Всички сме чували за прословутите Звезди на Мишлен. Но замисляли ли сте се как компания, произвеждаща автомобилни гуми се е превърнала в един от най-авторитетните арбитри на кулинарния финес?
Когато през 1900 г. в Париж излиза първият автомобилен гид на компанията, издателят му Андре Жил Мишлен едва ли е предполагал, че десетилетия по-късно той ще се превърне в едно от най-авторитетните издания, в което се стремят да попаднат най-добрите ресторанти в света. В началото на XX в. във Франция има едва 3 хил. автомобила, наричани “файтони без коне” и по-голямата част от бизнеса на
компанията Мишлен е свързана с производството на велосипедни гуми
Истинската автомобилна революция тепърва предстои и ще се случи няколко години по-късно. Това става през 1908 г. с производството на първия Ford Model T, с който започва съвременната епоха в историята на автомобилостроенето.
Братята Едуар и Андре Мишлен решават, че за да увеличат търсенето на автомобилни гуми, те трябва да насърчат купуването на автомобили. Разбира се, за да сторят това, те трябва да убедят хората, че пътуването с автомобил е вълнуващо. Така се ражда идеята за публикуването на гид, в който са описани най-добрите ресторанти във Франция. Той трябва да подтикне хората да напуснат градовете и да посетят нови места.
Първото издание на пътеводителя Мишлен е отпечатано в тираж 35 хил. бройки и е раздавано безплатно. То съдържа важна информация за шофьорите и техните семейства. Има туристически съвети, карта с местоположението на бензиностанциите, както и разбира се инструкции за смяната на гуми. Малко след публикуването на пътеводителя за Франция излизат такива за Швейцария, Бавария, Британските острови, Северна Африка, Италия и др.
Мишлен започват да продават прословутия си гид през 1920 г.
след като Андре посещава френска гумаджийница и вижда десетки копия от него, използвани за подпиране на работната маса. Така водени от принципа, че човек уважава единствено това, за което е платил, братята решават да спрат да раздават гида безплатно.
С течение на годините гидовете на Мишлен стават все по-сложни и в тях ресторантите и хотелите са подредени според специфични категории. Скоро братята наемат екип от анонимни инспектори, които посещават ресторантите и оценяват храната и качеството на обслужването в тях. Така
през 1926 г. се ражда прословутата система
на звездите. В началото компанията дава само една звезда, но през 30-те оценката е прецизирана с въвеждането на още две звезди. Една звезда получават най-добрите ресторанти в дадена категория. Две се дават на онези, в които “се готви превъзходно”. А с три звезди са оценявани “местата с изключителна кухня, която си струва пътуването”.
