Молът е място, на което баба никога не е била. А с нейната пенсия никога няма и да отиде. Най-големият магазин, който е виждала, е ЦУМ. Но баба знае що е молец – гадинката, дето гризка вълнените ú губери в трикрилния гардероб.
А толкова много “молци” има днес. Тези молци щъкат из теракотените улици на мола като свободни кокошки из полето. И гризкат намалени дрехи, както и гадинките в бабиния гардероб.
Няма как да отречем –
молът е световна тенденция
Особено в огромните градове, където хората са заети, а разстоянията – големи. Това е място, което спестява време и позволява да свършиш куп задачи, без да се мотаеш. Хем да напазаруваш за вечеря, хем да си платиш сметките, пък и дрешка да си купиш… Да отидеш на кино, да оставиш хлапето в парти център и да пийнеш чаша вино с приятели. Топло през зимата и хладно през лятото. Дори има и концепции, че хлапетата в големите градове вече израстват в мола, тъй като е комфортна за майките територия.
И ако навсякъде по света този търговски център е за всички и за всичко, то у нас е той нещо като синоним на луксозен магазин. Но молът стърчи някак нелепо между панелките по нашите ширини. Известните марки се наблъскаха там, а из улиците се роят магазини Втора употреба.
Молът се превърна и в своеобразна туристическа забележителност за хората от по-малките населени места. Защото май при тях кино не остана, а в някои от местните магазинчета половината от щандовете са празни. И ако на Запад търговският център е просто най-удобното и близко място за наминаване, то в България дори се правят еднодневни екскурзии. Нещо като
бутиков музей, но без входни такси
На моловете у нас само имената им са различни. Магазините и заведенията вътре са еднакви. Стерилната обстановка и жените зад щанда – също. Но пък всичко е на едно място. Работи до късно, и в празник, и в делник. И спокойно може да си спрягаме глагола молувам. Не да печелим време, каквато е концепцията на тези центрове – “всичко под един покрив”, а да убием някой и друг час в тях. Това е веруюто на нашенеца, който страда от “синдрома на молеца” – да изгризка колкото се може повече намалени стоки. Щом пазарува и се облича в маркови дрехи, значи е супер модерен и важен.
Хората с такъв синдром предпочитат често високомерните консултантки в лъскавите бутици в мола пред продавачката в обикновеното магазинче, където са ходили доскоро. Нищо, че тя освен името, знае и размера и вкуса им. Модерните молци вече отдавна не пият и кафе в пластмасова чашка при лелята в квартала. За тях е задължително да си купят такова на тройна цена, но във висока стъклена чаша, направено с много пяна от служител на голяма верига.
След това на свой ред
модерният молец ще пийне смути
и ще хапне сочни кюфтенца и крилца. Пак в мола, разбира се! Без да осъзнава, че обядва в обикновена закусвалня, а не в гурме ресторант с три звезди Мишлен. И най-важното… след тази изтощителна програма молецът трябва задължително да се чекира или да пусне селфи във Фейсбук!
Всъщност няма нищо лошо в посещението в мола, стига да не развием синдрома на молеца. Нещо, което баба никога няма да разбере. Нито пък истерията около Черния петък, побъркала западните общества, който си е направо Бял. Защото по-черни за нея са всички петъци преди пенсията. И хич не ú трябва ни мол. Добре ú е при усмихнатата продавачка в близкия магазин, която може да ú запише два лева вересия… до 10 число на месеца.
