МАХМУРЛУК от Миряна Башева
Неврози. Микроинфаркти.
Гърмят бушон след бушон.
Пие се като в Антарктика.
До състояние гьон.
Една приятелка (бивша)
днес ми удари нож.
Водка, мъгла и киша.
Мръсна софийска нощ.
Един приятел (зарязан)
не ме удари и днес.
И аз съм свиня, ви казвам!
А кой смее да бъде трезв?
“Мога да копам, а мога и
да не копам” – зъл анекдот?
Народопсихология?
Тъмен балкански народ…
Икономически кризис.
На културния фронт – лайна.
Извинете за мекия израз.
Аз все пак съм жена.
Аз все пак ви обичам…
Взехте ли диазепам?
Въпросът е риторичен.
Друг няма да ви задам.
Аз просто така си пиша.
Не с кръв. С по-друг състав:
с водка, мъгла и киша.
С мръсен софийски нрав,
а той не става за маркетинг…
И рейтингът ми е един…
Пусто е като в Арктика.
Ни водка, ни вопъл, ни СПИН.
* Миряна Башева е българска поетеса и журналистка, родена на 11 февруари 1947 г.
Миряна, единствената дъщеря на Иван Башев (външен министър на страната ни за периода 1962-1971), започва да пише стихове, когато е 23-24-годишна. Разказва, че станало на шега и то на руски език. Завършва руска гимназия и английска филология, но така и не получава университетска диплома, за което често се шегува.
Първата книга на Миряна Башева
носи заглавието Тежък характер. Казват, че това не е случайно, тъй като нейният е точно такъв.
Работила е в телевизията и печата. Автор е на едни от най-известните български естрадни песни, както и близък приятел с редица родни музиканти като Петър Чернев, Михаил Белчев, Стефан Димитров, Атанас Косев, Юри Ступел.
През 1979 г. се включва в екипа на култовия филм на Иванка Гръбчева Войната на таралежите, за който пише стихове. Работи и с Рангел Вълчанов. Башева казва, че не разбирала много от кино, когато режисьорът я поканил да напише сценария за Последни желания (1983 г.) и за още няколко негови документални ленти, но се “прежалила” заради него.
