Мъж ли е нарисуван на картината или жена? Автопортрет на Леонардо да Винчи, портрет на Йоан Кръстител или на Лиза Гирардини дел Джокондо? Усмихва ли се или не? Дали портретът е без вежди и мигли, защото са избледнели с годините или художникът никога не ги е рисувал? Всякакви догадки са изказвали учените през годините. И така и няма теза, около която да са се обединили окончателно. Знае се едно и то е безспорно – Мона Лиза е най-разпознаваемата, загадъчната и няма да е пресилено, ако се каже, че е най-известната картина в света.
Какво обаче се знае за модела, за самата Мона Лиза
която е нарисувана, ако пренебрегнем екзотиките, че Леонардо бил нарисувал себе си или Йоан Кръстител?
Лиза Герардини е родена на 15 юни 1479 г. във Флоренция в богато земевладелско семейство. Смята се, че фамилията ѝ е от най-старите в града. Тя е дете от третия брак на баща си, след като първите му две съпруги умират при раждане. В силните си години бащата на Лиза притежава 6 ферми в Кианти, произвеждащи пшеница, вино и отглеждащи добитък. Бъдещата Мона Лиза има 3 сестри и 3 братя, всичките по-малки от нея.
Когато е едва 15-годишна, на 5 март 1495 г. Лиза е омъжена за доста по-възрастния от нея (тогава на 35) флорентински търговец на платове и коприна Франческо дел Джокондо. Твърди се, че зестрата ѝ не е голяма – знак за все по-затрудненото във финансово отношение положение на семейството ѝ. И повод да се смята, че
бракът на Лиза с по-възрастния Франческо ще да е бил по любов
Това обяснява също желанието на търговеца след време съпругата му да бъде нарисувана от Леонардо да Винчи, при това бременна.
Съпругът на Мона Лиза – Франческо, е от богато флорентинско семейство, което дори има собствен параклис в църквата Пресвето Благовещение във Флоренция. Към ордена на тази обител на младини живее и твори самият Леонардо да Винчи. Предполага се, че двамата с Франческо се познават оттогава.
Франческо се жени два пъти, преди да срещне Лиза. И двата пъти овдовява. Има един син от втория си брак, който е отгледан от Мона Лиза заедно с 5-те им общи деца. По-късно съпругът ѝ развива и политическа кариера, като влиза в местната власт. На него в града се гледа като на изключително успешен мъж. И в средите на Медичите, и в Републиката, той има силни политически съюзници.
Смята се, че самият Франческо моли Леонардо да нарисува портрет на жена му Лиза. Леонардо рисува прочутата си творба в продължение на 4 години. Твърди се, че му е
любима и все казва, че не е завършена
явно защото не иска да се раздели с нея. Най-вероятно поръчителят Франческо дел Джокондо така и не я вижда. По това време без воали ходят само проститутките и е много вероятно търговецът да е бил склонен да сметне портрета за оскърбление към съпругата му.
Франческо умира през 1539 г. при една от чумните епидемии. До края на живота обича съпругата си, а от завещанието му става ясно, че уважава изключително благородното ѝ поведение и факта, че винаги му остава вярна. Лиза напуска този свят 3 години след него. Това става през юли 1542 г. в манастира Света Урсула във Флоренция, когато е на 63-годишна възраст.
През 2015 г. учени се надяваха при разкопки да открият черепа на Мона Лиза, за да направят възстановка на лицето ѝ и да докажат със сигурност дали тя е моделът на Леонардо да Винчи. За жалост обаче в гроба, където се предполага, че са останките ѝ, намират само бедрена кост и дори не е сигурно, че е нейна. А що се отнася до
прочутата картина, първоначално тя е по-голяма
Отстрани на портрета има колони, фрагменти от които все още се виждат. Това става ясно от ранни копия на картината. В крайна сметка, след като я отнася със себе си във Франция, вероятно през 1516 г. Леонардо да Винчи я продава на френския крал Франсоа I. След Френската революция става собственост на държавата и е преместена в Лувъра. Популярна става горе-долу в средата на 19 век, когато е оценена от течението на художниците-символисти. Те виждат в нея въплъщение на собствените си идеи за женската загадъчност.
Същинската си популярност обаче Мона Лиза, както и произведението на Леонардо, дължат на една … кражба. На 22 август 1911 г. италианец на име Винченцо Перуджа успява да задигне прочутата творба направо от постамента ѝ в Лувъра. При това съвсем несъзнателно служител на музея му съдейства с изнасянето, като помага с отключването на заяла врата. Разбира се, въпросният служител ни най-малко не подозира, че под служебната престилка на Перуджа се крие такава ценност. Защото картината не е голяма и лесно може да се скрие.
В продължение на 2 години Мона Лиза престоява скрита
в куфар с двойно дъно. През 1913 г. Перуджа я предлага на известен галерист във Флоренция с думите, че шедьовърът най-после се връща в родината си. Галеристът обаче се обажда в полицията, която арестува крадеца Винченцо, а картината тържествено се завръща в най-прочутия френски дворец и музей.
Днес стойността на Мона Лиза е над 700 млн. долара, а според Книгата за рекорди на Гинес, тя има и най-висока застрахователна стойност в света. Пред тази картина, смятана за най-специалния експонат на Лувъра, винаги има голяма тълпа туристи, които напористо опитват да я снимат. А това от няколко години вече дори е позволено, защото тя е зад специално стъкло и напълно защитена. Или поне така изглежда.