Миг, по-кратък от затваряне на клепач. Невероятно къс. Крачка назад – към мястото, където си загубил посоката. За да намериш нова. Обикновено е в теб. Точно там, където си я зарязал. Някога. Заради нещо. Заради някого.
Изгубване. Камъче, изтикано в ръба на обувката. Срастване. Болка по навик. Живот с болка по навик. На куц крак. Избор. Счупено огледало. Не е на хубаво!
Крив образ. Бягства. От огледалото. От отразения теб. Страх да останеш със себе си. Грозота. Заглушени емоции. Премълчаване. Умора. Стена. Задънена улица. Нищо.
Очакване. Неслучване. Кошмар. Празнота. Всеки ден. Всяка нощ. Всяко вдишване. Стенание. Пропиляване. Потребност от смисъл. Зов за помощ. Ехо. Тишина.
Нощ. Мрак. Легло. Събран на топка чаршаф. Отворени в мъчително чакане на съня очи. Пулс, който надскача нормалното. Капчици измъчена пот. Гласът на ехото. Разпънат на кръст монолог. Горчивина. Среща с другия ти в огледалото – насред мрака. Поглед навътре. Дълбоко. Край на бягството. Най-сетне!
Признание – за пропилени залези. Прозрение. Желание.
Решение. Миг, който преобръща всичко. Невероятно къс. По-кратък от примигване. Достатъчен, за да си кажеш “Не”. Стига! Крясък. И още един. Понякога животът трябва да се изкрещи. За да се чуеш през всички гласове, които се опитват да те заглушат.
Изтръпване. Страх. Другите! Животът на другите! Живее се от първо лице – единствено число. Искам! Какво ще стане след това? Ами, каквото има да става…
Стиснати зъби. Затворени очи. Крачка по крачка назад. Единственият изход от задънена улица. Вече няма спиране. До края. Пътуване към себе си. Най-сетне. Имплозия. Опустошение. Празнота. Експлозия. Разруха. Хаос. Руини от болка по навик. Основа. За щастие. Смелост.
Начало. Увереност. Посока. Намерена. Там, където си я зарязал. Някога. Заради нещо. Заради някого. Въздигане. Светлина. Простор.
Ново огледало. Нови обувки. Нови посоки. Избор.
Никой не ти дължи нищо. Единственият, който ще направи всичко за теб, си ти самият. Ако поискаш. Ако се осмелиш. Ако си готов да платиш цената – за себе си.
