Мляскане, звучно дишане, скърцане със стиропор, дращене с нокът по дъска, шумолене с пликчета, сърбане на супа. Нищо особено – просто неприятни звуци. Така биха казали голяма част от нас. Но за някои хора тези шумове са наистина влудяващи. А основното чувство, което предизвикват у тях, е неконтролируем и много силен гняв. Мисофония. Това е наименованието на проблема.
Той е диференциран и официално открит като ментално състояние през 2001 г. Наскоро обаче британски учени откриха самата причина за появата на тази реакция. И днес мисофонията вече е класифицирана като психическо разстройство, а не състояние. При наличието на мисофония, положението е много по-сериозно от обикновеното нехаресване на даден звук. Истинска психологическа атака. Английски учени установиха наскоро, че мозъкът на някои хора е програмиран да произвежда
пресилена емоционална реакция
чувайки някои от гореизброените шумове.
“Чувствам се все едно има някаква заплаха и трябва незабавно да се махна. Това е реакция тип бий-се-или-бягай.”
– споделя Олана Тенсли-Ханкок пред ВВС News.
Олана е на 29 години, родом от Кент. Тя страда от мисофония. За състоянието си разбира, когато е едва 8-годишна. Нейните отключващи шумове са звукът от дишане, ядене и шумолене.
“Всеки, който яде чипс, е в състояние всеки път да ме изкара извън релси. Само прошумоляването на пакетчето е достатъчно, за да отключи реакцията. Това не е обикновено раздразнение. Това е незабавно: О, Боже мой, какъв е този звук?! Трябва да избягам от него или да го спра!“ – допълва подробности за начина, по който се чувства англичанката.
И разказва, че заради проблема си дълго време избягвала да ходи на кино и на други подобни места. Поради същата причина
напуснала и работата си
тъй като заради непоносимите за нея шумове ѝ се налагало да се прикачва на 7-8 различни превозни средства за едва 30-минутно пътуване. А през по-голямата част от времето, прекарано в офиса, плачела или се борела с панически атаки, провокирани от нейната мисофония.
Учени, в това число и самата Олана, в множество центрове във Великобритания сканирали мозъците на
20-има души, страдащи от мисофония
и на 22-ма нямащи този проблем. На участниците в проучването били пускани различни звуци, докато се намират в уреда за изследване с ядрено-магнитен резонанс. Те били разделени в три основни групи:
1. Нормални шумове – валящ дъжд, обстановка в кафене, вряща вода… |
2. Неприятни звуци – бебешки плач, крещене на човек и т.н. |
3. Отключващи шумове – дишане, шумно хранене и др. |
Резултатите, публикувани в изданието Current Biology разкриват, че частта от мозъка, свързваща човешките чувства и емоции – преден островен кортекс – е твърде активна при страдащите от мисофония пациенти. Както и, че при тях тя е свързана по различен начин с останалите дялове на мозъка, отколкото при другата група участници.
Д-р Кумар от Newcastle University разказва пред ВВС News, че „те започват да прегарят, когато чуват тези звуци. Но повишената активност се наблюдава само при появата на отключващи звуци. Не и при шумовете от останалите две категории. Реакцията е най-вече гняв. Не е отвращение. Доминираща емоция е гневът. И макар на пръв поглед да изглежда като нормална реакция, след това ги довежда до прегаряне.“
Лечение за мисофонията няма
Поне засега. Но Олана е открила някои механизми за справяне с болестта си, като използването на тапи за уши например. Също така твърди, че кофеиновите напитки и алкохолът влошават състоянието на страдащите от мисофония хора.
Все още не е ясно колко често срещана е тази диагноза в световен мащаб. Причината е, че това психично разстройство е доста трудно за установяване и е съвсем наскоро открито като такова. След най-новите разкрития за разликите при мозъка на страдащите от мисофония и останалите хора, учените са доста обнадеждени за откриването на лечение на болестта в бъдеще.
