Той е най-богатият монарх в Европа. Казва се Ханс-Адам II. Княз е на малкото и не прекалено популярно Княжество Лихтенщайн. А по богатство изпреварва със значителен спринт далеч по-известните си колеги и колежки на Стария континент. Личното му състояние се оценява на около 3,5 млрд. долара. Това твърди вече доста години поред престижното списание Форбс.
След лихтенщайнеца на второ място по заможност на Стария континент се нарежда принц Албер II от превърналото се в символ на богатство княжество Монако с лично състояние в размер на около 1 млрд. долара. Всъщност, богатствата на двете княжества са доста съизмерими, а двете страни са сред най-заможните в света.
Едва след двамата князе в класацията идва английската кралица Елизабет II. Личното ѝ богатство е “само” около 530 млн. долара и това я нарежда на трето място сред най-богатите европейски монарси, според списание Форбс.
Самият княз Ханс-Адам II е не по-малко интересен от факта, че е толкова заможен. Той е човек, до когото можеш да се приближиш, да размениш няколко думи, дори да се снимаш. Бизнесмен, скаут, ценител на изкуството. И абсолютен монарх, който редовно заплашва поданиците си, че ако ограничат правата му, ще напусне страната. А те го слушат.
Човек с реална абсолютна власт, но и обичан
Колкото лихтенщайнци или хора, работещи в страната съм питала какво мислят за него, всички се усмихват одобрително. И ми обясняват, че е човек, който допринася с много за благосъстоянието на държавата си.
За първи път си дадох сметка колко е достъпен на един 15-и август – националният празник на Лихтенщайн. На този ден князът събира поданиците си, приятели и гости на страната пред замъка Вадуц. Там произнася патриотична реч, с поглед към бъдещето на страната. А после вратите на замъка се отварят и всички са добре дошли в градините му. Там има напитки на корем, включително бира. Закуски, хапки, сандвичи – също безплатни. Лихтенщайнски – т.е. на местни производители, обикновено големи семейни компании с продукция високо качество.
Княз Ханс-Адам II и семейството му също са там
Смесват се с хората. Всеки може да ги поздрави, да се ръкува с тях, да размени няколко думи, да се снима. Комуникацията не е особен проблем, защото князът освен родния си немски, говори свободно още английски и френски език. Около него няма мутри със свирепи погледи, напомпани крайници и стърчащи антени. Охраната вероятно е солидна, но някак незабележима. Тогава не посмях да го доближа, макар в един момент да беше съвсем сам и като ме видя да го снимам, ми се усмихна. Това чудо в замъка продължава няколко часа – цял следобед. Дори не е за кратко.
Оттогава, всеки път, когато съм в княжеството, неминуемо погледът ми се привлича от всичко, на което има корона. Защото това значи, че е на семейството на този усмихнат мъж.
На какво обаче се дължи това богатство?
Ако беше въпрос на наследство, английската кралица да го е “отвяла” във въпросната класация на Форбс. Истината е, че той и предците му са спечелили богатството си. С бизнес, инвестиции, сериозна работа. Списание Форбс отбелязва, че княжеското семейство в Лихтенщайн е най-богатото в Европа благодарение на частната банка, която притежават, земите и изключителните им инвестиции.
Банката е LGT и е 100% собственост на короната. Стойността ѝ е над 2,5 млрд. долара. Още над 1,4 млрд. са инвестициите в Княжеския фонд, създаден от банката през 1998 г. с брутна възвръщаемост от 486% оттогава. Богатството на фамилията като цяло се оценява на над 7,6 млрд. долара. Самият Ханс-Адам II притежава повече от половината.
Фондацията на семейството на княза управлява близо 20 хил. хектара обработваема земя и горски фонд и ръководи компании, заети в тези сфери и производството на електричество от възобновяеми енергийни източници. Освен това имат винарни в Австрия и в лихтенщайнската столица Вадуц, където могат да се дегустират и закупят вина, които се предлагат на твърде малко места по света.
Князът има изключителна колекция от произведения на изкуството, които се съхраняват и излагат основно в двореца Лихтенщайн във Виена. Творбите обхващат 5 века изкуство и са смятани за една от най-значимите частни колекции в света. Сред тях има шедьоври на Рубенс, Антонис ван Дайк, Фридрих фон Амерлинг и други европейски майстори на четката. Освен картини, в колекцията има още скулптури, каляски и всякакви предмети с художествена и историческа стойност.
Освен меценати на изкуството, семейството на монарха в Лихтенщайн са и патрони на науката и социалните дейности чрез различни институти, фондации и организации в страната и чужбина.
Кой е княз Ханс-Адам II?
Князът на Лихтенщайн е роден на 14 февруари 1945 г. в най-големия швейцарски град Цюрих. Той е първият лихтенщайнски монарх, който заедно с тримата братя и сестра си е израснал в страната си и 15-тият ѝ поред владетел. Цялото му име е Ханс Адам Пий Фердинанд Алоис Йозеф Мария Марко Д’Авиано. По владетелски разточително.
Израства в замъка Вадуц, който се извисява току над центъра на столицата на страната. Посещава начално училище в града и членува в местната скаутска организация. Днес заедно със съпругата си е покровител на скаутските организации в Лихтенщайн. Средното му образование е поделено между гимназия във Виена и престижно училище в Швейцария. След като завършва гимназия, постъпва на стажантско място в банка в Лондон. Прави магистратура по бизнес и икономика в швейцарския университет в Санкт Гален.
През 1967 г. се жени за съпругата си – родената в Прага Мари Кински фон Вхиниц и Тетау. Двамата са родители на принцовете Алоис (престолонаследник), Максимилиан и Константин и принцеса Татяна.
През 1972 г. Ханс-Адам II е назначен от баща си, предишния княз Франц Йозеф II, за отговорник по делата на княжеския двор във Вадуц. Това е първият сериозен тест за способностите му да управлява. През 1984 г. е упълномощен за постоянен представител на монарха и отговорен за държавните дела. Пет години по-късно, на 13 ноември 1989 г., след смъртта на баща си,
Ханс-Адам II става официално владетел на Лихтенщайн
През 2004 г., на националния празник на страната на 15 август, той на свой ред назначава първородния си син принц Алоис за свой постоянен представител, като част от подготовката му за владетел на малкото богато княжество. Формално обаче владетел на страната остава самият Ханс Адам II.
Какви са вижданията на този владетел за държавата? В края на 2009 г. е издаден неговият трактат Държавата в третото хилядолетие. В него той акцентира, че националната държава като политически играч продължава да има определяща роля в световния ред. За него демокрацията е най-подходящата форма на управление. Освен това твърди, че ролята на монарха в една демокрация е легитимна само със съгласието и одобрението на народа му. Според него правителствата трябва да бъдат разтоварени от безбройните ангажименти, които им се приписват.
“Хората трябва да освободят държавата от ненужните ѝ задължения и товари, с които беше натоварена през последното столетие и с които се отклонява от двете си основни задачи: охрана на върховенството на закона и външна политика“, пише Ханс-Адам II.
В същото време категорично се противопоставя на абортите например. И заплашва, че ако някога хората гласуват на референдум за вдигане на забраната върху принудителното прекратяване на бременността, той категорично ще наложи вето. А монархът определено може да спира решенията, взети от народа чрез тази форма на пряка демокрация. През 2003 г. на референдум хората му гласуват правото да бъде абсолютен монарх.
Към днешна дата той може да налага вето на решенията на народа, да разпуска и свиква парламента, да уволнява и назначава правителството
И между другото, точно във връзка с подобни референдуми князът проявява най-ексцентричната си черта, която най-малкото повдига вежди по отношение демократичността в страната. Той има склонността да заплашва народа, че ако не гласуват така, както на него му се иска, ще напусне страната. А Лихтенщайн се управлява от семейството му повече от 300 години.
На това и аз самата бях свидетел през 2012 г., когато трябваше да се реши дали да се ограничи правото на монарха да налага вето върху решенията от референдумите. Пак князът беше заплашил, че ще напусне страната, ако резултатите не му харесат.
В крайна сметка хората избират монарха за сметка на по-големите си права. Защото, както мнозина от тях казват, те са твърде доволни от него и твърде привързани към семейството му. И предпочитат да не му дават повод да изпълни заканата си или да се отметне от думата си.
