Ако обичате любопитните факти и имате малко време, ето ви няколко инфо-бисквитки, които не само са интересни, но и ще обогатят знанията ви за света:
Броят на кравите в Индия е около 200 милиона
За сравнение, в Швейцария те са едва 564 280 броя. И както е известно – онези в Индия са свещени, символ на плодородието и олицетворение на Богинята-майка. Щъкат навсякъде, всичко им е позволено. Телешко месо в магазините, естествено, няма. А всеки, който се отнася не особено уважително към добитъка на улицата (все едно какви ги вършат животните), може сериозно да си изпати.
Кравите от покрива на Европа също се радват на изключителна почит. Също са навсякъде – в градове и села, по планините, в равнините, само в езерата не съм ги виждала да плуват. Провеждат се празници с конкурси за красота и борби между добичетата. Но в Швейцария кравите се усвояват максимално – дават или мляко, или месо. Няма такава опера свободно да се шляят насам-натам, без да си изкарват заслужено прехраната. По швейцарски пресметливо.
Чували ли сте израза „надупчен като швейцарско сирене“?
В швейцарското сирене има дупки, защото бактериите, отговорни за ферментацията и специфичния вкус, отделят въглероден двуокис. Между другото, за производството на швейцарско сирене има много строги правила. Както е известно, за швейцарците качеството е на първо място и сиренето – една от запазените им марки, няма как да прави изключение.
Кравите, чието мляко ще се използва за производство на сирене, се хранят с прясна трева от тучните пасища през топлите месеци и сено през зимните. Точно на тези крави не се дава в никакъв случай силаж, за да не се променят качествата на млякото, оттам ферментацията и впоследствие качеството на сиренето. Млякото трябва да се достави в мандрата не по-късно от 18-24 часа след доенето. По-голямата част от швейцарските сирена се прави от непастьоризирано мляко, т.е. трябва да се усвои бързо. Млякото трябва да е било произведено на не повече от 30 км от мандрата, където ще се прави сиренето. И куп други технически подробности. Е как после да не е скъпо?
В САЩ всеки ден се изяжда пица с размерите на 42,5 футболни игрища.
А всяко футболно игрище може да побере около 64 500 пици. Или иначе казано, в там ежедневно се изяждат над 2,7 милиона пици. Както е известно обаче, американският вариант на италианското ястие, е доста по-солиден, дебел и хранителен.
Какаото при ацтеките било храна за аристокрацията, култов предмет и разплащателно средство.
Свещена крава, буквално. Родината на какаото е Централна Америка. Антични съдове, открити в Хондурас, показват, че какаото се е използвало още преди 3000 години. Ацтеките правели от него напитка, която наричали … „шоколатъл“ (в превод „горчива вода“). Известно е, че шоколадът, в който се съдържа доста от божественото растение, води буквално до пристрастяване.
Какаото съдържа алкалоида Теобромин (в превод „храна на боговете“), който активира мозъка да отделя повече Серотонин – хормона на щастието. Има и флаванол, който пък подобрява кръвообращението в мозъка и сваля кръвното налягане. Изобщо, малко зрънце, което прави големи чудеса.
Перуанците ядат морски свинчета, наистина. Смятани са за деликатес.
Обикновено се пекат на грил или се пържат. Цели при това. Вкусът им наподобява този на заешкото и пилешкото месо. Перуанците ги използват още за диагностика на различни заболявания – смята се, че животинчето ще изквичи, ако бъде притиснато в близост до болен орган. Отглеждат се и като домашни любимци. Дотолкова са важни за хората в Андите, че тези мишоци си имат и свой празник – Денят на морското свинче. Тогава хората обличат дребосъците в различни костюми, организират конкурси за най-голямо или най-добре облечено свинче и разбира се, похапват от събратя на шампионите…
Бразилия е най-големият производител и същевременно най-големият консуматор на кафе в света.
Там се произвежда около една трета от суровината за ободряващата напитка, която се консумира в световен мащаб. В това производство са заети около 2,5% от населението на страната или около 5 милиона души. Родината на кафето обаче не е някоя от Америките, а Африка и по-специално Етиопия. Оригиналното етиопско кафе е с ниско съдържание на кофеин и много ароматно.
Освен на кафето, Етиопия е родина и най-големият износител в световен мащаб на друг продукт – сусам.
Сусамовото семе е най-старата известна подправка в света – има данни, че е било употребявано преди почти 4 хилядолетия. Изключително богато на витамини и минерали, помагащо при различни заболявания, като сърдечни, мозъчни, стомашно-чревни и други.
Един от най-често задаваните въпроси в Бангладеш е „Какво яде днес?“
Вторият най-задаван въпрос е „Къпал ли си се?“
