Знаете ли кой е първият цирк, пристигнал у нас? Днес не можем да намерим някой, който да помни как се е казвал. Но е ясно, че е било преди точно 130 години. Тогава в София идва първата професионална акробатическа трупа – японска. Десет години по-късно вече имаме и родна.
До появата ѝ обаче нагласите на българите трябвало да направят голям завой:
от недоверието към цирка към любопитството
Отначало бил излишно зрелище – скъпо и опасно, защото можело да оплете младите в мрежите си и да ги направи циркаджии. Дали на това се дължи негативната ни представа за циркаджийските номера? Интересен въпрос. Не по-малко интересен от присъствието на жените на арената, приемано тогава за неприлично и развращаващо заради полуразголените им трика.
Ала ето че две години след японците ни посетила трупата на италианеца Анжело Пизи. Тя представяла за пръв път у нас изпълнения с дресирани животни. Под шатрата ѝ започнал кариерата си и младият Петър Панайотов –
бащата на българския цирк
Едва 14-годишен, той се цанил да помага на италианците като момче за всичко. Бързо напреднал в цирковото изкуство. Първото му участие било в комична сценка, но скоро изпълнявал и акробатика заедно със свой връстник, също българин – Коста Шалганов.
Шатрата на Пизи се задържала. Представленията ѝ били харесвани, а сред редовните посетители бил и Иван Вазов. Красота под купола не липсвала. За пръв път българите виждали циркаджийка: дъщерята на Пизи – Ирина, която танцувала балет върху опъната тел и изпълнявала български и турски песни. Тя харесала Петър. Пизи също. Давал му по 50 стотинки за всеки номер и с надеждата да го ожени за Ирина, на тръгване от България му предложил съдружие. Петър отказал.
Остава в България, за да сбъдне мечтата си
Собствен цирк! Създал го заедно с Коста Шалганов, същият, който му партнирал в акробатиките, и с Панчо Киров.
Кръстил трупата Българско знаме. Това била първата българска гимнастическа, акробатическа и комична трупа. Стартирала на Великден през 1897 г. и догодина се навършват 120 години от създаването ѝ през онзи наистина велик ден.
Духовият оркестър бил съставен от няколко лясковски роми, а Петър изпълнявал акробатичния си номер върху наклонени маси. По това време прочутият Лазар Добрич, който години след това има своя трупа и свой цирк, бил 16-годишен. Дълго щял да си спомня номера на Панайотов.
60 години по-късно и малко повече, откакто Пизи издигнал своята шатра на някогашния площад Трапезица в София, същото място вече било заето от новооткрит дъсчен стационарен цирк. Български.
Успехът на Петър Панайотов
бил последван от идни поколения артисти, със свои арени и свой път. Задавали се славни години за тяхното изкуство. С много международни признания, гастроли и награди. Тепърва овации щели да обират цирк Левски, цирк Европа, цирк Роял-Добрич, цирк Балкански, цирк Родина…
За 100-годишнината на българския цирк една улица в столичния квартал Илиянци щяла да получи името си – Петър Панайотов. Навремето тъкмо на нея кипял животът на първите циркови артисти. Там била базата на Главна дирекция български циркове.
Днес на мястото на конюшните са разположени
сергиите на пазар Илиянци
А на паркинга, на който спират пазаруващите, някога зимували вагоните на три пътуващи цирка: София, Глобус и този на Лазар Добрич.
Цирк там отдавна няма. Но това не пречи да наричаме с тази думичка грозни, гротескни дела, включително и срещу цирка. Като продажбата на цирковия парцел от ул. Петър Панайотов, извършена на безценица от държавата. Като изборите, определяни като политически фокуси.
Не, приятели, това не е изкуство. Ако искате да видите истински цирк, направете го там, където се случва магията.
През декември, под купола на Българския национален цирк София, тя ще бъде още по-вълшебна, благодарение на галаспектаклите Пътят продължава. Те са тъкмо по повод 120-годишнината на изкуството у нас. Ще се видим там!
