Това е една от онези истории, пълни с живот. Едва що се родила, неочаквано и преждевременно, все още в интензивното с риск за оцеляване… Само вътрешната вяра ясно проговаря, че години напред предстоят да бъде разплетена.
Всичко започна с едно селфи
Моята нова профилна снимка във FB, едно такова накипрено, закачливо новогодишно гъделче – ахъм, хубавка съм си и аз, има все още живец в моите очи и какъв богат вътрешен свят се крие зад тях. Така дълбоко скрит, че самата аз не подозирах колко важна ще се окаже тази история за мен. Като забравен спомен от отминал живот.
„Видях снимката ти и веднага се сетих за една известна английска дама, която е дълбоко свързана с България“, сподели ми близка приятелка.
„Хм, известна дама, хем англичанка, хем „българка“, зачудих се аз. Никакъв образ, никаква идея, никакъв спомен, само бледо любопитство изплува – коя ли пък ще е тя? И Моя Милост е заприличала на нея.
Инициали М.М.
Ето ме, Моя Милост в търсене на скритата, добре забравена личност. Моя Милост в друго измерение, в друг паралелен живот. Моля, мила мадам, разкрийте се!
„Сетих се!“, писа ми след време моята приятелка. „Мерсия Макдермот, за нея ти говорих.“
„Мерсия Макдер… какво?“, реагирах като учудена студентка, която е изтеглила напълно непознат въпрос за изпита на живота си. Чувала ли бях това име? Трябваше ли да ми говори нещо? Какво пък изобщо можеше да има Моя Милост с Лейди М.М.?
Глобалната мрежа услужливо взе да ме затрупва с „отговори“ – да изсипва тонове сухи факти и данни… Всичко това обаче никак, ама никак не довяваше дори полъх от далечен спомен. Нищо! Едно голямо уикипедийно нищо, което ми предлагаше само
оръфани хапки от живота на тази интересна личност
- Родена в Англия, град Плимът, на 7 април през 1927 г., в семейството на учителка и хирург. Завършва руска филология в Оксфордския университет. През 1947 г. Мерсия за пръв път гостува в България, на тържество в бригадирския лагер Дивотино, на ж.п. линията Перник – Волуяк.
- От 1962 до 1989 г. с кратки прекъсвания, общественичката живее и твори в България. Дълги години писателката е председателка на Англо-българското дружество със седалище в Лондон.
- През 1962 г. Марсия Макдермот пише първата книга на английски по обща история на България, която обхваща събитията в периода 1392–1885 г.
-
Английско издание на книгата за Левски. Снимка: Книжен пазар Втората ѝ и най-известна книга, свързана с България, е за Левски, Апостолът на свободата, посветена „на българския народ, който ми даде повече, отколкото мога да му се отблагодаря“, преведена на български от Иван Градинаров през 1970 г. и преиздавана неколкократно.
- През 1978 г. излиза изследването ѝ за Гоце Делчев Свобода или смърт, с което тя става доктор на историческите науки.
- Следва трудът ѝ за Яне Сандански За свобода и съвършенство, 1987 – преведен от Веселин Измирлиев.
- И любимата ми книга, макар все още да я издирвам – Български народни обичаи, издадена в края на 20-ти век, в която Мерсия Макдермот обяснява популярно религиозни, семейно-битови, трудови и други празници и ритуали, включително народни музикални инструменти, вярвания, суеверия и прочее.
- Удостоена с Орден на розата, два пъти с орден Св.св. Кирил и Методий и с орден Мадарски конник.
Приказната история взе да се услажда все повече
Като чуждоземска гозба, която никога не си опитвал, но доверени приятели споделят, че именно това е вкусът, който цял живот си търсил. Любопитството растеше. Изчетох всички налични статии в нета. Започнах да добавям собствени подправки – свързвах историите къде с логични взаимовръзки, къде с измислени фабули. Приказката ставаше все по-вълшебна и моя.
И тогава дойдоха въпросите
Три важни въпроса изникнаха пред мен, като великани с книги в ръце:
- Коя е всъщност тази жена?
- Защо е усетила България така близка, че е посветила една трета от живота си да изследва нашите герои, обичаи и история, а също така – да строи, да преподава и да издава книги.
- Какво, О, Небеса!, е онова, дето Моя Милост има да научи и/или да преживее с нея?
Три за щастие! Не великани, а орисници. Появиха се и отговори:
- Безспорно, интересна личност, много известна в България в периода от 1962 г. до 1989 г., а и след това. Дори е канена в онова култово предаване Всяка неделя.
- Нямам отговор… освен обичта ни към България, съдба.
- Този въпрос се превърна в рояк от догадки и себе-питания. Защо дойде тази загадка при мен? Да разгадавам тайната ѝ, ден след ден, час след час.
Въображението е извор на Живот!
Да вкараш живота в образи. Да надраснеш фактите и данните, сухата абстрактна информация и да създадеш образ, по свой образ и подобие. И да съградиш жива история, да ѝ вдъхнеш живот.
И запретнах ръкави, защото знаете ли – този, който вижда света в образи, той действа. А онзи, който го възприема посредством абстрактни понятия, той мисли и разсъждава. Само с мислене трудно се твори. Трябва си и воля, работа с пот на челото.
Сега съм пуснала пратеници
Моите гълъби на мира, изпроводени по четирите посоки на света. Някои го назовават журналистическо разследване, а аз го наричам – история, пълна с живот.
На Север ме очакват Карлово и Казанлък. Мерсия Макдермот е почетен гражданин на Карлово, заради дълбоката ѝ духовна връзка с Апостола на Свободата и книгата, която е посветила нему. Там живее и нейната близка приятелка Ана Папукчиева. А пък в Казанлък като студентка участва в бригадата, която е построила язовир Георги Димитров, днес наричан Копринка. Все нещо ще има сред архивите, все някоя жива искра ще се появи.
На Юг ме очаква Благоевград – другият град, който е почел Лейди М.М., заради дълбоката ѝ духовна връзка с Яне Сандански и Гоце Делчев. На Запад е цялата история с учителстването ѝ в Английската гимназия в столицата, а след това и преподаването в Софийския университет. И дългогодишната ѝ кореспонденция с българката Магда Русева. А още по на запад са изпратени поръчения на приятели да узнаят повече за настоящия живот на българската англичанка, къде ли живее сега?
А на 7 април 2017 г. Лейди Мерсия Макдермот има юбилей!
Цели 90 години земен път… Безмълвна съм. Живот, изпълнен с приказки.
И остана Изток. Натам отлетя най-ценният ми гълъб, с крилете на вълшебството. И ще се върне, убедена съм. Той е упорит, шеметен образ, ще ми донесе писмо. Дали с отговори или с нова дузина питаници… Времето е пред нас и ние сме пред времето. То нас променя и ние него изменяме! Левски, кого повика да те почете?
П.П. Бъдете особено внимателни, любими читатели, когато сменяте профилните си снимки във Фейсбук. Светът е шарен и приказки дебнат отвсякъде. А нашата очаква своето продължение…
