Това е историята на една снимка, нейния автор и една жена, останала завинаги позната като напалмовото момиче. Кадърът е заснет по време на Виетнамската война от фотографа Ник Ут. След време снимката получава името Терорът на войната и се превръща в най-яркото олицетворение на конфликтите по света и ужасите, които носят със себе си.
Ник Ут се ражда през 1951 г. в Лонг Ан, Виетнам. През октомври 1965 година губи във войната брат си, който преди това се е отказал от филмовата си кариера и е станал фотограф на Асошиейтед Прес (АП). Ник успява да започне работа в агенцията,
наследявайки каузата на брат си
Така започва неговата кариера на военен кореспондент във Виетнам. А тя се развива повече от успешно както по време на войната, така и след това, когато фотографът се премества в седалището на АП в Лос Анджелис. Работата му прехвърля всякакви граници – реални и метафорични. Творбите му се превръщат в неизменна част от ежедневието на хората по света и така чак до 2017 г., когато гордият носител на Пулицър се пенсионира. След цели 51 години вярна служба и множество професионални награди и отличия.
Но да се върнем на историята на прословутата снимка, която е категорично и неоспоримо олицетворение на ужаса, който носи войната. Мястото, на което е заснета
фотографията на напалмовото момиче
е селцето Транг Банг във Виетнам. Или по-точно пътят край него, по който в това време се придвижва фотографът на АП, търсейки поредните потресаващи картини. И ги открива. Този път – по-брутални от всякога. По същия път, но в обратна посока, право към неговия фотоапарат бягат ужасени току-що залети с напалм* възрастни хора и малки деца. Обградени от пламъци, викове, дим, неистова болка и паника.
Основният герой в прочутия кадър е 9-годишно момиче, тичащо голо, тъй като дрехите му са се подпалили от попадналия върху тях напалм. Това е Ким Фук. Виетнамчето, придобило по-късно световна слава не с името си, а с прозвището напалмовото момиче. Заедно с Ким на снимката са двамата ѝ братя (вляво от нея) и двамата ѝ братовчеди (вдясно).
Денят е 8 юни 1972 г. Няколко дни преди тази дата около Транг Банг се водят ожесточени битки. А телата на убитите дори нямат точен брой. Много хора напускат домовете си и се оттеглят панически от бойната арена и родното си място. Тези, които все пак избират да останат там, се приютяват в местния храм. Но за съжаление
дори и той не успява да ги спаси
Във въпросния ден, преди да бъде разпръснат напалмът, се разгарят множество схватки и са пуснати немалко различни по вид и структура бомби. Това разказва самият Ник Ут, който от рано сутринта обикаля района.
“Пуснаха напалма около 12:30 на обяд” – спомня си Ут. – Първоначално, когато видях експлозията, си мислех, че няма никакви цивилни, останали в селото. Паднаха 4 напалмови бомби. Тогава започнах да виждам хора, излизащи от кълбото огън и дим.”
Талантливият фотограф успява да запази самообладание. Вади апарата си и започва да снима. Още си спомня първия кадър. Той е на възрастна жена, носеща на ръце внучето си, което издъхва право пред обектива на Ут. В следващия момент вижда бягащото голо момиче и първата му мисъл е:
“Господи! Какво става? Това момиче няма дрехи!”
Обяснението е просто – когато се подпалили, Ким бързо ги е свалила. Но Ник Ут научава това доста по-късно. Той заснема стотици кадри, изщраквайки няколко пълни ленти. Тогава вижда, че
кожата на голото момиче започва да се топи и да се свлича
А то крещи в несвяст: “Много горещо! Много горещо!” В този момент фотографът на АП зарязва апарата си и залива детето със студена вода. Това е единственият му шанс да ѝ помогне. Облекчава болките ѝ и спасява живота ѝ.
След това Ник откарва Ким, братята и братовчедите ѝ в най-близката болница. Там установяват около 50% изгаряне по тялото на напалмовото момиче. Засегнати са основно гърбът и лявата ръка на малката Ким. Докторите не дават големи шансове за оцеляването ѝ.
Но тя успява да се пребори
Възстановяването не е никак бързо, нито е безболезнено. Белезите от жестоките изгаряния остават върху телата и кожата на залетите с гориво за цял живот. Ким Фук прекарва в болницата над една година. Претърпява цели 17 операции.
Когато се завръща в родното си село, е посетена от фотографа Ник Ут. Това, което той заварва, е картина на разрушение, тъга и много съсипани животи. Къщата на Ким също е сред сравнените със земята постройки. Това е първата им среща след инцидента, но не и последната. Двамата продължават да се виждат и след войната.
Снимката на напалмовото момиче печели много престижни награди. Сред тях Пулицър и Снимка на годината през 1973 г. Но
най-голямото постижение
на прословутата фотография и нейния автор е фактът, че след като е публикувана, много лекари от целия свят се притичат на помощ на напалмовото момиче абсолютно безвъзмездно. Те извършват множество животоспасяващи и възстановителни операции, част от които продължават и до днес. А Ник Ут отбелязва:
“Какъв късмет, че беше заснета. Ако не беше, щеше да умре.”
А как се развива животът ѝ по-нататък? Години след преживения шок и ужас, Ким Фук влиза да следва в университета. Там среща съпруга си. Скоро след сватбата двамата емигрират в Канада, където напалмовото момиче слага ново начало на живота си. Започва да се появява в публичното пространство, смайвайки хората по света с позицията и изказванията си. С решението, че вместо да мрази и да търси вина и отмъщение за виновниците за случилото се, тя избира да им прости.
На едно от събиранията на ветераните от Виетнамската война Ким изнася поредната си вдъхновяваща реч от сцената. Получава анонимна бележка с текст:
“Аз съм” от пилота на самолета, пуснал напалмовите бомби
над Транг Банг. И знаете ли как реагира тя? Вместо да изпадне в ярост, го прегръща. Прощава му, знаейки, че по онова време той просто е изпълнявал поредната заповед на командирите. Огромното сърце и душа на виетнамката респектират и вдъхновяват всички, успели да се докоснат до нея и невероятната ѝ история. По-късно двамата – напалмовото момиче и пилотът, се срещат отново и дават съвместно интервю за събитията от трагичния 8 юни 1972 г.
През 1994 г. Фук става посланик на УНИЦЕФ. Помага на деца, засегнати от военни конфликти. Пътува на места, където се разиграват или тъкмо са приключили военни действия, битки, разрушения. Изнася речи и чрез собствения си пример вдъхва много кураж и нови надежди на хората, преживяващи това, от което тя физически и психически е успяла да възкръсне.
| През 2016 г. Фейсбук си позволи да цензурира снимката на напалмовото момиче, защото нарушавала правилата срещу показването на голота в мрежата. След надигналата се вълна от недоволство на хората срещу посегателството над подобен символ и толкова значима в исторически план реликва, от компанията премахна цензурата и позволиха снимката да бъде публикувана. |
* напалм – множество запалителни течности, използвани за военни цели.
