Защо национализмът е вреден за България

В последно време национализмът е отново актуална тема в България. Забелязва се тенденция към засилване на т. нар. “патриотични сили”, както и заиграване на много политици и държавници по темата за “националните интереси и каузи”.

До момента, в който тези патриотарски тежнения се придържат в рамките на европейския патриотизъм, проблем няма. България е член на Европейския съюз (ЕС) и като такъв тя трябва да се стреми към все по-голяма интеграция, но без да рискува да се обезличи. Българският народ трябва да съхранява своите бит,

традиции, култура и история

За съжаление, повечето “патриотарстващи” популисти залитат в съвсем друга посока – тази на национализма. А това е не само вредно, но и опасно за България (както и за която и да било друга държава в света). Поставянето на “националните интереси” извън контекста на “европейските интереси” е един от начините за манипулиране на обществото, използван за набиране на популярност. Този подход обслужва и интересите на недоброжелателно настроените към нас държави.

Да си националист е антипатриотично. Национализмът е вреден и опасен. Защо ли? Ще дам няколко отговора на този въпрос.

На първо място, трябва да посочим тоталното противоречие между идеята за силна България и идеята за национализма. Двете са напълно несъвместими, както доказват уроците от историята – не само на България, но и на всички държави по света.

Какви са уроците от историята?

Силни държави са тези, които успяват да впрегнат за каузата на държавността силите, знанията и енергията на колкото се може по-големи части от своето население. Тези, които съумяват да използват енергията и уменията не само на болшинството, но и на малцинствата в държавата. Които създават условия вътре в държавата и пораждат имиграция към, а не емиграция от нея.

Силни са империите. А по дефиниция национализмът и империализмът са взаимно изключващи се понятия. Няма империя, изградена на национална основа! Империите по дефиниция са мултинационални.

Уроците от историята са лесни за разбиране – Цар Симеон е “император на българи и гърци”. Цар Иван-Асен II е “цар на българи, гърци и власи, но и франките се подчиняваха на волята му”. Цар Теодор Светослав, възстановил суверенитета на България след десетилетия на слабост, върнал множество територии в пределите на България и премахнал завинаги татарската заплаха, дори не е изцяло българин по произход.

Родът на тертерите е кумански. Аспарух е хан на пра-българите, но самите пра-българи не са се наричали само така. Българин по онова време е културна принадлежност, не националност. Имало е

много племена, които са били “българи”

не всички дори са говорели на един език. И това без да броим славяните и северите (които очевидно не са славяни, но се ползват с голямо доверие от Аспарух).

Примерите не са много, защото и периодите от историята, в които сме били значима сила, не са много. Винаги, когато България е била силна и е имала влияние в европейската политика, това е ставало в условията на мултинационалност. Когато за държавата работят не само българите, но и всички други етноси на територията ú. Когато национализмът отстъпва на заден план пред държавния патриотизъм.

Тези примери не касаят само България. Ако погледнете днешната карта на света и се концентрирате върху големите и силни държави, ще забележите странна корелация между това, което е държавата днес и това как се е оформила, колко и какви националности са участвали в държавното ú строителство.

Примери – колкото искаш. Китай е възникнал от обединението на т. нар. “воюващи царства”, след като Първият император Ши Хуан Ди ги завладява. Налага административно-бюрократичен апарат, който издига в длъжност и власт хората с най-добри качества. Без оглед на тяхната раса, националност, религия и прочие. Понастоящем в Китай има 53 националности, 3 езика, 14 диалекта на тези езици. Всяка националност пази своите традиции и обичаи, но всички се смятат за китайци. Защото да си китаец не е националност, а е

културна принадлежност

И вече повече от 2 хил.  години Китай е една от най-големите и значими държави в света.

Някои сигурно ще кажат, че Германия е единна национална държава, известна точно с национал-социализма си. И ще сгрешат. Всъщност Германия векове наред не съществува. Има множество княжества, кралства и прочие държавни образувания, които са в много голяма степен шовинистични и националистични. Такива са и Прусия, и Саксония, и Австрия, и Силезия….

Едва в края на 19-и век, благодарение на Ото фон Бисмарк, германските държавици преодоляват шовинизма си и се обединяват. И Германия в рамките на 40-50 години става най-силната държава в Европа. Става империя.

Едва ли има нужда да припомняме на българите за това каква империя е Русия. И винаги е била. Но исторически погледнато Русия не се крепи на национализма. В Русия има стотици националности и народи, които имат принос за развитието и укрепването на империята. А изследванията на руските учени показват, че голяма част от управляващия елит на Руската империя през вековете дори не са руснаци по произход. Михайл Кутузов (татарски произход), Йосиф Сталин (грузинец), Константин Рокосовски (поляк), Екатерина Велика (германка)…. Списъкът е

изненадващо дълъг

И тук идва въпросът – а защо ние не го можем? Поколения наред българите не осъзнават значимостта на имперското мислене. Мислят националистически, с много национален шовинизъм. А това е мисленето на комплексираните народи. Тези, които се затварят в себе си и не осъзнават, че единствено имперското мислене прави държавите силни с времето и през вековете.

Тези “патриоти-националисти”, които ни натрапват националния шовинизъм, на практика правят държавата слаба и подвластна на другите държави, в които доминира имперското мислене. Руската имперска доктрина от векове подхранва национализма и шовинизма в малките народи. Защото в Русия са осъзнали колко слаба и зависима става държава, подвластна на този начин на мислене. Правят го в България, правят го в Сърбия, правят го в Македония, правят го и в Украйна. Разделяй и владей – стара римска практика. Да видим

защо национализмът е вреден в днешния свят

в който България се опитва да придобие роля и важност? Европа, благодарение на поколения умни и далновидни политици, започна процеси, които могат да се нарекат исторически. Обединение на всички европейци в една общност, която стъпка по стъпка, година след година, в крайна сметка ще доведе до Европейски Обединени Щати. Това на всички е ясно. Както на радетелите на тази идея, така и на нейните противници.

Това е единственият начин Европа да запази значимостта си в световен мащаб. И единственият начин да се избегнат кървави войни на територията на Европа. Защото в днешния свят силни са тези държави, които имат голямо население. Колкото повече население – толкова повече брутен вътрешен продукт. Колкото повече брутен вътрешен продукт, толкова повече ресурси. А това означава по-голямо производство, повече храна и пари – съответно и повече танкове, самолети, кораби и прочие военна сила.

Защото военната сила, както в Средновековието, така и днес, се състои от 3 компонента – хора, пари, производство. Ако липсва един от тези компоненти – край със силата.

Европа има производство. Към момента има и пари. Но започват да ѝ липсват хора. Всички държави в Европа са с лоши демографски показатели. Единственият шанс е да се обедини Европа, така че да може да се сравнява със страни като Китай, САЩ и Индия.

И Европа върви по този път, който не е никак лесен, поради една много важна причина – национализма. Шовинистичният национализъм е дълбоко насаден у повечето европейски народи още от средата на 19-и век (дотогава такова нещо на практика няма). Той е основният враг на обединена Европа.

Европейските политически архитекти

са осъзнали този проблем. Затова са поставили неофициални (наред с официалните) критерии за страните, които искат да са в ЕС. Един от тези неофициални критерии е нивото на национализъм. Колкото е по-високо нивото на националистическите настроения сред политическата класа на една страна, толкова по-малки са шансовете ú да влезе в ЕС.

Сърбия например не е различна от България като икономика и демократични структури. Но сръбските и македонските политици, както и големи групи от населението, са силно националистически и шовинистически настроени. Затова България е вътре, а Сърбия и Македония – все още вън.

Членството в съюз или обединение от такъв характер, каквото е ЕС, по презумпция предполага частичен отказ от суверенитет. Нито повече, нито по-малко. Членовете на съюза се обединяват и се отказват от самостоятелна политика и решения по определени теми и въпроси, в името на общото благо и прогрес. Това е колективното начало, силно застъпено в китайското общество, на което се базира и

имперският начин на мислене

Затова всяко споменаване на “суверенитет” и “национални интереси” не само не води до положителен резултат, но е дори контра-продуктивно. То работи против интеграцията и общото благо на съюза. Още повече, че самият съюз е така устроен, че всяко решение се съобразява с нуждите и интересите на всеки отделен член, в една или друга степен. Когато нечий интерес не може да бъде защитен, този член бива компенсиран съответно. Това е нещо, което масите от обществото не успяват да схванат и разберат. Вината не е на масите, а на политиците, които не успяват да го покажат и обяснят.

Днес ние българите искаме да не сме в “Европа на трета скорост”, а да сме в челните редици. И единственият начин да го постигнем вече беше ясно посочен от лидерите на ЕС – който иска да е по-интегриран и по-член от другите, трябва да е готов да жертва повече суверенитет от другите –

в името на общото благо и интеграция

Простичко е. Искаш да си в челните редици по въпросите на сигурността? Няма проблем – вливаш своя военен бюджет в този на ЕС и се ползваш от общата европейска армия. Искаш да си в челните редици на финансовата интеграция? Намаляваш правомощията на Националната банка и ги прехвърляш на Европейската Централна банка, където имаш право на глас и вето. И т.н.

Залитането по национализъм и заиграването с “национални интереси”, колкото и да са измислени, води до по-голяма изолация, свиване, постепенно изчезване на държавата. Точно това, което искат враговете на тази държава и срещу което уж се борят националистите и шовинистите. А всъщност го подпомагат.

Отговорът на това е единствено правилният в днешната ситуация по света и у нас – патриотизъм с европейски уклон. Да пазим традициите, културата и историята. Но да не се спъваме в тях по пътя към европейското обединение. Да не си измисляме имагинерни “национални интереси”. Защото рискуваме да останем извън борда. А когато си извън борда – сам, малък и слаб, всякакви илюзии за независимост и суверенитет се стопяват при първото тропване по масата на империите, домогващи се до повече територии и население.

Вижте още… Иван Хаджийски и вечните истини за българския народ