Знаете ли, че ако произнесете английската фраза мy cocaine (от англ. – моя кокаин) ще се научите да произнасяте името на Майкъл Кейн с кокни акцент? Всъщност истинското име на Кейн е Морис Микълуайт.
Роденият в Източен Лондон английски актьор, надхвърля 80 години, но няма намерение да се оттегля от киното. И по ирония на съдбата последната му главна роля е във филма на Паоло Сорентино Младост. В Кан, където се състоя премиерата на Младост,
Майкъл Кейн се пошегува
че не е идвал на фестивала от далечната 1966 г., когато представя филма си Алфи, защото не са му дали награда.
Lifebites.bg ви предлага единадасет мисли на Майкъл Кейн, публикувани в сп. Esquire, които са шеговити, изненадващи и в същото време будещи размисъл:
“Никой не ме имитираше, когато бях дете. Там откъдето идвах всички говореха точно като мен.”
“Аз съм кокни, което е определен тип хора от работнически Лондон. Всички сме много забавни – всеки от нас. Никога не съм срещал кокни, който не е забавен. Ние нямаме страдалческа страна. Но имаме свирепа такава. Веднъж някой ме попита – “Кокнитата самоубиват ли се?” Аз казах – “Не. Ако се ядосат, те убиват хора.”
“Да, има най-добър урок, на който ме е научила майка ми! Има! Беше по време на Втората световна война. Аз бях на шест, а брат ми на три. Когато баща ми ни напусна, за да се включи във войната, майка ми плачеше, после се стегна, обърна се към нас двамата и вместо да каже – “О, трябва да се грижа за вас двамата и съм сама”, тя каза – “Баща ви го няма. Сега вие двамата трябва да се грижите за мен.” И ние отвърнахме – “Разбира се, мамо. Не се тревожи. Ще сторим това. Ще се грижим за теб. Всичко е наред.” И тя ни превърна в мъже с едно изречение.”
Какво правим ние актьорите? Изучаваме поведението. Никога не съм ходил в училище за актьори. Научих се да бъда актьор в метрото, гледайки как се движат хората и какво правят.
“Никога не носете нещо, което ще накара хората да ви гледат.”
“Ако съм откраднал нещо, това е било от Марлон Брандо, но не си спомням какво.”
“Най-големият комплимент, който някога съм получавал беше по времето, когато работех със сър Лорънс Оливие. Лорд Оливие. Снимахме филм, наречен “Копой” и аз имах сцена с него. Когато всичко приключи, той ме погледна и рече – “Мислех си, че имам помагач. Сега виждам, че имам партньор.”
“В ресторанта жена ми винаги казва: “Не погледна сметката.” Аз казвам: “Не искам да се притеснявам да гледам сметката и да питам “Кой беше поръчал лучените кръгчета?” или “Прецакали са ме с пържените картофи”. Защото моменти като тези се натрупват в години. А колко бихте платили, за да добавите още една година към живота си?”
“Бедността ме научи да не се тревожа за пари.”
“Бях дошъл в Холивуд, за да участвам във филм, наречен Гамбит. Седях в лобито на хотел Бевърли Хилс и се оглеждах за филмови звезди. Един ден Джон Уейн дойде, видя ме и рече – “Ти не участваш ли в този филм Алфи?”. Казах – “Да.” Той каза – “Току-що го гледах. Много е добър, синко.” И станахме приятели. Той ми даде някои съвета. Каза – “Никога не носи велурени обувки.” Попитах го защо и той каза: “Защото някой ден ще пикаеш в мъжката тоалетна и до теб ще има някой, който изведнъж ще те разпознае, ще се обърне към теб и ще извика – “Майкъл Кейн!” И ти ще си опикаеш обувките!” Никога не обух велурени обувки отново.
“Виждам жаба и си мисля, че не си струва да я убиеш само заради тези малки крачета.”
“В бизнеса с недвижими имоти казват – Мястото, мястото, мястото… Но следващия път, когато купувате къща помнете думата, започваща с к – край. Трябва да купувате имоти, които са накрая. Последната къща в много хубав квартал. Последната къща на морския бряг – където няма нищо повече за продаване. Те не трябва да могат да построят нищо повече до нея. Не е добре да купувате в Лас Вегас, където има седемдесет и осем квадратни мили пустиня, ако ме разбирате…”
“Едно правило за родители? Прощавайте всичко.”
“Знаете ли кой спаси живота ми? Тони Къртис. Бях на парти. Това беше по времето, когато Тони Къртис беше много известен. Знаех кой е, но никога не го бях срещал. Говорех с някой край камината, извадих цигарата, която беше в устата ми, запалих друга с нея и продължих да говоря и да пуша. После почувствах ръка, която се провира зад мен, в джоба ми. Тони Къртис извади цигарите ми и ги хвърли в огъня. Каза – “Ти не ме познаваш, но аз те наблюдавах. Това е, какво, петата цигара, която запали за по-малко от час?” Каза – “Ще умреш. Аз току-що спасих живота ти.” Беше прав. Не можеш да пушиш толкова и да оживееш. И аз спрях.”
“Нямам усещането, че се конкурирам с останалите актьори. Обичам да гледам страхотни изпълнения. Единственото усещане за конкуренция е със себе си… Този път трябва да направиш нещо абсолютно различно от това, което някога си правил преди. Понякога успявах. Така карах кариерата си да върви.”
“Умората не идва до момента, в който кажеш – “Скучно ми е.”
“Има толкова много илачи. Толкова много съвети. Приятелят ми Куинси Джоунс винаги ми е казвал – “Ако живееш още пет години, учените ще открият толкова много неща, че ще живееш други пет.”
“Да, страховете изчезват с възрастта – защото паметта си отива и забравяш от какво си се страхувал.”
