Анна-Мария Кирова е създател на Peekaboo Монтесори Детска Къща и една от най-вдъхновяващите личности, които съм срещала. Майка, жена със завидна бизнес кариера и човек, тръгнал по пътя на осъществяването на своя мечта – да създаде в България детска градина от нов тип.
В първата част на разговора ни с Анна-Мария Кирова научихте повече за метода Монтесори, свободата на създаване на собственото аз и как да изберем надежден учител. Днес четете за образователната система, за това как да помогнем на детето си да свикне с детската градина и за вдъхновяващите мигове в професията.
Задължителна книга или интернет източник, до който можем да се допитаме в случай на нужда от подкрепа или идея?
За съжаление, повечето източници са на английски език. Но например, книгата “Твоето компетентно дете” на Йеспер Юл е полезно четиво. Вече има добри инициативи и в българското интернет пространство, които предлагат на българските читатели статии и изследвания от чужди източници.
Могат ли да съжителстват Монтесори методът и изискванията на родната ни образователна система, не е ли нужна сериозна реформация на основни образователни принципи?
Могат. Частна детска градина Peekaboo Монтесори Детска Къща, например, работи изцяло по Монтесори метода и в същото време изпълнява българските образователни стандарти и одобрената програма за предучилищно образование. Ние отговаряме на критериите на American Montessori Society (AMS), една от най-големите Монтесори организации в света, чиито критерии са наистина много високи, и на изискванията на Министерство на образованието.
Това, обаче, не омаловажава спешната нужда да се модернизира българската образователна система, така че да отговори на нуждите на обществото и на времето, в което живеем. Промяна във философията и стратегията за образованието у нас е необходима – приоритетите, критериите, подходите, квалификацията, програмите… Ако погледнем тенденциите за развитие на образованието в световен мащаб, би следвало крайната цел да бъде учениците да имат роля на активни участници в своето обучение, да придобиват академични знания заедно с практически умения, да развиват способности за решаване на проблеми, критично и творческо мислене, работа в екип, отговорност, инициативност, самодисциплина.
За целта основните образователни принципи имат нужда от обективен и задълбочен анализ, който да послужи за база на една цялостна реформа. Например, в момента българските образователни стандарти лимитират децата да могат да броят до 20 в 1-ви клас – защо, ако на тях им е интересно и могат да броят до 100? Не са необходими фрагментирани, частични или повърхностни промени, което се опасявам, че предполага така обсъждания през последните седмици проектозакон за предучилищното и училищното образование. За съжаление, най-обсъжданата тема е дали и как “парите да следват детето”, но това е второстепенен въпрос, чийто отговор ще произлезе от самосебе си при ясно развита стратегия за образованието. Тя е добре да стъпи на ясни приоритети и измерими критерии на качествено образование за постигане на крайната цел. Има много добри международни практики, които могат да ни помогнат промяната да се случи, от една страна, и от друга – сме длъжни да се поучим от грешките, които бяха допуснати при фрагментиран подход на реформа в други общественозначими сфери, и да не ги повтаряме в образованието. В САЩ, Великобритания и много държави от Европейския съюз има добре работещи стратегии, които бихме могли да взаимстваме и адаптираме за България. Например, въвеждане на ежегоден мониторинг на качеството на предлаганото образование и публична оценка на всяка образователна институция спрямо единни критерии, свързани с образователната среда, учебните материали, квалификацията и подход на учителите, работа и комуникация с родителите, процеси и процедури за работа.
Не на последно място, като част от стратегията за реформа, е необходимо да се преосмисли ролята на учителя и неговата подготовка и квалификация за работа. В този контекст е необходимо да се издигне професията учител на по-високо ниво в така наречената йерархия на уважаваните и ценени професии. Това са хората, които развиват бъдещето и те следва да са с капацитет за работа с деца, отлична квалификация и дълбоко уважавани.
Какво е най-важно да знаем, когато на детето ни му предстои тръгване на детска градина и как бихме могли да го подготвим за този важен етап от живота му?
При избора на детска градина е препоръчително родителите да са взискателни и да не правят компромиси, ясно да структурират изискванията и очакванията си, да се опитат да намерят детската градина, която в най-висока степен отговаря на тяхното лично разбиране за възпитанието, развитието и обучението на детето им.
Добре е да следваме детето и в момента, в който то започне да проявява интерес към социално общуване, да му дадем възможност да се интегрира в група на себеподобни. При тръгване на детска градина родителите могат да подпомогнат детето да се справи със страха от раздяла и чувството на тревожност. Например, сутрин като водят детето да бъдат спокойни и успокояващи за появата си в края на деня. Да опишат как ще се върнат след времето за игра. На вратата да прегърнат и целунат детето и му кажат: “Приятен ден и ще се видим след игра.” След това бързо да си тръгнат, без да поглеждат назад. Дори ако детето пищи като го оставят (някои деца го правят), родителят да продължи през вратата. Учителите ще влязат в положението и ще помогнат на детето да преодолее своите страхове. Като си тръгват по този начин родителите казват на детето си: ”Знам, че това място е безопасно място за теб, аз имам доверие в способността ти да се справиш с новите предизвикателства, и ще се появи отново по график.” Този начин на оставяне на детето не е коравосърдечен и незаинтересован, а помага да укрепне доверието най-бързо.
От друга страна, родителите понякога изпитват чувство на загуба, когато детето им тръгне на детска градина. Трудно е да се осъзнае, че най-ранното детство е минало. Но никой не може да задържи детето от ново приключение. Фокусиране върху положителните аспекти на този нов етап може да помогне. Не забравяйте също, че учителите са само помощници по пътя.
Най-хубавата случка от вашата практика, когато сте осъзнали, че в работата ви има огромен смисъл?
Много са… Дете на 1.2 год., което се храни самостоятелно. Дете на 1.5 год., което е тревожно при започване на детска градина, след месец иска да идва на занимания и в събота, и неделя. Дете на 2.5 год., което комуникира свободно на български и английски език. Дете на 3 год., което пише буквите. Дете на 4 год., което казва “Аз не искам медал, защото все още не съм достатъчно добър скиор.” Дете на 5 год., което умножава. Дете на 6 год., което казва на по-малко дете: “Не се тревожи, няма нищо, аз ще ти помогна да го направиш сам.” Такива случки са ежедневие и придават невероятен смисъл и удовлетворение от работата, усилията и преодолените трудности.
