Ненко Генов е толкова цветен, че изобщо не знам откъде да започна. Роден е в Пловдив, живее в Полша, има три дъщери и много интереси. Писател, учител по английски език, сценарист на детски постановки. Бил е режисьор на късометражни филми, работил е в телевизията и какво ли още не. Освен това
Ненко Генов е част от един от най-успешните български блогове
за книги Книжни криле.
Завършва английска филология в Пловдивския университет и магистратура Филмово и телевизионно изкуство в НБУ. Публикациите му под формата на разкази, статии, комикси, сценарии и други радват широка публика. Неговият разказ Разходка е част от сборника Репликация, включващ най-добрите фантастични разкази от международния конкурс Златен Кан – 2010. А в България на голям успех се радват книгите му Сбогом дневнико и Сбогом, дневнико 2: Планински патаклами.
Негово детско представление Принцесата на пиратите е част от мащабна акция в Полша, известна като Големият оркестър на коледната благотворителност. Имам удоволствието да ви срещна с цветния Ненко Генов.
Снимки: Личен архив
Ненко, кога започна да пишеш?
Започнах едва ли не веднага щом научих буквите. Още от малък винаги съм бил заобиколен от книги и винаги е имало кой да ми чете и едното води до другото. Всяка история, която ме е впечатлявала и е грабвала въображението ми по някакъв начин, ме е вдъхновила в някакво отношение. Като хлапе рисувах комикси по блокчетата и тефтерите, пишех книги-игри в тетрадки, разкази… Леля ми имаше пишеща машина, която можех да използвам. След това за шестия ми рожден ден получих компютър Правец 8 и също пишех, въпреки че нямаше текстов редактор и дори не можех да запазвам текстовете си…
Бях в девети клас, когато станах нещо като “издаван автор” – в списание Фентъзи фактор се появи първата ми статия Книгите-игри: Култът на едно поколение. Фактът, че някой ме прие насериозно докато бях просто ученик, ми
подейства адски амбициращо
Последваха и някои други публикации, но не преследвах развитие като писател. Никога не съм се интересувал единствено и само от писането в частност, интересът ми е много по-общ – към разказването на истории и предаването на емоции и идеи като цяло. Интересни са ми различни формати, медии и изразни средства.
Според мен четенето на изображения по нищо не отстъпва на четенето на текст. Не издигам литературата в култ над останалите изкуства. Киното винаги е било голяма моя страст и се бях насочил към тази сфера. След като завърших английска филология, следвах филмово и телевизионно изкуство, работих в телевизия, снимах късометражни филми, пишех сценарии…
Когато станах баща, осъзнах, че не искам да пътувам постоянно, не искам да отсъствам от дома и да не съм покрай децата, тъй че от колективно дело като киното отново се пренасочих към нещо по-постижимо и индивидуално. При писането няма нужда от бюджет, екип, логистика… Имаш нужда единствено от компютър, малко време и спокойствие. Думите са и актьорите, и реквизита, и специалните ефекти… Преоткрих свободата на това да разказваш историята лично, без ограничения.
Имаш ли предпочитан жанр за четене?
Обичам да чета предимно детска литература, както и литература с някакъв фантастичен или приключенски елемент. Не е задължително да е директно фентъзи или фантастика, но да има поне зрънце на нещо, което липсва в ежедневието ни.
Ти си човекът зад един от най-добрите книжки блогове Книжни криле. Как започна всичко?
Тъй като съм голям фен на Междузвездни войни, бях част от екипа на един български фенсайт. Когато предстоеше премиерата на Силата се пробужда от издателство Егмонт се свързаха със сайта и ни уведомиха, че планират издаването на Star Wars книги. Проявих желание да ги отразявам. Допадна ми много да пиша подобни статии и си казах, че няма нужда да се ограничавам единствено и само до Междузвездни войни. Така се случи, че имах около себе си съмишленици, с които си чешем езиците с препоръки за всичко, което сме прочели и ни харесва. Книжни Криле беше просто следващата крачка.
Лесно ли е да се анализира книга?
Зависи и от книгата, и от читателя. В един и същи текст всеки може да види съвършено различни неща. Всичко е въпрос на светоусещане и опит. Понякога и на допълнителна информация. Пример – наскоро неколкократно четохме с децата Тигърът, който дойде на чай от Джудит Кер. Наглед весела детска книга, съвсем невинна… Но според някои хора тигърът, който се отбива в дома на главната героиня и излапва не само следобедната закуска, но и всички хранителни запаси на семейството всъщност символизира нацистите, които нахлуват в дома на малката Джудит преди родителите ú да напуснат Германия. Сега чета книгата в абсолютно нова светлина, а тази интерпретация едва ли щеше да ми хрумне!
Имаш ли любим лош герой? А положителен?
Любимите ми лоши герои обикновено са трагични образи. Не са лоши за идеята. Те са паднали ангели, поели по пътя, постлан с добри намерения. Автоматично се сещам за герой, който е и положителен, и отрицателен, в различни моменти от живота си – Анакин Скайуокър/Дарт Вейдър.
Има ли писател, който е твой ролеви модел?
Да. Някои харесвам по-скоро като автори, отколкото като модели в живота, но… Обикновено се влюбвам в творчеството на хора, на които се възхищавам не само като писатели, но и като личности, които се опитват да повлияят положително чрез творчеството си. Много харесвам Астрид Линдгрен, Ерих Кестнер, Джани Родари, Майкъл Бонд, Майкъл Морпурго, Рей Бредбъри…
Имаш ли любима книга?
Боя се, че имам стотици любими книги. Бих направил списък, но… не зная откъде да започна, още по-малко пък – кога ще свърша. Реших да погледна към рафтовете с книги и да напиша първото любимо нещо, което ми се изпречи пред погледа. В случая – поредицата за Малкия Никола на Госини и Семпе.
Коя е книгата за 2020 г., която те впечатли най-много?
Отново, отговорът ми ще е подобен. Като цяло, ако нещо не ми харесва, просто не го чета. А тъй като чета и на български, и на английски, и на полски, имам огромен избор и адски много красиви и стойностни книги минават през ръцете ми. Ще използвам момента да разкажа за една, която може би българските читатели все още не познават – графичният роман Stepping Stones на Lucy Kinsley.
Това е почти автобиографична история, много лична за художничката. Историята е за момиче, чиито родители се разделят и тя изведнъж от градско хлапе се превръща в млада фермерка, а майката се сближава с нов мъж, който също има деца. Наглед семпъл сюжет, но… Става дума за трудностите при израстването, когато нямаш контрол над събитията в живота си. Това поражда чувство за безсилие и гняв, които могат да ти попречат да оцениш истински хубавите моменти и те карат да съдиш сурово хората, които те обичат.
Разкажи ни за Сбогом дневнико.
Сбогом, дневнико! донякъде засяга същите теми. Главният герой, който е и “автор” на дневника, остава анонимен, не само за да не оставя доказателства за кашите, които забърква, но и защото почти всяко хлапе може да се озове на неговото място. Много от случките в книгите от серията са вдъхновени или от работата ми като учител, или пък от собствените ми спомени от ученическите години. Славни времена!
Започнах писането като на шега
Оказа се, че на мен май ми се отдава да пиша духовитите записки на петокласник. Не исках обаче да се занимавам просто с поредното четиво, което е остроумно, веселяшко и нищо повече. С тази разлика, че е българско и (образно казано) фъстъченото масло е заменено с лютеница. Но… Идеята отлежа в главата ми, героите се развиха, появи се емоционален център на сюжета, послания, които исках да предам…
Исках по ненатрапчив и лек начин да кажа определени неща едновременно и на децата, и на възрастните. Да погледна на живота днес през детски очи, които понякога са наивни, но друг път са изключително проницателни. По начина, по който го правеха навремето Братя Мормареви с истории като Войната на таралежите и Васко да Гама от село Рупча. Затова се завърнах към първите няколко тестови страници и завърших целия ръкопис. Исках история за всички възрасти, но разказана през гледната точка на днешните подрастващи.
Бях доволен от крайния резултат. Реших да предложа ръкописа на няколко издателства и Хермес откликнаха първи. Харесаха и рисунките ми, тъй че за моя голяма радост щях да мога сам да илюстрирам цялата книга. А докато я илюстрирах, започнах писането и на втората част, тъй като имаше доста теми и идеи, които не се събраха в първата. Третата книга е написана и очаква редакция и в скоро време ще започна работата по илюстрациите. Мисля, че се получи много хубаво и смислено продължение, може би най-интересното до момента. Героите растат и се развиват.
Какво те запали по комиксите?
За мен няма по-естествено нещо от това да обичаш комиксите. Кой не обича вълнуващите истории и красивите илюстрации? Да не четеш комикси за мен лично е все едно да не слушаш музика или пък да не ходиш на кино… Защо да оставиш цяло едно изкуство извън живота си? Ужасна културна диета! Точно както при книгите, филмите, романите и всичко останало, има комикси за всякаква аудитория, за всякакви вкусове и възраст. Изборът е огромен и всеки трябва просто да потърси за себе си подходящото преживяване. У българския читател трябва да се изкорени представата, че ако нещо има “картинки”, значи автоматично е несериозно или детско.
Кое се пише по-лесно: сценарий или разказ?
Няма еднозначен отговор. Сценарият и разказът имат много допирни точки, но и много разлики. И едното, и другото си има своите особености и предизвикателства. Автор на страхотни разкази може да се окаже ужасен сценарист, чисто и просто защото форматът и изразните средства са други.
Сценарият трябва да се реализира допълнително, било то на сцена, на екрана или като комикс с помощта на художник, докато разказът трябва да предизвика картините у самия читател. Но дори когато пиша разказ, аз мисля визуално. Не пиша нищо, което не виждам или не чувам в главата си, трябва да мога да си го представя и разиграя в съзнанието си, за да го напиша. И книгите, които обичам също са такива –
виждам ги като филм в главата си
веднага докато чета.
В момента например пиша сценарий за комикс, при който работата е трудна, не защото “не виждам и не чувам” героите и сцените, напротив – всичко е много ярко и живо във въображението ми… Но имам определен брой страници, в които трябва да се сместя. Всяка дума и жест се пресяват, преценяват и редактират, тъй като всичко изяжда обем. Как да поднесем информацията най-ефективно, как да представим емоции без многословие… Страниците свършват, а имаме нужда от още “екранно време” преди кулминацията, има ли сцени, които не са жизнено важни и могат да отпаднат? Истинска школа по икономичност!
Ако можеш да режисираш някоя книга, коя ще бъде тя?
Има много книги, които бих се радвал да режисирам като филм! На този етап това е изцяло в сферата на фантазиите, разбира се, но… Я да видим…
Едва ли ще е класика, защото те са адаптирани сравнително често, а и всички имат свои представи за тези книги и често не харесват режисьорските интерпретации. Което често е много несправедливо! Трябва да знаеш, че филмът няма за цел да ти преразкаже книгата ред по ред (какъв е смисълът в това?), а да ти я представи по нов начин, пречупена през нечия призма…
Неща, които работят на страницата не задължително работят и на екрана, нужни са промени… Но публиката не се замисля и не се интересува от това. Има хора, които ще се заяждат, че в книгите за Оз Дороти се сдобива със
сребърни обувки
а в класическия филм са рубинени.
Според мен от Сбогом, дневнико! би излязъл добър филм, както споменах, точно нещо съвременно в духа на Братя Мормареви. Също така, ще е сравнително нискобюджетно, няма да има нужда от епични сцени и тонове специални ефекти.
И понеже както вече споменах съм огромен фен на Междузвездни войни, за да стане с един куршум два заека, бих филмирал нещо динамично, сърцато и приключенско като например любимите ми книги Ученик на джедая на Джуд Уотсън (въпреки, че те вече се водят Легенди, а не Канон в Star Wars хронологията) или поредицата Star Wars: Adventures in Hyperspace на Cavan Scott.
Колко книги има на нощното ти шкафче?
В последно време бройката се върти около четири. Обикновено има по един роман на български и английски, един комикс, както и някаква не-художествена литература, примерно арт албум или книга за филм. Грабвам това, за което съм в настроение на момента.
Какво не те попитах, а би искал да кажеш?
Ами аз май съм доста многословен и като цяло мога да си плямпам и без да ме питат, та… наистина ли искаш да си го причиниш? Особено опре ли до любимите ми теми, нямам спирачка.
Благодаря много за поканата за това интервю, беше голямо удоволствие да поговорим.
Вижте още… Златната ера на българския комикс
