Мишел дьо Монтен: Бащата на есетата

26/02/2018

A A A

Мишел дьо Монтен - известен френски благородник, писател и философ, смятан за Бащата на есето.

Днес есетата са на почит и има защо. Те имат своето място още в училище, като чрез тях се цели учениците да развият творческите си заложби и самостоятелното мислене. Да имат децата мнение за важните житейски въпроси. Знаете ли обаче кой е Бащата на есетата? Кой пръв публикува такива и с това поставя началото на въпросния жанр в прозата? Името на този човек е Мишел дьо Монтен, френски благородник от 16 век.

Роден е на 28 февруари 1533 г. във фамилен замък в Нова Аквитания. Той е сред най-важните френски интелектуалци, мислители и писатели в историята. Създава есета (essais), което в превод от френски значи опити. Най-известното му произведение Опити представлява личните му размисли за човешкия живот и най-важните неща в него. Неговите Опити са образцова ерудитстка творба, полезна и за ума, и за душата.

“За да не се подаваме на емоциите на деня, за да внесем малко повече яснота и чувство за мярка в преценките си, нека препрочитаме всяка вечер по една страница от Монтен”. Сент Бьов

Есетата на Монтен са с философски привкус. Те са интересни, защото касаят вечните човешки проблеми. Това се вижда и само от заглавията им: За страха, За бездействието, За лъжците, За приятелството, За възпитанието на децата. По едно сполучливо определение, творбите на Монтен представляват “опити над човешката душа”.

Героят в опитите на Монтен е един-единствен – самият той

“Аз рисувам самия себе си. Няма по-трудно описание от описанието на самия себе си; но сигурно няма и друго по-полезно описание. Няма по-лесно и едновременно по-сложно занятие от това да беседваш с мислите си – всичко зависи от това, каква е беседващата душа.”

По същия начин и в ученическите есета властват само личното мнение и описанията на собствените душевни вълнения, докато всичко друго е второстепенно (писатели, критици, книги). Важното в есето е да се изкажат убедителни аргументи в защита на някаква теза. А не да се знаят много факти, нито да се демонстрират умения за дословно цитиране на части от творби, мнения на критици и разни други скучновати за децата подробности.

Кое е интересното при Монтен, с какво впечатляват творбите му?

Той се занимава основно с морални проблеми. Родоначалник е на френския морализъм. Най-известните представители на това литературно-философско направление са Блез Паскал, Франсоа дьо Ларошфуко, Жан дьо Лабруюер, Антоан Риварол и Емил Чоран. Всички те имат пред себе си Монтен за пример.

Влечението на Монтен към изследването на човешките нрави (морализъм) го довежда до нерадостни мисли, а оттам – до скептицизъм. Защото:

“Прогресът на цивилизацията е регрес на нравствеността”.

Това установява той и с него съобразява работата си.

По отношение на образованието и учеността Монтен изказва особено интересни мисли. Според него образованието трябва да е положено на морална основа, иначе би било фалшиво. Образованият човек може да е лишен от голям набор научни познания, но въпреки това да има добро образование. Докато ученият човек, макар и струпал в главата си камари с прочетени книги, може да си остане необразован. Необразованият учен е този, който не знае или нехае за смисъла на образованието, а именно – добродетелността и добротворчеството.

Ето и най-интересните разсъждения на Монтен в тази посока:

“На едно дете от добро семейство се дават знания не за да се прехранва с тях, а за да се обогати вътрешно; знанията трябва да го направят не учен, а умен.”

“Ползата от нашето учение трябва да се състои в това да ставаме по-добри и по-мъдри. Чисто книжната ученост е лъжлива.”

By Henry SALOMÉ – Cliché personnel, Persönliches Photo, Own picture, Photografia personale, GFDL, Link
“Колкото и да е полезна науката, нейната роля на бива да се преувеличава – сама по себе си науката не може да ни направи нито мъдри, нито щастливи. Моралът трябва да господства над науката, а най-трудната наука е да се научим как да преживеем живота си добре и естествено, да изпълним човешкото си предназначение.”

“Образованието цели да ни направи учени, а не добри и мъдри. И то постига своето. Вместо да ни научи да следваме добродетелта и благоразумието, то ни втълпява етимологията на тия думи; сега ние можем да скланяме думата добродетел, но не сме в състояние да обичаме добродетелта.”

“По мое време аз съм виждал стотици занаятчии, стотици селяни, които са били много по-мъдри и по-щастливи, отколкото ректорите на университети.”

“Истинското знание е в мислите, а не в думите. Можем да бъдем учени с учеността на другите, но мъдри – само със собствената си мъдрост.”

“Най-висшата наука е науката за доброто.”

“Не можеш да проповядваш справедливост, без сам да я прилагаш на дело.”

Относно образованието на подрастващите Монтен заключва:

“Най-важното е да се засилват жаждата и любовта към знанието; иначе ще отглеждаме само магарета, натоварени с книги. Служейки си с камшични удари, ние можем само да напълним дисагите им със знания. За да станат тези знания истинско благо, не е достатъчно само да ги имаш, нужно е да се сраснеш с тях.”

Вярвам, че Мишел Монтен би бил щастлив днес, ако разбере, че хуманитарно образование се придобива с помощта на изработения от него модел, с писане на есета. Есета подготвят учениците в часовете по литература, философия, психология, свят и личност… Колкото до желанията му науката да се основава на първо място върху морала – това все още си остава една красива мечта.