За Ненчо Палавеев и до сега се говори в родния му град – Копривщица, с огромно уважение и преклонение. Въпреки че е известен като Благодетеля на Копривщица, той помага и на много други градове в България, а накрая оставя цялото си имане и състояние на българската държава.
Кой е Ненчо Палавеев?
Ражда се на 15 март 1859 г. във възрожденския град, в семейството на Дончо и Неша Палавееви. Ненчо е първото от четирите деца в семейството. По-късно се раждат брат му Семко и сестрите му Мария и Гана. Баща му се занимава с абаджийство и търговия, които успешно развива на територията на Кайро, Александрия и Цариград. Той е и един от съсобствениците на Масърската компания, която по-късно Ненчо Палавеев наследява.
Той завършва начално училище в родния си град. Получава покана лично от Петко Каравелов да продължи образованието си в Русия. Първоначално се съгласява, но едва тръгвайки по пътя, младежът се отказва и се завръща в Копривщица. Ненчо Палавеев и семейството му се отправят на поклонение на Божи гроб в Йерусалим и невръстният Ненчо става хаджия едва 10-годишен.
Само 4 години по-късно той заминава при баща си в Кайро, където
се обучава в занаята на абаджийството
като негов чирак. Посещава гръцко училище и така научава гръцки език. А по-късно говори свободно арабски, гръцки, турски, френски, руски и английски език. Първият самостоятелен проект на младежа идва едва след няколко години и той отваря сладкарница на пристанището в Александрия. Запазеният специалитет на заведението е небезизвестното малеби, което се приготвя там. По-късно започват да се произвеждат също кашкавал и някои месни деликатеси.
През 1878 г. Ненчо Палавеев започва свой собствен бизнес с производството и продажбата на български аби и много други чуждестранни стоки. Не след дълго баща му се завръща в България и синът поема целия семеен бизнес, разпръснат в много и различни точки по света. Може да се каже, че Палавеев-младши посещава всички горещи точки по търговската верига по онова време. Като се започне от Египет, Александрия, Цариград и се мине през крайбрежието на Червено море, Занзибар, Сирия, Палестина и се стигне чак до Калкута, Бомбай, Япония и много други.
Ненчо Палавеев има изключителен нюх към бизнеса
и света на търговията като цяло. Той купува и препродава стоки, предназначени за конкретни дестинации, в които има глад и силен интерес към тях. Търгува с индиго, слонова кост, коприна, персийски килими, самовари, кехлибар, броеници, икони, седеф, стомана и какво ли още не. Но в основата на бизнеса му си остават бащините и родни ямурлуци, качулки, вълнени чорапи и терлици.
Интересен факт е, че при започването на строежа на Суецкия канал именно Ненчо Палавеев и неговите компании „обличат“ работниците със своите аби и други дребни артикули. Успехът на българския предприемач е зашеметяващ. Той става собственик на 4 яхъра в Алекснадрия, много имоти в Кайро и в други точки на света. Започва да се занимава и с лихварство. Купува акции и забогатява неимоверно. Твърди се, че
Ненчо Палавеев е един от най-богатите българи в историята
Той става притежател на руско гражданство (по примера на баща си) под името Анести Антон Жиата, както е и името на една от фирмите му. Това му осигурява още по-безпроблемно пътуване и правене на бизнес по света.
Но да се върнем на несметното богатство на българина. Макар че прекарва основната част от живота си предимно в чужбина, Ненчо така и не забравя родната Копривщица и България като цяло. Той става благодетел на родния си град и на много други. Със средствата, дарени от него, в Копривщица са изградени паметникът-мавзолей (Костница) на героите от Априлското въстание, местното читалище (което носи неговото име, както и един от копривщенските булеварди), като в читалището е създадена огромна библиотека и театрален салон. За него благодетелят дарява сума от 1, 2 млн. лв.
Направен е също ремонт на началното училище, в което някога е учил и е съградена Полукласическата гимназия Любен Каравелов и пансионът към нея.. Издигнат е паметник на поета Димчо Дебелянов и много други, сред които и няколко облагородявания на местни храмове и църкви. Също така Палавеев инициира акция по залесяване на местните хълмове с борове. 100 хил. лв. копривщенецът дава на общината за направа на градски тръбопровод. Но освен щедри суми на общини и различни организации, през целия си живот Хаджи Ненчо Палавеев подпомага финансово много сираци, многодетни семейства, вдовици, стари хора.
В залеза на живота си Ненчо Палавеев пише своето завещание, като казва, че
оставя всичко „в полза роду“
Така и става. На негово име са основани две фондации, които разпределят оставените от него средства в различни каузи и инициативи.
Преди да си замине от този свят Ненчо Палавеев решава да изпита своите родственици. Тъй като той самият никога не се е женил и няма деца, за наследници на имането му се спрягали неговите роднини. Хитрият предприемач
инсценира собственото си погребение
Заръчва да напълнят един ковчег с камъни, да го запечатат и да кажат на роднините му, че е починал, докато е бил в чужбина. Така и става. А самият Ненчо Палавеев наблюдава предрешен своето фалшиво погребение. Още непогребан в земята, той хванал близките си да се разправят за завещанието, имотите, кой какво ще вземе… Палавеев махнал маската и им казал, че всичко ще отиде за Родината, за която той така силно милеел. От неговата истинска история беше вдъхновен и съвременният български сериал Скъпи наследници. Ненчо Палавеев казва:
„Видях много свят, но ми беше жал да умра и да ме закопаят в чужда земя”.
На 18 септември 1936 г. той издъхва в болницата на БЧК в София. Но и до днес хората в Копривщица и околията си спомнят с умиление за него, а оставените от хаджията сгради, паметници и нематериални блага напомнят за живота и делото му и до днес. А името му заслужава да се знае от всеки българин и да се помни за вечни времена.
Ако и вие имате идея за някой знаменит българин, чиято история искате да ви разкажем, може да ни пишете в мястото за коментари под този текст или на нашата Фейсбук страница.
