Неделя сутрин е. Седим на кръглата маса в кухнята и упражняваме сегашното просто и сегашното продължително време. На 9 години е. Моят първи ученик. Еднакво самоуверен и неуверен. Светът отвън вече се опитва да го налее в средностатистическия си калъп, докато все още е “мек” и по-лесно се поддава на мачкане. Не ми се иска да го пускам. Масовото (въз)производство създава плашещи антипримери.
– Не се колебай! Помисли и го кажи смело!
– Не съм сигурен, че е така.
– Така е. Кажи го!
Чета правилния отговор по безшумно помръдващите му устни…
Не се колебай!
Този свят няма нужда от неуверени същества. На себе си не си необходим неуверен. На себе си няма да си полезен такъв. Ще си пречиш и трудно ще постигаш каквото и да било. А това ще ти тежи.
Не мога да му кажа всичко това. Не и по този начин. Затова използвам азбуката за прикритие.
Казал си А, започнал си. Не спирай, имай смелостта да стигнеш до Я. Нищо че може да разместиш реда на буквите. Нищо че редът може да не е този, който си си представял. Не се отказвай! Важното е да не спираш и да не се връщаш назад. След А идва Б, не идва “Не!”.
Можеш да се колебаеш колкото ти е необходимо, но преди да започнеш, преди да отвориш уста, преди да пристъпиш напред. Там срокове няма. Постигането на неотменимост и непоклатимост на решенията изисква време и усилия на волята. И включва и страх, и несигурност, и паника. Всичко, което
трябва да преживееш сам
в себе си. Всичко, което трябва да надмогнеш в себе си. Онзи ти, който другите не трябва да виждат, защото няма да се поколебаят да го използват в твоя вреда. Вземи колкото време ти е необходимо и го овладей, а след това излез непоклатим. Само така ще тежиш пред себе си и пред онези, които с цената на всичко се опитват да те вкарат в поредната “социално приемлива” рамка.
Не олеквай пред другите! Но най-вече не олеквай пред себе си! Допуснеш ли го веднъж, се превръща в навик. И спират да те взимат на сериозно. И спираш да се взимаш на сериозно. И сам лягаш в обидния калъп.
Не се колебай! Бъди кауза сам за себе си
За да сковеш по-различна рамка, в която да влезеш. Ако ще и да е с цената на грешките, в чиято правота си бил уверен и за които си имал силата да платиш докрай. Заради себе си. Заради онзи уверен и смел мъж, който сега култивираш в себе си. Който няма сам да се подвежда и няма да позволява да бъде подвеждан. Който сега възпитава своята най-вярна и устойчива на всичко стратегия, приложима за всяка ситуация – не казвай “хоп”, преди да си скочил.
И запомни – когато скочиш, плувай до другия бряг! Спреш ли в средата, ще се удавиш.
… Затова е толкова важно да разбереш разликата между сегашното просто и сегашното продължително време. Може да се колебаеш сега, в този миг, в настоящия момент. Но не може да се колебаеш по принцип. Защото не е принципно. А ние с теб, освен за английски език, си говорим и за принципи.
