– Какво е Коледа, мили деца? – задаваш отново същия въпрос, мили Дядо Коледа – поредният, когото хлапетата виждат от началото на декември.
– Подаръцииии! – пищят вкупом единствения логичен, правилен и маркетингово обоснован отговор. Не може да им се сърдиш.
– И какво друго?
Съвършена тишина и изпълнени с недоумение погледи. Няма накъде, човекът подсказва – магия. Да бе, мисля си, ще чакаш да ти повярват. Ти си ентият Дядо Коледа и ентият, който раздава (макар и символични) подаръци преди Коледа. А иначе Дядо Коледа е вълшебен, идва в нощта на Христовото рождество, спуска се през комина и оставя подаръци на послушните деца. И понеже е вълшебен, никой не го е виждал.
Снимки: Foter.com
За каква магия говорим! Ти какво точно имаш предвид? И къде всъщност остана магията!
Гледам те, мили Дядо Коледа
и ми става едно комерсиално на душата. Мисля си за магията, която изчезва заедно с банкнотите от портмонето, за да се превърне в лъскаво опакована думичка без съдържание. До нея се е наредила Коледа, която за пореден път ще се превъплъти в обилна, изтощаваща софра.
Някак ми опротивява купешката декемврийска празнична истерия, с всяка година все повече и повече. Защото знам къде със сигурност НЕ е магията – в магазина. Там всичко е конфекция. Магията, от друга страна, е бутиково производство. Бутиково домашно производство!
Когато бях дете, влизаше вкъщи с елхата – истинска, умряла от студ, бодлива и изискваща търпение, докато бъде “приготвена”. Това ще рече първо да се подрежат най-долните, рехави клончета, за да е симетрична от всички страни. След това да се закрепи на тежка дървена кръстачка, така че да не се килне на една страна. Мъжко свещенодействие! Едва след него магията може да продължи.
Стъклените играчки!
Някога ги пазех като очите си, защото нямаше откъде да се вземат нови. Сега ги пазя още по-ревностно, защото трудно се намират и носят деликатността на нещо реално. Изящество до последната прашинка! Истинска магия без следи и ръбове от съединяването на пластмасови заготовки и без шум от стиропор. Такава, която никога не изчезва, защото ако играчката все пак се счупи, се превръща в бляскав, многоцветен прашец за зимните картички и рисунки на децата.
Магия! Магия е жената да влезе в най-същностната си роля – на творец – и да замеси хляб. Да го нарече с любов за имане със скритата в него пара и декорацията, която пресъздава къщата, двора, животните, нивите, а когато ароматът се понесе от фурната, жилището да се превърне в… дом. И в този дом с децата си да покани Господ на вечеря.
Магия е да приготвиш храната
но не само защото така трябва, а за да доставиш с нея удоволствие. В това е и смисълът на отколешната традиция да приемеш семейните кулинарни тайни, а сетне да добавиш към тях от себе си, да ги обогатиш и да предадеш нататък. За да създаваш радост. Несравнимо чувство!
После, някъде към полунощ, да се промушиш тихо през комина, да изпиеш млякото, оставено заедно с парче питка под елхата за Добрия старец, да прибереш моркова, предназначен за еленчетата, обратно в хладилника, да разпилееш трохи около чинията и да подредиш подаръците. Защото ти, освен всичко друго, си истинският Дядо Коледа!
