За метода е много важно да наблюдаваме цялостното развитие на детето – физическото, социалното, интелектуалното (или когнитивното) и емоционалното развитие – тези 4 сфери, които са взаимосвързани и ако една от тях дърпа, винаги е за сметка на някоя друга. Това, което най-често се наблюдава в България е наблягане на когнитивното, което най-често е за сметка на емоционалното. Така например, срещала съм статистически данни, според които при по-голямата част от децата в България се наблюдават различни емоционални и поведенчески проблеми, които не могат да се диагностицират като заболявания, но представляват сериозни емоционални смущения. Това се дължи на семейството и на цялото общество. Когато едно дете на 3 годинки знае букви и цифри, то често е и за сметка на физическото или емоционалното му развитие.
Материалите – тези играчки, както ги наричат много хора, са разделени в 5 сфери. Сетивни, практически, математически, за език и материали за общообразователните предмети – всичко за света (история, ботаника, зоология, география и т.н.). Най-общо може да се каже, че са свързани с онагледяване на абстрактни понятия, както е в математиката. Идеята на материалите е да са направени така, че да провокират действие. Защото мозъкът запаметява тогава, когато ръката работи.
Сетивните материали се използват за “рафиниране” на 5-те сетива. Конструирани са така, че да градират определен признак (винаги само един) – цвят, диаметър, дължина, височина, звук, грапавост и т.н. Идеята е, че чрез обучението на сетивата детето възприема заобикалящия го свят по-ясно и по-пълно.
Дейностите от практическото направление пък са нещо като “запазена марка” на метода. Свързани са с придобиване на умения за грижа за себе си, грижа за другите и средата. Например пресипване на вода, на леща с лъжичка от купа в купа, сервиране и отсервиране, подреждане на масата и прочее. Всеки процес се разделя на няколко основни стъпки, за да може детето да го научи. Например, за да отвориш вратата е нужно първо да натиснеш бравата надолу до край, после да бутнеш вратата.
Другото важно нещо за материалите е контролът над грешката. Детето само разбира, когато е объркало нещо. Ето например тук на тази стойка децата усвояват дробите (!), като подреждат кубчета. Сами схващат логиката. И после в училище, след като детето е минало през такава детска градина, то знае какво е да разделиш едно на три. Не може да го обърка, защото материалът е кодиран като размери и цветове. Имаме едно мънисто, наниз от 10 мъниста и винаги знаем, че са 10, без да ги броим. Имаме още мрежа от 100 мъниста (10 пъти по 10) и накрая идва кубчето, което е 10 на трета, т.е. хиляда. Всичко е онагледено.
Винаги работим на килимче и то не, за да седне детето на меко, а за да очертаем работното пространство. После винаги всичко се връща на мястото му. Детето знае кое къде стои и кое откъде може да се вземе. Процесът включва да си вземеш килимчето, да си очертаеш работното поле, да си донесеш материала, да работиш с него, след като приключиш връщаш на мястото, навиваш килимчето и след като прибереш и него, си си свършил работата.
Ето например как пишем с бобчета. Гласни и съгласни са цветово кодирани. Идеята е отново да има движение на ръката. И това е подходящо и за децата, които чисто като моторика още не могат да изписват букви. Обаче като видят как е написана една дума, си намират съответните бобчета и ги подреждат правилно. Децата учат, когато им е интересно.
Сред материалите по ботаника и зоология например имаме пъзели. В тези пъзели отделните части не са произволни, а са да речем частите на дървото – стъбло, корона, клони, корени. Но не е само това. Скоро правихме интересен опит, при който потопихме праз лук в боядисана синя или червена вода. След два-три дни краищата на листенцата се бяха оцветили. С това искахме да покажем на децата как корените и стъблото на растенията дърпат водата нагоре.
При пъзелите по зоология отново парченцата са отделните части на тялото – глава, тяло, крака, крила, опашка. А отдолу е скелетът на животното.
Между другото, ние самите учим толкова много покрай децата и техните интереси. Например, коя е планетата, която се върти наобратно в Слънчевата система? Венера. Имахме веднъж една много интересна случка, свързана с един от 5те велики урока на Монтесори (за Вселената и Земята, за възникването на живота, за човека, за знаците и за числата). Стигнахме до човека и аз с огромен ентусиазъм казах на децата, че човекът се отличава от другите създания на земята по това, че има ръка да работи, мозък или въображение да твори и сърце да обича. Всички бяха притихнали, моментът беше страхотен и изведнъж едно дете заяви невъзмутимо „Хм, октоподът пък има три сърца“. Което е факт.
А има ли в другите градини нещо, което при вас липсва?
Ами тук няма телевизор например. Разбирам, че на колегите на другите места така им е по-лесно – пускаш телевизора и всички се хипнотизират, седнали пред него. Но пък използваме лаптоп например и често сутрин, седнали в кръг, търсим заедно отговорите на различни въпроси. Децата в днешно време са различни – знаят много и задават въпроси, на които понякога не знаеш отговора. “Океаните са 7, а моретата?” Когато говорим за най-бързите животни пък им показваме снимки и клипчета. Например сокол, който пикира със скорост от 389 км/ч. Вместо да обясняваме какво е сокол и какво значи да пикираш, просто пускаме клипче, което е много впечатляващо. Освен това нашите деца прекарват много време навън на двора, тъй като в съвременния начин на живот го няма това, което имахме ние – да се събереш с децата от махалата и да изкараш навън в игри цялото си свободно време.
С какви трудности се сблъсквате в самата работа?
Първоначално имахме трудности с институциите, както споменах, но те се поуталожиха. Посвикнахме едни с други, знаем какво искат те, те също ни познават и знаят, че се стараем всичко да ни е изрядно. В работата ни сега най-трудно се работи с възрастните (родители и екип, които трябва да се напаснат), а с децата е най-лесно или по-точно – най-сладко. Става въпрос за това, че обикновено имат изисквания, които не са съобразени с това, че индивидуалната грижа за детето е различна от груповата грижа в социума. Имали сме комични ситуации. Например една майка веднъж ни направи забележка, че рядко си мием ръцете, а тя смятала, че трябва по-често. Едно е вкъщи на едно детенце ти да му измиеш ръцете, когато прецениш, друго е тук 20 деца сами да си ги измият, защото ние ги оставяме да се справят сами. В същия момент, с една седмица разлика, друга майка ми каза – „Струва ми се, че твърде често си миете ръцете. Какво е това преди закуска, след закуска, преди плодовете, след плодовете?“. Не може да се угоди на всички, но ние се стараем доколкото е възможно всички да са щастливи – и децата, и родителите, и ние.
Всичко звучи страхотно и съм сигурна, че дава отлични резултати. Но това е нещо, достъпно за малцина. Какво могат да направят родителите, които нямат избор и децата им трябва да посещават масовите детски градини, дори когато не са съвсем доволни от работата там?
Напоследък често ми се случва да чувам хората да свързват Монтесори метода с високите такси. Да, това мисля, че е факт, но високата такса не идва от метода, а от индивидуалната грижа, която е свързана с работата на много хора, от био храната, от транспорта от и до дома и от многото допълнителни заминания, които искаме да предложим на децата и родителите им.
Какво да предложа? Това, което мен ме притеснява е, че много родители избират Монтесори, защото е “модерно”, много нашумя в последните години, без да са наясно с метода. Много се спекулира с думата “свобода” – тълкува се като “оставят децата да правят каквото си искат”. А смисълът е, че им даваме свобода на избора. Избират с какво да се занимават (не бездействат), колко време да работят, без да бъдат прекъсвани. Да правиш избор е трудно и е нещо, което се учи. В началото даваме на децата да избират между два материала, с които могат да работят, после между три и т.н. Не е позволено да взимат материали, които не могат да използват.
Изобщо, трудно е да се опише с няколко думи, а и не е необходимо. Вече има достатъчно материали и в интернет, и в книжарниците, така че родителите да приспособят средата в къщи и да подготвят интересни активности за децата. Но методът Монтесори е и начин на мислене и отношение към детето, а не само материали и активности. Той е уважение към личността (думи, с които много се спекулира напоследък и почти всяка частна детска градина твърди, че ги дава на децата) и същността на детето, на което българинът не е свикнал – не са ни гледали така и не ни идва отвътре. Родителите, които истински го искат и вярват, го дават като отношение и без наша помощ.
