Животът е труден и ти не си специален

“Най-глупавото нещо на света е да си помислиш, че си нещо повече от другите хора. Като ходиш до клозета по голяма нужда или като се погледнеш сутрин в огледалото гурелив и неумит и тогава виждаш, че си като всички други. Не си специален.”

Това ми каза един възрастен човек на спирката на автобус 120, докато чакахме заедно една вечер. Много пъти съм се замисляла за това дали и колко е специален всеки от нас, но този път тази формулировка ме накара да се замисля още повече.

Горе-долу по същото време присъствах на две погребения на млади и невероятно прекрасни хора. Станах свидетел на една раздяла на много надеждна, според всички критерии на обществото, двойка.

Видях и провалянето на кариерата на един човек, който с цената на всичко се беше покатерил на върха. За него работата беше всичко. Целият му живот се въртеше около това да “вади пари” и да демонстрира благополучие. И през цялото време смяташе, че това е една основателна причина да се чувства нещо повече от хората около него.

Да се чувства специален

За един живот на човек могат да му се случат всички неща, които някога е чувал да се случват на другите хора. Абсолютно всичко. Не всяка ситуация в живота ни е под наш контрол. Никога не сме готови и за най-лошите, и за най-хубавите неща, които ни сполетяват. Всеки от нас може внезапно да остане сам, беден, болен. Или пък щастието да ни споходи изведнъж и да забогатеем бързо. След това да изгубим рязко пътя си и да се намерим там, където най-малко очакваме.

Ние вървим сами през живота си и само от нас зависи да привлечем правилните хора в обкръжението си, да ги задържим и да вървим заедно напред. Да бъдат до нас в лошите и в хубавите моменти. Защото парите и социалното положение може да са патериците, които ни помагат да сме устойчиви, но истинските неща, тези, които ни държат прави, са именно другите хора. И много често го разбираме късно. Затова е важно

да не се взимаме на сериозно

и да живеем простичко, да уважаваме родителите си и да ги приемаме такива каквито са. Да намираме повече време за децата си и да се вслушваме по-често в това, което ни казват. Важно е и да си доставяме повече удоволствия.

Както и да не обръщаме особено внимание на това, което казват другите зад гърба ни и да не мислим толкова много, какво ще си помислят за нас. Да се оставим да бъдем обичани и да казваме често на глас Обичам те, когато го чувстваме. И да се научим да се надсмиваме над себе си, както и да приемаме повечето ситуации в живота с усмивка.

Малките неща, които ни карат да се чувстваме добре, зависят само и единствено от нас. Така че като станем сутрин и се погледнем в огледалото – гуреливи и неумити, да си кажем: Айде, малко по-полека. Не съм толкова специален, но пък съм щастлив.

Прочетете още… Важните неща: Ходете си на гости