Талантливите и гениални деца са избраници на съдбата. Но дали това е Божи дар и благословия или е проклятие? Някои успяват и се реализират в годините, но други се превръщат в емоционални развалини. Защото обществото експлоатира, а за таланта трябва да се полагат грижи. Това, което ще прочетете по-долу е първата част на една такава история. Ще говорим за един от най-големите гении на човечеството, но в началото на живота му. Става дума за детето Моцарт.
Ражда се на 27 януари 1756 г. в австрийския град Залцбург. Поколения наред е примерът, към който се стремят амбициозните родители. Още в детството си е сензация. През сравнително краткия си живот от 35 години създава творчество, което е трудно да бъде преписано за същото време. Впечатляващ не само като творец, но и като личност.
Роден под името Йохан Хризостом Волфганг Теофил (Амадеус). За по-кратко го наричат Волфганг Амадеус. Родът на предците му е занаятчийски и единствен бащата Леополд е с музикални наклонности. Отличен цигулар, органист и музикален педагог, той работи като камердинер и музикант при местния граф Турн. От 7-те деца, които имали със съпругата му остават живи само най-малкият Волфганг и 5 години по-голямата му сестра Мария-Ана, наричана Нанерл. Амбициозният баща дава уроци по пиано на 7-годишната си дъщеря и на доста ученици.
В дома на Моцартови винаги звучи музика
Веднъж, когато играе със сестра си в градината, 2-годишният малчуган чува звуците на цигулка през отворения прозорец. Двамата с Нанерл прекъсват урока на баща си и слушат със затаен дъх. Леополд ги изгонва, което довежда малкия до неудържим рев. Нито играчките, нито лакомствата не го успокояват. Едва когато чува отново музиката, радостта се връща.
Талантът на детето Моцарт се проявява твърде рано, а бащата го нарича “чудото, което Бог прати да се роди в Залцбург”. Веднъж, в отсъствието на родителите, 3-годишният Моцарт моли сестра си да му позволи да посвири на пианото. Малките му пръстчета натискат клавишите и детето изпада в бурен смях при благозвучие или се мръщи при дисхармонични тонове.
Бащата започва да го обучава и музикалното образование на момчето става най-важната и висша цел за Леополд. Волфганг има остър музикален слух, феноменална памет, вродена подвижност на пръстите, които му позволяват да се справя с най-трудните задачи. Въпреки че бащата се стреми да щади малкия и да не го преуморява, обучението върви с лекота. В една своя тетрадка Леополд отбелязва:
“Този менует и трио Волфганг изучи на 26 януари 1761 г. в 9.30 часа вечерта в продължение на половин час.”
Година по-рано той отбелязва, че синът му “прави опити да композира пиески”, които той сам записва, защото малкият не може да пише ноти. Веднъж той намира лист с грозно изписани ноти и петолиния и петна от мастило. Взира се, тактува и просълзен мърмори:
“Правилно! Но много трудно! Кой би се наел да го свири?!”
4-годишният Волфганг отговаря:
“Нали е концерт за цигулка? Нека се упражняват колкото трябва.”
Въпреки че детето е слабост на баща си, той го възпитава в постоянство и труд, мислейки за бъдещето. В йерархията на тогавашна Австрия, въпреки че е признат музикант, Леополд е в унизителното положение на слуга. Славата на детето-чудо расте, а злобни хора разпространяват слуха, че в него се е вселил дяволът. Нужна е известност, защото фанатици могат да погубят таланта.
През 1762 г. Нанерл и Волфганг изнасят 3 седмици концерти в дома на курфюрста в Мюнхен с огромен успех. Сензационните концерти продължават във Виена, където са поканени от императора. Преминават специална подготовка по дворцово поведение. Моцарт е чаровно дете – весел, жив, палав, с пълни бузки и закачлив поглед, много любвеобилен. Светските дами били щастливи да го прегърнат и целунат.
В деня на концерта в двореца Шьонбрун, семейство Моцарт са приети от император Франц I. Неудобното дворцово облекло и обувки изиграват лоша шега. Волфганг пада на излъскания паркет и му е трудно да стане. Императрицата изпраща малката си дъщеря Мария-Антоанета да му помогне. Трогнато, детето Моцарт ѝ казва:
“Ти си чудесно момиче. Като порасна непременно ще се оженя за теб, защото си добра.”
Волфганг Амадеус Моцарт изявява свободния си дух още от малък. Общественото положение на възрастните за него нямало значение. В присъствието на императора отказва да започне концерта с думите: “Защо го няма Вагензейл (Георг Кристоф Вагензейл е известен австрийски композитор от времето на Моцарт – бел.ред.)? Той разбира от музика”. А когато композиторът идва, Волфганг се обръща към седналия до него Франц I:
“Сега вече ще свиря, а ти ще ми прелистваш нотите.”
Моцарт изпълнява няколко концерта и технически трудни пиеси виртуозно, но императорът отбелязва, че да се свири на открити клавиши не е чудо. Леополд покрива клавишите с платно. Изпълнението на детето-чудо е отново виртуозно. После свири с един пръст и блестящо импровизира по зададени теми.
На 9 юни 1763 г. семейството тръгва на концертна обиколка, която продължава близо 10 години. На път за Париж минават през Мюнхен, Хайделберг, Майнц, Франкфурт, Кьолн, Аахен, Брюксел. Във всеки град двете деца изнасят по няколко концерта, продължаващи по 4-5 часа. Навсякъде ги очакват с нетърпение.
През есента на 1763 г. са вече в Париж. Със съдействието на Мелинхор Грем – австрийски журналист и съратник на енциклопедистите, опознават града и обществения живот. Слушат концерти във Версай, запознават се с музикални дейци. Впечатленията провокират творчески импулси у Волфганг. Той написва първите си 4 сонати за клавесин и цигулка, в които проличава т.нар. “галантен стил”. И тук децата чудо са сензация, обсипани са с почести и слава.
Новата 1764 г. посрещат на кралската маса на Людовик XV. През април същата година са вече в Лондон, където прекарват повече от година. Силно влияние върху Моцарт оказва Йохан Кристиан Бах (син на прочутия композитор Йохан Себастиан Бах). Момчето усъвършенства композиторските си умения. Написва една соната за клавесин за 4 ръце, 6 сонати за клавесин, цигулка и виолончело. Композира първите си 3 симфонии. В Лондон Моцарт идва като изпълнител-виртуоз, а си тръгва като опитен композитор.
Детето Моцарт – необясним феномен
На 6 г. композира менуети, на 9 първата си симфония, на 11 първата си оратория, на 12 първата опера. Феноменалната му памет прави чудеса. На 13 г. посещава църквата Св. Петър в Рим, където изслушва многогласната меса Мизерере на Грегорио Алегри. Това е произведение за два хора, обединени от двугласно заключение. Произведението е пазено много строго и се изпълнява два пъти в годината. Волфганг го запомня, нотира го без грешка и го изпълнява. Слушателите са впечатлени, а папа Бенедикт му връчва ордена Златна шпора.
На 14 г. е избран за майстор на композицията в Болонската академия на науките, на 15 е член на Веронската филхармония. Умората вече е част от живота му. В писмо до майка си пише:
“Аз вече не мога да пиша, защото пръстите ме болят от работа.”
Но това, което го съживява, е музиката. Целебна и всемогъща, тя му помага да забрави лошото и неприятното, композирана така, както пеят птиците. Но не за дълго…
Съдбата е капризна и непостоянна. Предлага на детето Моцарт внимание, обич, слава. Но много бързо започва да “изневерява” на порасналия младеж. Как продължава тази история обаче ще разберете, ако прочетете за Гения на светлината и любовта (кликнете върху оцветения текст, за да отидете на втората част на историята).
