Нямаше го цели 9 години, за да се завърне отново през 2015 г. с много очаквания, стотици хиляди посетители и известна доза разочарование. Става дума за Националния фолклорен събор Рожен. Толкова обичан и толкова обсъждан след грандиозното си възраждане.
Днес ще ви покажем едно друго лице на Рожен
Лице, което малцина от нас познават, но което всички бихме се радвали да открием и огледаме – без облаци от скара и шпалир от търговски щандове. Ще ви покажем паметни кадри от родопския събор-надпяване през 1961 г., продължил три дни и оставил невероятни спомени в участниците и зрителите. До нас те достигат благодарение на фото архива на фотографа Тодор Славчев.
[Повече за Тодор Славчев и архива му може да откриете на неговия официален сайт.]
Самият Роженски събор, както е известно събитието, провеждащо се обикновено веднъж на 4 години на зелените поляни на прохода Рожен, датира от края на 19-ти век. Първото събиране в тази местност е на 27 юли 1898 г. На този ден предците ни почитали Свети Пантелеймон.
Инициатор на събитието е Ангел Инджов-Комитата
известен още и като Кишиш Първан. Българският духовник и революционер приканва българите от района да поканят роднините си, изселили се от този край. Така се полагат основите на традиционни родови срещи, които по-късно, през 20-ти век ще прераснат в национален събор.
Едно от най-впечатляващите събирания е споменатото по-горе надпяване, проведено през лятото на 1961 г.
През 1993 г. Роженският събор става национален. Родопските поляни отдавна вече не са място единствено за родови срещи. Прииждат фолклорни певчески състави и инструментални групи от цялата страна. Правят се изложби на музейни сбирки, показват се стари занаяти, въртят се чевермета, готвят се традиционни манджи. Нестинари танцуват и животновъди излагат най-добрите си екземпляри от стоката си.
От това знаково място и събитие към космоса отлита и
култовата народна песен
превърнала се в послание не просто на един народ, а на цялото човечество – Излел е Дельо Хайдутин. А неговата изпълнителка – народната певица Валя Балканска се превръща в емблема на Родопите, музиката и културата на района.
След 9-годишно отсъствие, фестивалът се завърна отново на поляните в подножието на Рожен през 2015 г. След последното издание, провело се тази година, Валя Балканска обяви официално, че повече няма да участва в този формат.
“Дълбоко в душата си ме боли това нещо, защото изместваме всичкото от това истинското. Ние вкарваме чужди елементи, те не са ни нужни”, заяви пред медиите обичаната певица и допълни: “Аз мога и на колене и на ръце да се влача, когато е за българщината, когато е за доброто, когато е за истинското. Аз пак ще повторя, устата ми се обърна наопаки от яд и това като виждаш такива комерсиални неща.”
Мнозината от стотиците хиляди почитатели на народната музика, събрали се на Роженския събор, подкрепиха позицията на Валя Балканска. Други са категорични, че
въпреки комерсиализацията
ще продължат да посещават фестивала заради традицията, красотата на българските гласове и фолклорни ритми.
“Факт е, че първата година всичко беше безплатно. Не събираха такси нито за паркоместа, нито за палатки. Цените на храните и всичко останали бяха по-ниски. Но в основата на това събиране е родопската музика и всичко друго са подробности. Важно е, че хората почитат традициите, забавляват се и играят хора до сутринта”, коментира пред Lifebites.bg присъствал на двата последни събора в Родопите.
На нас не ни остава нищо друго освен да се отправим на пътуване във времето, когато на поляните в Родопите не е имало сергии и търговци, а единствено музиканти, танцьори и почитатели на българския фолклор.
Прочетете още: Халиме от Сърница с най-висока оценка по английски в лондоското си училище
Повече снимки, направени от фоторепортера Тодор Славчев през онази паметна 1961 г. на Рожен може да разгледате в галерията по-долу.
