Днес публикуваме едно специално писмо. Не искаме да ви натъжаваме с него, нито да ви отегчаваме. Знаем колко много хора по света се нуждаят от приятелска ръка и финансова помощ, за да оцелеят. С това писмо, написано от Лъчо, искаме да ви запознаем с неговия син – Ники.
Едно от българчетата, които така упорито и храбро се борят с големия бич на страшната болест рак. Срещнете Ники виртуално. Вижте го в годините, в които той е здраво, усмихнато и щастливо дете. Покарайте колело с него, докато е още безгрижен.
Срещнете се и с Ники
който тепърва е научил лошата вест за болестта си. Разходете се с него до болницата. Научете се да карате колело заедно за втори път – в един от онези слънчеви дни, когато животът му отново изглежда безгрижен.
Вижте Ники и днес. Днес, когато усмивката не озарява детското му личице.
“Аз съм Лъчо и съвсем скоро ще се навършат пет години от онзи есенен ден, в който животът ми пое в най-неочаквана посока.
На 21.09.2012 г. синът ми Ники не отиде на училище в първи клас, а постъпи в болница. Бе диагностициран със злокачествен мозъчен тумор. Бяхме уведомени, че шансовете му за оцеляване граничат с нулата. От онзи повратен миг насетне в продължение на четири години основното мое занимание бе
да обикалям Европа със съпругата ми и Ники
и да убеждавам доктори да се заемат с лечението на безнадеждно болния мой син. Огромното болшинството от тях отказваха.
Малцина се съгласяваха, после оперираха, облъчваха, химиотерапевтираха. Не след дълго с тъжно изражение констатираха поредния рецидив и заявяваха, че не могат да сторят нищо повече и краят е близо. А през тези години – освен, че помъдря и придоби несломим дух и храброст, неприсъщи дори за преминал през множество перипетии възрастен човек – синът ми се
специализира в опровергаването на всякакви статистики и лекарски прогнози
За последно Ники бе отписан в Германия през октомври 2016 г., когато ни бе съобщено, че му остават седмици и евентуално месеци живот. Тогава окончателно ни се изясни, че стандартните методи за лечение в Европа са неефективни. Вероятно не само в случая на Ники, но и въобще (всички познати деца с тази диагноза вече не са между нас). Вместо да посрещнем последна Коледа у дома, с Ники продължихме да упорстваме. Излетяхме за Щатите в търсене на лечение, което съдейства на организма му да елиминира причините за образуване на туморите, а не се занимава с облекчаване на последиците от тяхното пагубно влияние.
Не беше никак лесно
В рамките на месец двама многоуважавани доктори в Хюстън и един в Ню Йорк изразиха съжаление и ни отпратиха. Ние обаче не се прибрахме.
Днес, девет месеца по-късно и пет години след първоначалната му диагноза, Ники се намира в Огъста, щата Джорджия. Включен е в клиничен експеримент. Той съчетава имунотерапия с химио- и лъчетерапия, без да се изключва възможността за операции. Днес Ники има превъзходен доктор на име Тиодор Джонсън, който не се страхува. А напротив – занимава се точно с безнадеждни случаи.
Но Ники все още не е излекуван и се нуждае от гореща духовна подкрепа, която го убеждава в смисъла да продължи епичната си битка с тумора и която можете да изразите в групата му във Фейсбук:
https://www.facebook.com/groups/353510798070784/
Ники се нуждае и от финансова помощ, за да бъде платена последната му мозъчна операция и да продължи участието си в експерименталната имунотерапия. За да прелети един ден обратно 8657-те километра от Огъста до детската си стая, близките, приятелите, кученцето, училището.
За да се изправи от количката и да тръгне на собствен ход, а после да го науча да кара колело за трети път. За да направи всичко онова, което един мъж, усмихващ се дори в лицето на смъртта, може да направи с живота си.
“ОББ” АД
SWIFT: UBBS BGSF
IBAN: BG92 UBBS 8002 1044 0119 30
Лъчезар Маринов Лазаров – баща на Ники
PayPal: Lachezar Lazarov e-mail: lqchezar@yahoo.co.uk
gofundme.com/fund-a-cure-for-nikis-brain-tumor
