Здравейте, аз съм авторът на тази статия и съм перфекционист. Помолиха ме да напиша материал за сайта в стил колко е кофти да си перфектен, но това би означавало да си плюя на току-що излъскания под. А аз го чистя доста старателно, повярвайте!
Също така си подреждам нещата „като по конец“ (и забелязвам, когато са били разбутани или ползвани от някого – чистачката в офиса може да потвърди). Плановете ми – за срещите през седмицата, за бюджета или за маршрута на поредното пътешествие, обикновено са по-изрядни и от бумагите на най-съвестния счетоводител. Да не казвам как е, когато дойде времето за избиране и опаковане на подаръци, за посрещането на гости, за организирането на специално събитие.
Сигурно вече ме съжалявате, но всъщност в по-голяма част от живота ми съм виждала предимно плюсовете на всичко това. Минусите, ако мога да ги нарека така, са били свързани с делегирането на задачи на други хора („Животът е твърде кратък, за да поемам върху плещите си товара на чуждите грешки“, казвах си) и с
преглъщането на дефектите
Което ме подсеща за историята на един приятел с афинитет към гледането на филми с високо качество. След като не успя да се примири с някакви незабележими за нас, простосмъртните, недостатъци в стария си телевизор, си купи нов – още по-модерен, по-голям, ПО-СЪВЪРШЕН. Но… ето я уловката – думата „съвършен“ не предполага степенуване, нали? Потвърди го и реакцията на въпросния приятел, който подложи новия си телевизор на куп тестове и заради по-доброто качество започна да забелязва доста повече дефекти в големите филмови продукции.
„Не е лесно да си перфекционист“, опитах се да проявя разбиране аз.
„Не е лесно да си гълъб“, отвърна той. И обясни как в миналото гълъбите били използвани за качествен контрол в различни видове производство – за да намират например дефектните сачми за лагери (в Русия през Студената война) или дефектните лекарствени капсули (автор на проекта е Том Верхаве, психолог, работил през 50-те години на миналия век в известна фармацевтична компания).
Замислих се за онези времена. За войните, в които сме прибягвали до символа на мира – гълъбите. За войната, която водим с гълъба в нас днес. Защото, по думите на психолога Менис Юсри, за когото сигурно сте чували покрай семинарите на фондация Същност, съпротивата ни срещу нашите отрицателни чувства е равносилна на сражение с онова, което вече бушува в нас. Или, казано по-просто – ако се борим за мир, значи водим война. Ако се борим за съвършенство в света, значи водим война с несъвършенствата. Съответно – война със самите нас.
Да си перфектен е и дар, и проклятие
И има само един минус – че, уви, не си перфектен. Дори гълъбите на Верхаве постигали „едва“ 99% успеваемост. Няма как! Макар всички ние непрекъснато да опитваме (а някои да са далеч по-упорити в опитите си от други), несъвършенството ни е гарантирано по рождение.
Нищо, че красотата уж е симетрия – в лицата и на най-признатите миски, актриси и топмодели все ще има по някоя неочаквана бенка, чупка във веждата, кривнато зъбче. Нищо, че работодателите смятат перфекциониста за отличен служител – той никога няма да бъде максимално удовлетворен от резултатите и ще изразходва страшно много, получавайки твърде малко. Нищо, че в любовта се оглеждаме за Идеалния или се стараем да сме идеални за някого – истината е, че… ЧОВЕК Е ПЕРФЕКТЕН, КОГАТО ГО ОБИЧАШ. Тогава виждаш плюсовете. И не мислиш за минусите!
