Мирослава Николова обича децата и децата обичат Мирослава! Това е ясно за всеки, който пристъпи прага на класната стая, в която тя е водещ учител на група между 3 и 6 години. Спокойна, деликатна и винаги лъчезарна са само привидните ú качества, с които привлича малките умове при първите срещи. Другите – невидимите за големите, я превръщат в пръв приятел и абсолютен авторитет по пътя на знанието. Мирослава ли избира Монтесори педагогиката или обратното – ще научим от самата нея.
Мира, как започна да работиш като Монтесори учител в детска градина?
След години лутане се ”събудих” наново след като станах майка. Оттогава работя с деца. В Монтесори учител ме превърна преминато обучение към Международната Монтесори асоциация (АМI), която е създадена от д-р Мария Монтесори през 1929 г. и пази заветите ú и днес.
Моето пътуване започна в Montessori Training Centre в Познан, Полша, където имах щастието да бъда обучавана от Мария Рут, един от най-изтъкнатите AMI преподаватели, мой учител и вдъхновител. Обучението включваше както теоретична част, така и много практични упражнения, наблюдения на работещи образователни структури и, разбира се, изпит. Процесът не е лесен, но усилията си заслужават.
В момента работя в Монтесори училище като учител на деца между 3 и 6 години и в Институт Монтесори България. Институтът работи за повишаване на знанието и качеството на Монтесори педагогиката в България, подпомагайки и подкрепяйки детски градини и училища за въвеждане на Монтесори подходите.
Какво беше важното, за да припознаеш този подход и Монтесори педагогиката?
Открих Монтесори по пътя на търсене на адекватен метод за работата с деца, който да е подчинен на естественото развитие на детето, да е съобразен с неговите потребности, а не нечии други, който да дава възможност на детето да изразява себе си, да развива
умения и качества, които да го подготвят за живота
Монтесори педагогиката разглежда всяко дете като индивидуална личност, която притежава вродени способности да учи, и която под подходящи грижи разцъфва като най-прекрасното цвете.
Какво е най-важното, което отличава Монтесори учителя?
Ролята на Монтесори учителя в много голяма степен се различава от тази на традиционния. Той не преподава, а дава насока на естествената енергия у децата. Усилията му са фокусирани към това да отстранява пречките от пътя на развитието на детето, да го окуражи и да му даде криле. Безспорно той трябва да бъде личност с достойнство, авторитет за детето. Човек, притежаващ задълбочено разбиране за неговите нужди в конкретния момент и уважение към него като към създател на бъдещия възрастен.
Ти помагаш и на други български учители да намерят своя път в професионалното си развитие. Какво изпитват те на първа среща и какво ги мотивира да продължат да се развиват в Монтесори педагогиката?
Да, аз помагам на български учители да се запознаят с метода и мога да кажа, че всеки един от тях учейки, извървява един дълъг път. Път и към себе си, и към света, където открива неподозирани възможности и знания, удовлетворение и вдъхновение.
А що се отнася до първата среща – случвало се е и скептично да ме посрещнат, и с камъни дори.
Имаш ли любим случай в работата си с възрастни, които откриват метода?
Да! Най-впечатляващата ми среща бе с хората в ДМСГД в село Бузовград, където предстои да открият Монтесори класна стая. В създадения дневен център за деца със специални потребности (СОП) се работи по изключителен начин. Хората там са напълно отдадени на идеята да помагат на децата и го правят с невероятен професионализъм, разбиране и любов. Тогава разбрах как работи методът, чиито принципи те прилагат при деца със специални потребности. Останах силно впечатлена. Бялата лястовица видях аз тогава…
Кое е най-важното в разбирането на детската личност?
Най-голямото чудо на природата е детето и е необходимо ние да събудим и насърчим любопитството му към очарованието на тоя свят. Да го вдъхновим за учене и самоусъвършенстване.
Какво е твоето послание към родителите, които се интересуват от Монтесори педагогиката? Кое е онова, което да ги води във връзката им с децата?
Родителят е най-важната фигура в живота на детето, но не той изгражда личността му. Детето следва естествените закони на природата и родителите трябва да му помагат в този негов път, да го подкрепят, да го уважават. Те трябва да не пренебрегват нуждите му, да му позволяват да се учи от собствения си опит, да създадат за него свят, в който то да учи и да развива способностите си.
