Ако доброто отива при онези, които умеят да чакат, то тогава отлагането не е ли преимущество? Шегувам се, разбира се. Знам, че никой не обича протакането.
Дори онези, които отиват на работа, но не се залавят с нея, а играят до обяд на нещо във Фейсбук или изчитат всички клюкарски сайтове. Дори онези, които изяждат цяла кутия сладолед или чистят компулсивно само и само да не седнат да пишат дипломната си работа. Дори онези, които, вместо да отметнат важните срещи за деня, си остават у дома и изглеждат всички сезони на даден сериал, всички снимки на сладки, смешни котета или всички еротични видеа в нета.
Дори те са наясно, че биха искали да правят нещо по-съществено според самите тях. Но не могат. Защото
отлагането е вътрешен конфликт
Пък кой обича конфликтите, особено когато се случват в главите ни! И ако горните примери ти се струват забавни, познати и не чак толкова фатални, какво ще кажеш за онези неща в живота, които не можем да си позволим да протакаме?
Като здравето. А ти направи ли си профилактичния преглед, за който все си мислиш, че трябва, но за който никога нямаш време? Ами пломбата – пак ли ще почака, защото зъбът още не те боли? И онези документи за осигурителните права – кои точно бяха, се проверява със съвсем малко ровене, но да не те занимавам сега, нали?
Ти и сам си знаеш, че здравето е дар и че не можем да си позволим да отлагаме грижите за него. Така че, не съм тук да ти се карам. Само искам да ти припомня за него. И да ти кажа, че те разбирам.
Че и аз отлагам
Като в онзи път, когато трябваше да си поискам по-висока заплата. Отдавна. Но не го направих. Изчаквах момента, в който ще е безапелационно очевидно, че я заслужавам. Вместо това безапелационно напуснах. И това трябваше да съм направила по-рано, не да чакам. Защото доброто не отива при тези, които умеят да отлагат. То е за онези, които ще го разпознаят сред купищата неща за вършене и ще се пресегнат, за да си го вземат.
Затова протегни ръка. Погали детето си. Кажи на човека до теб, че го обичаш. Прости на онзи, който вече го няма. Усмихни им се. Не си казвай, че утре ще бъдеш по-добър с тях, защото днес си твърде изморен, ядосан или отчаян. Присегни се към доброто в себе си и им го подай сега.
Ако го оставиш за по-късно, може да бъде твърде късно. А има неща, които не бива да си позволяваме да отлагаме. Те са най-важните. Най-лесните и най-трудните едновременно. Защото, нали ти казах –
протакането е конфликт
И като такъв, то е морален провал. Не просто преместване на крайния срок с още малко по-нататък, а провал да направиш онова, което самият ти вярваш, че е правилно. Провал да живееш по собствените си ценности и стандарти.
Затова и живеем с толкова много чувство за вина, безпокойство, срам и съжаление. Защото изпитваме всеки ден на свой гръб провала да постъпим правилно. Защото, ако смятахме нещата, които отлагаме, за ненужни, за неподходящи за нас, за лоша идея, нямаше да се чувстваме зле, че не ги вършим. Ако вярвахме, че е по-добре да ги оставим за по-късно, нямаше да има вътрешен конфликт, че точно това правим.
Платон го е наричал акразия
или в груб превод – да действаш против своята преценка за добро. А и аз, и ти знаем, че доброто не идва с чакане (каквото и да са ни учили като малки за търпението). Така че, размърдай се от бюрото, дивана или онова тъмно кътче в душата ти, където се беше наврял в последно време, и действай.
Ако се чудиш откъде да започнеш, нека бъде от прошката. Прости на онова дете, което виждаш в себе си, когато се изправиш пред неотложните неща. Пресегни се и го погали. Кажи му, че го обичаш. Че ще се погрижиш за здравето му, за документите, за големите разговори и за спешните проекти. Че първата крачка е най-трудна, но понякога имаме шанс за нея по-малко време, отколкото си мислим. И че ако не успеем да я направим, всички сладоледи, Фейсбук клюки и сладки, смешни котета на планетата губят значение.
Защото животът е тук и сега
А “сега” е построено от много твои “после”-та, сбъднати и несъстояли се. За да имаш повече от първите, ще трябва да си простиш за вторите. И да вярваш, че силата е в чакането само тогава, когато преди това си посял. Така че да има какво да пожънеш.
