То е това, което получаваме почти веднага след своето раждане. И това, с което си отиваме от този свят в края на земния ни път. Цял живот името те следва по петите, където и да отидеш и каквото и да направиш. Ти и името ти сте като едно неразделно цяло и ти си то, а то е ти! Ето защо имената са и винаги са били изключително важни за хората.
Някои учения и философии твърдят, че името дори предопределя характера, съдбата и всичко останало в живота на човека, който го носи. Lifebites.bg реши да направи кратка справка относно
модата в имената
от едно време, след това и днес
Поогледахме се в хората около нас, поровихме из социологически проучвания и разговаряхме със специалист от БАН, който ни поясни защо и как се появяват модите при избора на имена. Текстът няма претенции за непоклатима точност и изчерпателност. Ако и вие сте срещали хора, чиито имена са ви впечатлили, не се колебайте да ги споделите с нас – като коментар под текста или на Фейсбук страницата ни.
Имало едно време
В стари времена – тези на нашите баби и дядовци, а и на техните баби и дядовци, основната част от хората са били кръщавани с характерни, български имена. Някои от които днес смятаме за старомодни и понякога дори смешни. Много актуални били имената на ханове, царе, светци или други исторически герои, на които се наричали малките наследници. Някои от тях са класики, те се срещат и днес. Като Александър, Симеон, Виктор, Самуил, Иван, Георги, Ивайло, Николай и др. В това число, разбира се, включваме и женските им варианти.
“Вечно модерни ще бъдат имената Георги, Иван, Димитър, Петко, защото техните носители са поставени под покровителството на най-тачените светци. По същия начин и пожелателните имена, които отразяват стремежа към красота и изящество, свързани с цветята като Маргарита, Лилия, Цветелина, Росица и много други.“ Това казва доц. Петя Банкова, специалист по имената в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей (ИЕФЕМ) към БАН.
Други имена от това време обаче са почти изгубени, тъй като вече се считат за старомодни. Е, може да срещнете някоя стара баба или дядо, които да се казват по този начин, но едва ли някой малчуган. Сред тях попадат: Байчо, Вацо, Вуте, Гунчо, Господин, Дачо, Дешка, Жандо, Зюмбюла, Кера, Кочо, Манчо, Нончо, Панчо, Кева и много други. За съжаление, колкото и да сме изненадани,
застрашен от изчезване е и цял букет цветни имена
Като Теменужка, Виолета, Ружа, Ралица, Иглика, Невена и др., казва доц. Петя Банкова.
С развитието на градовете и модернизирането на живота у нас, българите започват да кръщават децата си с имена, които звучат някак по-величествено, по-градски. По-модерно. Навлизат много царствени и често дълги (за разкош) имена. Сред тях са: (Е)катерина (разбира, се!), Маргарита, Александра, Валентина, Благовест… Но и Адриан, Антон, Ангел, Борис, Васил, Димитър, Илонка и т.н.
В тази точка трябва да вземем предвид факта, че до 1989 г. в България е съществувал списък с позволени имена, с които задължително били кръщавани децата. Всички имена извън този списък били забранени! Поради това след промените много родители целенасочено избират странни имена за децата си като един вид надскачане на досега съществуващата забрана. Като един особен вид СВОБОДА.
Как се формира модата в имената в исторически план?
“Като историк, бих казала, че един от определящите фактори е господстваща религия или идеология, както и преобладаващият етнически компонент. Така например, в епохата на Българското Възраждане в контекста на влиянието на гръцката култура, добре известно е, че значителна част от българите са избирали гръцки имена за своите деца. Впоследствие след издигането на национално обединителна и освободителна идея,
започва модата на т.нар. владетелски имена
когато децата се кръщават на българските владетели, управлявали Първата и Втора българска държава. По същия начин в годините на тоталитаризма в България се появяват лични имена като Ленин, Сталин, Будьони, които са съвършено чужди за нашата антропонимична система, но отразяват идеологическите пристрастия на определен кръг хора”, обяснява доц. Банкова.
Времето на сериалите
С изобретяването на телевизора и навлизането му все по-дълбоко и трайно в българския дом, започнаха да се котират и сериалите. В началото латино-американски (масово), а след това и всякакви други. Тогава, няма да забравя, всички деца в градината, в която работеше майка ми започнаха да се кръщават с МОДЕРНИ латино-американски имена. Като Освалдо, например! (Кръстен на актьора Освалдо Риос)
Та, в този период – около 1995-1996 г., се народиха хиляди деца, носещи името на любимата ТВ звезда или персонаж на родителите си. Имена, които в началото не звучаха съвсем на място по нашите ширини. Но и които някак си с времето свикнахме да чуваме. Като Антонио, Инес, Алехандро, Алфонсо, Кара, Касандра, Игнасио, Педро, Роксана, Рикардо и много други знайни и незнайни герои, които от екрана се настаниха в съседните апартаменти и детските площадки.
“Винаги ще има хора (и у нас, и по света), които да подражават, или не ценят собствените си традиции или са просто глупави, неграмотни или невежи. Така те създават или пресъздават неудачни, смешни, безсмислени аналози на лични имена, които в последствие техните деца трябва да носят.“ – не скрива възмущението си доц. Петя Банкова.
Прочетете още… как Цветан стана Свен, Гергана се прекръсти на Джорджина, а Бисер – на Брус
Постепенно модата се измести от сериалите към имена, които или не са български или лесно могат да бъдат преведени от български на английски (в повечето случаи) език. Често дори с такива, които имат точен аналог. Родителите решиха, че не е достатъчно да избират за децата си просто имена с градско звучене. Те трябва да звучат по-европейски, по-западно, по-глобално. Така по родните улици започнаха да тичат симпатични мъничета, които родителите им привикваха с имета Натали, Анабел, Сюзън, Иън, Памела, Мия, Никол, Дани, Стефани, Ема, Стивън, Ерик, Итън, Кевин, Мартин, Ванеса и др.
”Т.нар. модернисти имат своите убедителни мотиви: те защитават свободната воля и избор, като твърдят, че в България винаги се робува на някакви правила – роднински влияния, идеологически пристрастия, политически решения и т.н. Следващата линия на мотивация е да сменим правилата. Да създадем ново име, за да удовлетворим по наш начин претенциите на роднините. Също да се съобразим с модните тенденции като многобройните тълкувачи на имена, класации, генератори, номерологични теории и т.н. Да дадем име на новороденото, което няма да носи етноспецифична информация, а ще се вписва в един по-широк глобален антропонимичен фонд,” казва доц. Банкова от БАН.
Протест
В знак на протест част от родителите изразиха несъгласието си с наложената в последно време западна мода в имената. Те започнаха да връщат в обръщение добре познатите български имена. Отново много деца носят имената Иван, Самуил, Симеон, Пресиян, Крум, Аспарух и т.н. И това е модерно.
“Мотивите на традиционалистите са добре артикулирани: да се съхрани семейната, родовата, националната специфика. Името на бъдещото им дете трябва да носи само по себе си някаква история. То трябва да разказва тази история, да се гордее с нея. Така името се натоварва с изключително много функции: то предпазва, то задава качества, то програмира умения и черти на характера, то се превръща в категоричен маркер на самоидентификация. Тази самоидентификация е предварително зададена: името е полово диференцирано, то е свързано с източното православие, то е разпознаваемо като българско”, обяснява доц. Петя Банкова.
Шаш
На фона на всички изредени модерни, забравени, измислени и изобретени имена, няма как да пропуснем и най-фрапиращите. Тези, които ежегодно намират мястото си в класациите с най-странните съществуващи имена в България. В никакъв случай не се подиграваме на хората, които ги носят! По-скоро апелираме към родителите да са внимателни и разумни, когато дават на детето си име. Име, което ще бъде с него за цял живот. Или поне докато не навърши 18-тата си годишнина, когато вече може да промени официално начина, по който се казва.
Защото не е лесно да се казваш Рибка, Перко, Салфетка, Автономка, Босилчо, Гугутка, Дренка, Европ, Крачун, Клечо, Мишка, Доброелена, Кокона, Лъв, Марулка, Мрянка, Пульо, Родоп, Прилеп, Стенограф, Стафидка, Хайвер, Чайка…
“Вярвам, че и като специалисти държим на осмисления и свободен избор, който правят родителите, когато решават как да нарекат детето си. Не мисля, че в България са необходими някакви правила или институции, които да се занимават специално с изучаването, съхраняването и рекламирането на чисто българските имена”. – казва по този повод доц. Петя Банкова.
В този ред на мисли трябва
да имаме предвид нещо много важно
Независимо от модата в имената през различните периоди, които изброихме, има нещо, което никога не се променя. Желанието на болшинството от сънародниците ни да запазят българската традиция и да продължават да съхраняват нашата национална идентичност. А това се случва посредством непрекъснатото кръщаване на децата с т.нар. традиционни български имена по време на всички модни периоди.
Но каквото и да се каже за българските имена, в крайна сметка ще е малко. Истината е, че все пак родителите решават как ще нарекат своя наследник и никой не може да им се бърка. А и всеки е свободен да кръсти детето си така, както смята за най-добре за него.
