Кадърът с момчето от Нагасаки, заснет от военния фотограф Джо О`Донъл, буквално разтърсва хората по целия свят. На пръв поглед изглежда, че момче носи на гърба си заспалото си братче, но истината е съвсем друга. Покъртителна, шокираща , зловеща.
През септември 1945 г. Джо О`Донъл е изпратен от американската армия да документира последиците, унищоженията и жертвите след бомбардировките над Хирошима и Нагасаки. Той запечатва в негативите си покъртителни кадри от опустошените градове и тълпите хора с разрушени животи. Снима мъртви тела, ранени и осакатени хора, бездомници и сираци, изгубили родителите си в атомния ад.
Снимката му с момчето от Нагасаки разтърсва хората по целия свят. А по-късно се превръща и в
символ на човешката трагедия на ядрената война
На кадъра се вижда малко момче, което изпълнява дълга си да занесе трупа на мъртвото си братче, за да бъде кремирано. То стоически понася случващото се и това издава най-вече стойката му. Стиснатата горна устна, изправеният гръб, босите му крачета и опитите му да бъде смело са сърцераздирателни. Малкият герой се превръща в олицетворение на победената японска нация.
Авторът на снимката с момчето от Нагасаки си спомня:
„Видях момче на около десет години да върви. Носеше бебе на гърба си. В онези дни в Япония често виждахме децата да играят със своите малки братя или сестри на гърба си, но това момче беше съвсем различно. Видях, че е дошъл на това място по сериозна причина. То не носеше обувки. Изражението на лицето му беше каменно. Главата на бебето беше отпусната назад, сякаш беше заспало. Момчето стоеше там пет или десет минути. Мъжете с бели маски се приближиха до него и започнаха тихо да свалят въжето, което държеше бебето. Тогава видях, че то е мъртво. Мъжете хванаха тялото на бебето за ръцете и краката и го поставяха в огъня. Момчето стоеше право, без да се движи, гледайки пламъците. Хапеше долната си устна толкова силно, че блестеше от кръв. Пламъкът гореше като слънцето. Момчето се обърна и мълчаливо се отдалечи“.
В продължение на 7 месеца Джо О`Донъл обикаля опустошената от бомбите Западна Япония и заснема цялата болка, мъка и страдания на сразените японски жители. Освен на лентите му, тези чувства се запечатват и дълбоко в сърцето му. Години след това той става активист,
противопоставящ се на използването на ядрени оръжия
През 1995 г. авторът на снимката с момчето от Нагасаки и други сърцераздирателни кадри, заснети след бомбардировките, публикува в страната на изгряващото слънце книга, която изважда много от направените снимки на бял свят и ги прави достъпни за хората по целия свят. Десетилетие по-късно издава такава книга и в САЩ.
Роден като Джоузеф Роджър О’Донъл на 7 май 1922 г., бъдещият военен фотограф се присъединява към редиците на американските морски пехотинци още след като завършва гимназия. От там го изпращат в училище по фотография. Когато заминава на мисията си през 45-та О`Донъл е оставен на 10 мили от Нагасаки, тъй като достъпът бил ограничен. И разказва, че вървял пеша, за да може да стигне до сърцето на трагедията и да заснеме своите покъртителни кадри. Фотографии, които и до днес будят ужас и съпричастност към жертвите на войната.
Пуснатата на 6 август атомна бомба над Хирошима погубва живота на над 140 хил. души. А тази над Нагасаки убива поне 50 хиляди.
Вижте още: Напалмовото момиче: Историята на един символ
