Всичко започва с драскане. В онези времена, през 90-те, когато българските момчета вече бяха открили магията на скейтовете и чара на MTV. Тогава Насимо е просто Станислав Трифонов от Търговище. Но Станислав, на когото му предстои да измине своя поучителен, труден път до днешния майстор на графитите. Художник, който рисува не просто, за да печели от изкуството си, а за да създава по-красив и цветен свят – за себе си и всички нас.
Без корист. Така е най-сладко да правиш нещата, казва той. И как става номерът ли? Става, защото когато даваш,
Вселената ти връща
– отваря ти врати, вярва Насимо.
“Научих това правило по трудния начин, но ако човек е по-интелигентен, има и по-разумни. Ако отделяме поне по 15 минути на ден, за да анализираме себе си и действията, които извършваме, може и да стигнем до някое и друго мъдро заключение. Като например как работи Вселената и как за да се развива, тя непрекъснато дава.
И ако човек се опита да приложи този простичък закон за даването, сам ще се убеди в резултата. Трудното е да се престрашиш, да се осмелиш да направиш първата крачка. Лесно е за тези, които са разбрали, че в този свят нищо не им принадлежи”, казва ми Насимо.
И ако тези негови думи ви звучат някак заучено, той и неговият опит ще опровергаят това усещане. През 2009 г.
Насимо заминава за Канада
за да открие своя изложба. Не продава нито една от творбите си и се изправя лице в лице с гадната страна на живота. Останал без пари, решава да дарява своето изкуство. Повлиян е от учението на Петър Дънов и думите му да създаваш, за да се радваш, а не да очакваш. Съдбата на младия художник се променя – колкото повече дарява, толкова повече поръчки и признание получава Насимо. Така е и до днес.
Изпадал ли си в момент-дупка – да правиш това, което харесваш, но то да не те води наникъде?
Да, преди около 7-8 години се случваше по-често. Сега, слава Богу, доста по-рядко, може би защото по-ясно съм установил целта, която гоня. Колкото по-неясно е това, което искаме да постигнем, толкова и по-лесно влизаме в дупки.
Как се справяш в тези моменти?
На мен лично ми помага общуването с духовно напреднали хора и по-висшата духовна литература, такава като ведическата.
Как успя да излезеш от безизходицата, докато беше в Канада?
Трудно. Наистина това ми беше доста тежък период, но отново стигаме до важността и знанието на това кои сме ние, как работи Вселената, кой и какъв е Богът, който ми помогна. Истината е, че допреди тежкия ми период в Канада бях атеист, но трудната ситуация ме накара да се обърна навътре към себе си и да потърся помощ от другото тайно място, което нас повечето ни е страх дори да говорим за него, камо ли да пристъпим към него.
Насимо предпочита да го определят простичко – като художник. И той е точно такъв. Но повечето от творбите му не са затворени между четири стени, а
между земята и небето
Те красят галерията на живота ни – правят улиците на България по-красиви, придават цвят и финес на изморените от сивота и скука панелки, превръщат автобуси и коли в картини на колела.
Започва да рисува графити през 1995 г., а след това завършва специалност Живопис във Велико Търново. Първите му изяви са, както признава той – драсканици, вандалстване. Заради което Насимо и компанията му често си навличат гнева на местните ченгета. Но с времето нещата се променят.
“Преди 10 г. повечето от хората все още не можеха да направят разликата между вандализма и изкуството по стените. Слагали са ни често в категорията на футболните хулигани. А относно моя случай, аз от известен период от време почнах да излизам от това клише графити артист и нещата ми придобиваха различен вид. Насочих се към класическото изкуство през последните години и съответно проблемите с полицията също намаляха”, казва художникът.
“Мир, Любов и Единство.”
Насимо, казваш, че е важно да си искрен, а не харесван. Чувал ли си кофти коментари за работата и за себе си?
Да, естествено. Винаги ще се намери някой разбирач, който да ти отреже крилата. И от една страна това е много хубаво, защото иначе има опасност човек да си повярва, а повярваш ли си и краят ти е сигурен.
Как ти хрумна идеята да нарисуваш Дядо Добри?
Идеята хрумна на Яската (с него правим фестивала Urban Creatures), а аз я доразработих. Роди се от философските ни разсъждения за това кое е максималното добро, което човек може да прави и от това кои хора са истинските герои в този свят. Така стигнахме до извода, че един от най-големите и ценни хора е дядо Добри.
Всички те знаят с творческия ти псевдоним Насимо, но името ти е Станислав Трифонов. Случвало ли ти се е по името да направят асоциация с водещия Слави Трифонов?
Често ме асоциират с него. Даже един път на касата в пощата касиерката се беше наточила стабилно понеже очакваше да се яви другият Станислав, но уви, разочаровах.
Има ли разлика между Насимо и Станислав Трифонов?
Да, има разлика. Станислав съм за най-близките си хора, а за другите съм Насимо. Всъщност и има разлика, и няма. Тук може да се каже, че може да се приложи философията за едновременно единство и различие.
Такъв е Насимо – един от хората, които не просто правят улиците ни по-приятно и красиво място, а чрез картините споделят житейската си философия за повече доброта и грижа към другите. Затова, когато следващия път минете покрай някоя от градските му творби, спомнете си основното послание на техния художник – “Мир, Любов и Единство.”
Още от творбите на Насимо вижте в галерията по-долу! Повече информация за българския художник може да откриете на неговата интернет страница.
Вижте още… как изглежда нощна София през погледа на един български фотограф
