Последният Ренесансов човек, последният енциклопедист на Европа и най-влиятелният учен, за когото може би не сте чували – Александър фон Хумболт е всичко това. Но и много повече.
Имал е познанията за всичко, което се е знаело за света по негово време. Изучавал е различни науки в университетите на Франкфурт, на Майн, Гьотинген, Фрайбергската минна академия. Медицина, физика, математика, геология, търговия… Неслучайно
Хумболт е наричан Аристотел на XIX век
Още от малък проявява интерес към науките. У дома го наричат малкия аптекар. Събира треви, камъчета, буболечки и ги реди с изследователска цел из стаите на замъка, където баща му бил придворен.
През целия си живот Хумболт търси взаимовръзките в света. Днес познанието може да изглежда объркващо фрагментирано. Учени и хуманитаристи говорят на различни езици. Но към края на XVIII век Властелинът на науките по онова време се стреми да се обхване всичко в една неизбежна хармония.
И ето че едва 23-годишен, обикаля родна Прусия като инспектор на рудниците, изследвайки находищата на полезни изкопаеми. Следват по-далечни експедиции в Италия, Швейцария, Албания и други европейски страни. В Белгия, Холандия, Франция и Англия извършва проучвания заедно с есествоизпитателя Гор Фостер, участник в околосветското плаване на капитан Кук. Той разпалва у Хумболт пламъка на пътешествието.
Вече 30-годишен, Хумболт успява да убеди испанския крал, че е необходимо
второ откриване на Америка
Този път – за и чрез науката. Обучил се във всеки неин клон, Хумболт смята, че ученикът на света трябва да излезе от лабораторията, за да опознае живота в директен контакт. Когато получава кралската благословия да разгадае Новия свят, изследователят се отправя на най-модерното, но и най-екстремното за онези времена пътуване.
Придружава го френският ботаник Еме Бонплан. 5 години след отплаването им двамата се завръщат на европейска земя, където вече са смятани за мъртви. Резултатите от експедицията им се превръщат в сензация.
“Истинското откритие на Южна Америка бе Хумболт, тъй като неговата работа бе по-полезна за нашия народ, отколкото всички завоеватели.”
Думите са на латиноамериканския генерал Симон Боливар. Но преди да говорим за откритията на Хумболт, нека повървим по
пътя му до и из Южна Америка
Заминава с цял арсенал авангардни физични и астрономични измервателни уреди. По суша експедицията започва оттам, където е днешна Венецуела. Продължава по горното течение на река Ориноко и левия приток на Амазонка – Рио Негро.
Следват Куба, Колумбия и Перу. Прекосяването на пътя между днешните две столици Богота и Лима го отвежда до подножието на спящия вулкан Чимборасо. Макар върхът му да е най-отдалечената точка от центъра на Земята, сега знаем, че не е най-високият в света. Но тогава е бил смятан тъкмо за такъв.
Хумболт и Бонплан не стигат чак до най-високата му точка. И все пак поставят рекорд в планинските постижения от европейци с изкатерените близо 5600 м. Рекорд, който в последствие не е бил подобрен 30 години! Нависоко Хумболт отбелязва и лична победа:
сбъдва детската си мечта да съзре Тихия океан
Равносметката на финала е празник и за науката:
- 6 хил. изминати мили.
- Нови методи за географско изследване на дадена област, които стават образец за следващи научни експедиции.
- Потвърждаване на съществуваща водна връзка между Ориноко и Амазонка.
- Въвеждане на нов раздел в географията – география на растенията (височинната географска зоналност).
- Свързване с изотермични линии на несъседни географски зони с еднаква средна температура.
- Първата геотектонска карта на континента.
- Етнографски наблюдения върху местните битове, култури и езици.
- Описване на нови животински видове.
И още, и още… Самото издаване на поредицата, която обхваща в книги всичко това, продължава 27 години!
Нормално, имайки предвид, че при завръщането си от Новия свят Хумболт пристига с 40 сандъка със записки и природни находки като семена, корени и хербаризирани растения. 1800 от тях били напълно непознати на науката дотогава.
Към нови хоризонти
Следват още експедиции на най-великия пътуващ учен, както го нарича Дарвин. Хумболт сбъдва още една мечта – пътува и проучва централна Азия (експедицията е финансирана от руския цар). Не успява да реализира обаче копнежа си да посети и Африка.
Вижте още… Чарлз Дарвин – геният, разяждан от съмнения
Не спира да работи до последния си ден – 6 май 1859 г. Открит е да лежи спокойно в леглото си, а на намерената до него бележка бил написал:
“И така се свършиха небето и земята с всичкото, което е в тях.”
Последните 3 десетилетия от живота си бащата на физическата география като наука прекарва в писане на своя основополагащ труд Космос. Многотомната поредица е опит да обобщи научно всички аспекти на природата.
“Главният импулс, който ме насочваше, бе искреният стремеж да разбера явленията, съпътстващи физическите обекти в тяхната взаимосвързаност и да представя природата като едно велико цяло, движено и одушевено от вътрешни сили”, пише Хумболт в Космос.
Първата му част излиза, когато ученият е на 76 г., а четвъртата – на 88. Петата оставя недовършена заради смъртта, споходила го на 90 г. От първата си научна публикация 70 години по-рано,
Хумболт е написал 636 книги!
В тях, чрез своите геологически, метеорологически и ботанически карти, той доказва, че далечни части на глобуса мога да си приличат повече, отколкото непосредствени съседи. Защото, изследвайки човечеството, Хумболт се впечатлявал от приликите, не от разликите. Тъкмо затова Емерсон казва за него:
“Той бе едно от онези чудеса на света, които се появяват от време на време, сякаш за да ни покажат способностите на човешкия ум.”
