Рола Хамиде е интересна смесица от български и йордански гени, родена в Мюнхен, израснала в Сирия и завърнала се да живее със семейството си в България. Към момента Рола е главен учител в Монтесори класната стая 6-12 г. на училище Откривател.
“Обожавам да работя с учениците си, защото това е един непрекъснат процес на творчество, вдъхновение и мотивация за мен”
– споделя младата учителка. С Рола Хадиме разговаряме за важните решения в живота, свободата да бъдеш креативен и възможността да развиеш пълния си потенциал.
Рола, как реши да станеш учител и кое беше водещо в избора ти?
Да стана учител беше едно от най-важните решения в живота ми. Направих го след раждането на малкия ми син, който в момента е на 16 г. Бях щастлива да наблюдавам творческата природа в различните деца и тогава разбрах, че всяко е различно и уникално. Започнах да преподавам на малки деца в детска градина, където се следва Монтесори подходът и да изучавам задълбочено метода. Бях напълно завладяна и вдъхновена от всичко това.
Спокойната и добронамерена среда на Монтесори класната стая
създава чувство за мир, удовлетвореност, творчество, организираност, мотивация. И пътешествието започна… Всеки ден беше специален и различен. Учех и продължавам да уча заедно с моите ученици. Всеки нов ден е нова възможност да развиваш и да откриваш смисъла на вселената, на съществуването на живота.
Какъв е пътят от Монтесори училище в Дамаск до Монтесори училище в София?
Пътуването от International Montessori School в Дамаск, Сирия до Монтесори училище Откривател в София беше дълго.
То започна с първата стъпка – бях част от основаването на първата предучилищна Монтесори класна стая в Сирия през 2004 г. с нашия обучител Лесли Джофик, която стартира с 9 ученици и впоследствие се разрасна до 160 ученици.
Разрастването се случваше на етапи, като в началото беше част от Британски съвет. Училището следваше основните принципи на Монтесори философията, а именно, че всяко дете от най-ранните си години носи в себе си личността, в която ще се превърне, и за да може да развие пълния си потенциал физически, умствено и духовно, то трябва да получи свободата, която може да бъде постигната само с ред и самодисциплина.
По време на работата ми с децата в детската градина, горните принципи бяха лесно постижими, но в началното училище беше различно. Социалните и емоционални цели бяха същите, както и фокусът на работата, но
академичният процес беше ограничен
Поради наредби на Министерството на образованието използването на Монтесори материали беше ограничено и всъщност много важният принцип учениците да избират свободно материалите и темите, по които да работят, също беше ограничен.
Когато започна войната в Сирия, моето сeмейство реши да се върне в скъпата ми България през 2013 г. Започнах работа в Ливанското училище в София като главен учител по език, наука и математика в начален клас. Образователният процес беше класически – с домашни работи и периодични оценки.
Опитах се да променя работния процес към малко по-алтернативно обучение в полза на децата, но идеите ми не бяха приети и аз бях доста разочарована. 3 години по-късно се появи възможност да приложа всичко, което знам за Монтесори метода като учител в Откривател.
Добрият учител не спира да учи всеки ден, но е важна и ролята на вдъхновяващия обучител. Разкажи ни за твои интересни международни срещи и обучения?
Тук имам невероятната възможност да бъда част от AMI общността. Получих шанса да участвам в редица семинари, да срещна суперквалифицирани обучители и да посетя Международния Монтесори конгрес в Прага през 2017 г. Там общуването с брилянтни лектори и членове на световната Монтесори общност отваря сетивата и дава допълнителни знания.
Най-незабравимо за мен
бе едно обучение, организирано от Maria Montessori Institute в Лондон. За мен беше страхотно преживяване да се срещна и да споделям професионален опит с над 40 колеги от различни националности. Нашият лектор бe Айлин Травис, и когато тя започна своето обучение, в главата ми изникнаха най-популярните Монтесори презентации в YouTube. По време на курса тя ни преведе през развитието на различните човешки тенденции и нужди през погледа на Монтесори педагогиката, както и ни въведе в детската психология и развитие чрез разнообразни примери.
Прочетете още… на още един Монтесори учител – лъчезарната Женя Гайдарова
Освен това имах възможността да посетя световноизвестното Монтесори училище в Хампстед и да разгледам Bayswater Montessori School в Лондон.
За мен беше чест да се уча от г-жа Айлин Трайвър. Нейното присъствие, усмивка, мотивираност и способност да привлича внимание и да разяснява всичко до последния детайл станаха моето вдъхновение да продължавам с още по-голяма упоритост моята работа с деца. Научих се как по-добре да ръководя своя клас, по-задълбочено да наблюдавам случващото се в Монтесори класната стая и да разбирам как да давам на всяко дете най-доброто от себе си.
Какво е първото нещо, което си казваш, когато влезеш в класната стая сутрин?
Монтесори учебна стая е създадена така, че децата да се движат свободно в нея, но и да бъдат отговорни. А Монтесори учителят е този, който трябва да се грижи за тази специална, мотивираща среда за учениците. Той трябва да може да разбира емоционалните и душевните потребности на всяко дете. Всяко дете е различно по своите интереси, темпове на развитие и начини на заучаване. Затова и учителят трябва да може да преценява как всяко дете се развива на базата на ежедневни наблюдения.
Монтесори учителят е отговорен да създаде активна и подходяща за развитие учебна среда. Учениците са свободни да изследват, да откриват и да изпитват нови и нови познания. Те са нещо като пчелите-работнички в един кошер. Ние наблюдаваме децата, когато избират своята работа, постепенно се развиват и достигат майсторско ниво. За да бъдеш успешен Монтесори учител, трябва да си наясно и да вярваш в принципите. И, разбира се, това е само началото, далеч не е достатъчно.
Всяка нова сутрин е ново вдъхновение, възможност да изразиш своята креативност. Първото нещо, което изниква в съзнанието ми щом прекрача прага на Монтесори класната стая, е че този ден ще бъде страхотен и уникален. Семенцата ще посеят любопитство, а любопитството ще се превърне в знания. Цялата вселена е в нашия клас, в нашата класна стая.
В Монтесори училищата не се получават оценки и децата не пишат домашни в класическия смисъл. Някои от родителите извън тази среда се чувстват несигурни заради това, че децата нямат домашни. Какво е обяснението?
Учениците в началното училище са едни страхотни питащи умове, със способност да си представят всичко и неизчерпаема енергия за проучвания и изследване. Ние просто следваме интереса на детето и начина му на учене. Децата със сходни интереси формират малки групи, които работят по различни проекти. Това запалва искрата на въображението. Те се учат да разбират вселената и различните изкуства на живота. Затова и е трудно да класифицираме децата с оценки. Ние ги окуражаваме сами да търсят и откриват знанията.
Деца, които са вътрешно мотивирани (а не чрез оценяване), имат много по-голям шанс да станат отговорни, самодисциплинирани, уверени и инициативни със
сериозни академични умения и любов към научаването
Учебниците и домашните работи ограничават познанието на децата. Тези прийоми учат децата да копират това, което виждат, ако следват точно определена информация и когато учебниците не са наблизо, те няма да могат да открият отговора. Така децата не се научават как сами да откриват информация.
Родителите би следвало да продължат с идеята децата да ръководят сами ученето си и у дома. Те могат да заменят писането на домашни със среда, богата на възможности за откриване на нови интересни неща, които да събуждат интерес у децата. Различните практически занимания вкъщи могат да развият математически, лингвистични и много други умения у децата. Родителите не трябва да се притесняват, че децата им нямат домашни за писане, но трябва да работят успоредно със заниманията в училище.
Как комуникират деца в различни възрастови групи – между 6 и 9 г., например, когато имат различни познания и интереси?
Монтесори учениците се развиват в мултивъзрастова класна стая, която отразява реалния свят. Там хора от различни възрасти работят заедно и се учат едни от други. Обикновено по-малките наблюдават и се учат от по-големите и търсят помощ, като така могат да постигнат неща, които не биха могли да направят сами. Големите от своя страна, помагайки развиват своята независимост и отговорност, а също така стават и по-търпеливи и толерантни.
Когато малките гледат по-големите как се справят в класната стая със занятията си, това служи за техен модел и ги мотивира да работят повече, за да настигнат по-големите.
Учениците, които споделят еднакви учебни интереси, работят заедно независимо от възрастта. По този начин те разпределят работата в групата си и стават по-организирани. Те рисуват, пишат създават, търсят отговори и накрая стигат до заключения.
Един съвет към учителите, които тръгват по пътя на Монтесори философията?
Ако имам възможност отново да избирам своя професионален път, пак щях да избера да бъда Монтесори учител. Единственото, което бих променила може би, е да получа AMI квалификация от самото начало.
[…] https://www.lifebites.bg/montesori-klasnata-staia […]