Днес всички цветове, които можем да си представим са на една ръка разстояние от нас. Достатъчно е да отидем в магазина и там с помощта на компютър ще ни забъркат боя в желания от нас нюанс. Но допреди няколко века набавянето на желания цвят много често е било свързано с продължителна експедиция до минерално находище в Афганистан. Какъвто е случаят с лапис лазули – скала, особено ценена заради искрящо синия си цвят, която в Средновековието е
по-скъпа дори от златото
Историята на пигментите започва в праисторически времена с първите рисунки по стените на пещерите. Но голяма част от това, което знаем за тях е благодарение на Едуард Форбс – историк и директор на Музея на изкуството Фог към Харвардския университет в периода 1909-1944 г. Смятан за бащата на реставраторската наука в САЩ, Форбс обикаля света в търсене на редки пигменти. Целта му е с тяхна помощ да улесни работата си по идентифицирането на произведения на класическата италианска живопис.
През годините т.нар. Колекция от пигменти Форбс нараства до повече от 2500 екземпляра. Всеки от тях има
своя собствена история
произход, начин на производство и употреба.
“Навремето хората са събирали египетски мумии, извличали са смолата от платовете, с които са били опаковани и са я превръщали в пигмент”, обяснява Нараян Кандекар, който отговаря за колекцията Форбс днес. Кандекар сравнява работата си по изучаването и каталогизирането на пигментите с тази на детективите.
Вижте още… невероятни цветни снимки от откриването на гробницата на Тутанкамон
“Използваме инструментите си по същия начин, по който правят това и криминолозите. Изследваме и откриваме това, което можем за съставките на цвета, а то ни дава информация за произхода му”, казва ученият.
За разлика от криминолозите обаче, Кандекар и колегите му използват методи като газова хроматография и електромагнитна спектроскопия в работата си, която има голямо практическо приложение. Така например след като през 2007 г. анализира “неизвестна” до този момент живописна работа на американския художник Джаксън Полък (1912-1956), Кандекар установява, че картината е фалшификат. Как ли?
Той открива, че един от
използваните червени цветове
е произведен двадесет години след смъртта на Полък. Пигментът с кодово име Red 254 е страничен продукт от химическа реакция, документирана за пръв път през 1974 г. Известен е още с името Ferrari red.
“Всеки цвят си има история”, казва Нараян Кандекар. Ето историите на пет от най-редките и интересни цветове в ръководената от него колекция Форбс.
Синтетичен ултрамарин
Откриването му през 1826 г. може да се сравни с откриването на това как се прави злато, защото художниците спират да купуват естествен ултрамарин на безбожни цени.
Мумийно кафяво
Добивал се е от смолата, използвана в египетските мумии.
Доста странен цвят, който обаче е бил изключително популярен през XVIII и XIX век.
Бразилско дърво
Добива се от няколко тропически дървета от рода Senna.
Съдържа оцветителя бразилин, който има тъмночервен до кафяв цвят.
Драконска кръв
Страхотно име, но за съжаление не се добива от дракони, а от стъблото на ратановата палма.
Кадмиево жълто
Създадено е в средата на XIX век и е използвано най-вече от импресионистите. Кадмият е тежък и много токсичен метал и въпреки това е използван за боядисването на блокчетата Lego до началото на 70-те години.
