Най-честите родителски грешки

УСТРОЙВАНЕ НА КАПАНИ

Родителите, които са свикнали да бъдат строги и авторитарни са склонни да ползват този метод, за да накарат децата си да им казват истината. Пример: Намирате в чантата на детето си бележка, в която пише, че негов приятел пуши. Залагащият капани родител ще попита детето си: „Да не би ти или някой твой приятел да пушите?“ – без да му казва, че е видял бележката. И ако детето каже, че не, родителят все едно за да отбележи точка казва: „Как не?! Аз намерих тази бележка в чантата ти!“ Подтекст: хванах те.

Само че този подход е тотално погрешен, според Уиндел. По този начин децата се чувстват подведени, застрашени и противно на очакванията – вместо да започнат да казват истината се научават да лъжат. Да не говорим, че губят доверие в родителите си, които би трябвало да им бъдат опора, а не да се опитват да ги компрометират.

В дадения по-горе пример, това, което всъщност трябва да направите е първо да кажете на детето, че сте открили обезпокояваща бележка в чантата му и да го попитате дали иска да поговорите за това.

ЗАЯЖДАНЕ

Това е често срещано явление при родителите, които се опитват да бъдат снизходителни или толерантни към своите мъници. Те се стремят да не се ядосват, но не спират да задават един и същ въпрос (като например „Прибра ли си играчките вече“), докато накрая не избухнат. Вместо това, Уиндел съветва да привлечете изцяло вниманието на детето, като застанете право пред телевизора или това, с което се занимава в момента и точно и ясно да му дадете указание какво, кога и как се очаква от него да направи.

Жокер от специалиста:

Възнаграждавайте детето, ако отговори на искането ви още от първия път, в който го кажете.

Ако е необходимо направете предупреждение. Например: „Обядът е след 20 минути, ако дотогава боклукът още не е изхвърлен няма да гледаш никаква телевизия 3 дни“.

ВМЕНЯВАНЕ НА ПРЕКОМЕРНА ВИНА

Родители, които са израснали в нездрава семейна среда имат склонност да вменяват (несъзнателно) вината за семейните неразбирателства върху малчуганите. Ако не искате да допуснете тази грешка, забравете за изрази от сорта на: „Защо винаги разстройваш майка си?“, „Отдадох ти живота си, а ти…“, „Ако ме обичаше, щеше да…“ и т.н.

По този начин карате детето да се чувства отговорно за проблемите на целия свят и в частност тези на родителите си. Така, че, ако сте от хората израснали в семейство с проблеми – по-добре се консултирайте с терапевт, за да изчистите наслагванията от миналото и за да не ги пренесете на собственото си дете, съветва Уиндел.

ФИЗИЧЕСКИ НАКАЗАНИЯ

Според Уиндъл и негови колеги – психолози, за да научиш детето на дисциплина и самодисциплина не е нужно да упражняваш физически наказания върху него. Те твърдят, че това просто е невъзможно да бъде постигнато с Макаренковки методи. Родителите, които удрят децата си или ги наказват физически, по-скоро провокират враждебност и негодувание у тях, отколкото уважение. Най-често този метод на възпитаване се пренася през поколенията – ако вас са ви наказвали или удряли, тогава вие ще бъдете по-склонни също да използвате тези методи върху детето си.

ПРИНУДА

Принудата се появява в онези моменти, когато се опитваме чрез физическа сила да накараме детето да направи това, което искаме от него. Например, когато трябва да го накарате да влезе в лекарския кабинет и буквално го довлачвате за блузата вътре.

„По този начин родителите затвърждават своя контрол над детето, вместо да отговорят на неговите чувства“ – казва Джеймс Уиндел.

Резултатът от подобни действия е, че то започва да се съпротивлява. В случая по-добрият вариант е да подканите детето да изрази своите чувства. Можете да му помогнете с въпроси като: „Има ли нещо плашещо в кабинета на доктора?“ и да му дадете право на избор: „Искаш ли да влезем, като те държа за ръката или искаш да влезеш сам?“

Днес ви споделихме с какво трябва да внимават родителите, когато възпитават малчуганите си според специалиста по отглеждане на децата Джеймс Уиндел. Но с този списък родителските грешки, които може да допуснете не се изчерпват. Затова внимавайте за своето поведение във всеки един момент и не забравяйте, че на първо място, за да си добър родител трябва да си добър пример за детето си.