и правилното писане

Относно мекането: Често съм чувала хора да казват, че софиянците мекат. Известно  време това твърдение се блъскаше в ума ми и не можех да разбeра

какво точно е мекането на софиянците

при положение, че в действителност говорът им е доста твърд.

С времето схванах за какво става въпрос. Това, което се има предвид, е, че софиянците мекат, но не че говорят меко. Както например сънародниците ни от Източна и някои части на Южна България. Има се предвид, че софиянците поставят окончанието „МЕ“ там, където не му е мястото. А именно в края на редица глаголи в първо лице, множествено число, които би следвало да завършват на „М“.

Примерите са много. Ще споменем само една малка част от тях. А вие се чувствайте свободни да допълвате списъка със свои собствени предложения. Можете да го направите в мястото за коментари под текста или на нашата Фейсбук страница. Примери:

ходиМЕ – правилното е ходиМ;

поставиМЕ – правилното е поставиМ;

(раз)кажеМЕ – правилното е (раз)кажеМ;

четеМЕ – правилното е четеМ;

пишеМЕ – правилното е пишеМ;

(по)правиМЕ – правилното е (по)правиМ;

палиМЕ – правилното е палиМ;

ядеМЕ – правилното е ядеМ;

известиМЕ – правилното е известиМ;

(из)мислиМЕ – правилното е (из)мислиМ

изтриеМЕ – правилното е изтриеМ;

криеМЕ – правилното е криеМ;

катериМЕ – правилното е катериМ;

спиМЕ – правилното е спиМ;

заставиМЕ – правилното е заставиМ;

намериМЕ – правилното е намериМ;

търсиМЕ – правилното е търсиМ;

(из)миеме – правилното е измиеМ;

Списъкът наистина е доста дълъг. Това окончание, което употребяват софиянците, е в разрез с правилата за писмен книжовен български език и е неправилно.

Освен за софиянците, които споменаваме в този текст,  мекането е характерно и за хората в повечето западни райони на страната. Според проучване, направено през  2004 година, софиянци, родени в София, мекат повече от софиянци, родени в Западна България.

Интересен факт е, че в македонския книжовен език окончанието „МЕ“ в края на глаголите от първо лице, множествено число е прието за  правилн0. В България мекането се определя като диалектна форма, част от западните български диалекти.

В последно време се наблюдава един любопитен феномен. Хора от Източна България (където мекането не е характерно), идвайки да живеят в столицата също започват да мекат.

Мекането е заразно

Според някои езиковеди, в това число и проф. Владко Мурдаров, с когото преди време ви срещнахме, се обединяват около мнението, че за много софиянци и дошли в София хора от провинцията, мекането (както и други характерни особености на софийския диалект) се смятат за престижни.

Много хора, от които се очаква да говорят чист и книжовен български език, не го правят и също започват да мекат. В това число учители, журналисти, актьори, писатели, преподаватели и т.н.

Еквиваленти на нашето мекане могат да се открият и в повечето славянски езици – сръбски, хърватски, словенски, чешки, словашки, полски, украински и др.

Признавам си пред вас – аз самата се хващам понякога да мекам, но се опитвам да отстраня този порочен навик от езика си.

Успокоява ме единствено един цитат от новия правописен речник на българския език, в който се казва:

“Правилното окончание за 1 л. мн.ч. сег. време на глаголите от I и II спрежение е –м: пишем, четем, ходим, говорим.

Заб. Формите от този тип на –ме – пишеме, четеме, ходиме, говориме, са допустими в разговорната реч (устна, а не писмена) или в мерената реч, но в официалния стил на общуване не трябва да се употребяват”.

Вижте още: Правилата за пълен и кратък член