Интересно е схващането, разпространено по нашите земи, че ако ядеш много сол, ще ти се влоши зрението или дори ще ослепееш. Логиката на това твърдение не успях да намеря веднага, не само у нас, но и у чуждестранни източници. Дори и по време на дългогодишното си образование и квалификация в областа на офталмологията. Не беше лесно да намеря обяснение на мита за солта и зрението.
То все пак се оказа много просто
До преди около 150-200 години оперативното лечение на перде (катаракта) по наши земи се е осъществявало от странстващи лечителки. Наричали ги някъде вретенарки. Очното перде (помътнената леща) се е изтласквала в стъкловидното тяло чрез натиск с вретено на определено място на окото. След това пациентът е трябвало да лежи 40 дни на тъмно. Можел е да яде само по малко черен хляб без сол и да пие малко вода.
Така по мое мнение се е намалявал риска от вторична глаукома след интервенцията. Малцина от третираните по този начин “пациенти” са проглеждали, но е имало и такива.
И ето как е тръгнала приказката за антагонизма между солта и зрението!
Такъв антагонизъм не само не съществува, но в последните години излязоха все повече публикации за важната роля на солта. Разбира се всичко трябва да бъде с мярка.
Подобна е била ситуацията не само на “тъмните Блакани”, но и в сърцето на Западната цивилизация. По това време – в средата на 18 век, в Лондон е живял великият немски бароков композитор Георг Хендел. Той в края на живота си е опериран от “перде” от водещ лондонски очен хирург. Независимо от това, резултатът е плачевен и Хендел умира само месеци след операцията, вследствие на депресията от безвъзвратно загубеното си зрение.
Вижте още: Как да разпознаем, че зрението на детето ни се влошава?
