„Още е далеч, далеч е краят на пътя, който води до висините на фотоизкуството. Един човешки живот не е достатъчен да стигнеш върха и да кажеш: „Аз съм вече майстор.“ Тези думи принадлежат на Марк Маркарян (1910-1984), един от най-самобитните български фотографи, несъмнено постигнал впечатляващи висоти в своето изкуство, но за съжаление почти непознат в родината си.
Династията Маркарян е легенда във фотографската история на България
Началото е положено от патриарха Врам Маркарян, роден през 1869 г. в Кайсери, Турция. Семейството на Врам, както доста арменци, е прогонено от родните си места и през 1891 г. се установява в Шумен. Врам има двама сина – Арам и Марк, които също са фотографи. Но докато Арам се насочва към комерсиалната фотография върху порцеланови подложки, Марк избира пътя на артистичната фотография, която издига до нови висоти.
През 1900 г. фамилията Маркарян построява триетажна сграда с просторно, осветено от слънцето ателие на последния етаж. Това е първото подобно ателие в България и единственото, което в момента е запазено на Балканите. Покривът е от стъкло, а интензитетът на светлината се регулира със система от завеси.
Ателието Маркарян бързо се сдобива със славата на едно от най-модерните за времето си
като в него се правят предимно портрети в стила на европейската портретна фотография от началото на века.
Марк Маркарян се ражда на 26 септември, 1910 г. в Шумен. Той е единственият член на фамилията Маркарян, който решава да остави настрана портретната фотография и да се концентрира върху изцяло артистичната страна на това изкуство.
През 1931-1932 г. Марк Маркарян постъпва в Баварската държавна академия за фотографски техники в Мюнхен. Там той се обучава при известния фотограф и оператор Вили Зилке, който по-късно ще заснеме легендарните нацистки пропагандни филми Триумф на волята(1935) и Олимпия(1938). Под ръководството на Зилке Маркарян усвоява тънкостите на т.нар. бромойл техника-единственият “граничен” процес между фотографията и художественото изображение.
Фотографията озаглавена Зимна нощ в Мюнхен изразява най-добре майсторството на Маркарян в областта на бромойл техниката. Докато е в Мюнхен Маркарян работи върху множество портрети, като Момичето с късата подстрижка е вероятно най-емблематичният от тях.
В средата на 1932 г. Маркарян заминава за Виена, на практика при известния фотограф Вили Полак, който ръководи вероятно
най-популярното студио за портрети в австрийската столица
Там Маркарян заснема участничките в конкурса за красота Мис Виена. Това са и любимите портрети на Маркарян, които той излага в студиото си в България по-късно.
Докато работи за Полак Маркарян има шанса да фотографира някои от най-известните звезди на онова време – актрисата Доли Хаас, цигуларя Жорж Буланже, дизайнерът Карл Палда и др. Докато е на практика в ателието на Полак, Маркарян също така работи в клубове и ресторанти, за да се издържа.
През 1933 г. Марк Маркарян се завръща в България и започва работа във фотоателието на брат си. През 1937 г. заедно с приятеля си Ростислав Бакалов основава аматьорския киноклуб RosMark Film, като сбъдват детската си мечта да снимат филми. Повечето от филмите са заснети с 16mm камера, която Маркарян купува от Виена.
Маркарян е пословично аполитичен артист, но
през 1945 г. той е един от многото интелектуалци, гледани под лупа от българските власти
и голяма част от архива му, фото и кино техниката му са конфискувани. Завръщането му във Виена или Мюнхен е немислимо и Маркарян насочва камерата си към живота в Шумен.
През 1951 г. заедно с Арам Хаджулян, фотограф от Варна, Маркарян става първият директор на Окръжното предприятие “Българска фотография” и инструктор по художествена фотография за Северна България, а по-късно основава и Клуба на кинолюбителите в Шумен. В следващите години Маркарян обучава поколения бъдещи фотографи. По същото време започва да води курсове по планинска фотография.
През 1950 г. Маркарян е удостоен със званието артист-фотограф, а през 1960 г. става член на престижната федерация Artiste de la Fédération Internationale de Photographie, основана в Берн, Швейцария. По същото време той започва да
организира ежегодни изложби в Египет, Хонконг, Германия, СССР
Чехословакия и Унгария. През 1962 г. Маркарян напуска Българската фотодирекция, разочарован от условията на работа в нея. Решението му е продиктувано от желанието на властите да придобият пълен контрол върху авторските права на целия му личен архив.
Маркарян никога не става член на партията, но въпреки това е награден със медал Кирил и Методий -втора степен. По-късно Маркарян ще стане главен фотограф на Регионалния исторически музей в Шумен, за който ще заснеме редица археологически обекти и находки и с това ще постави началото на фотографския архив в музея.
Маркарян е страстен любител на природата. През 60-те години фотографът, повлиян от австрийската т.нар. Heimat фотография създава някои от най-силните си пейзажи и продължава да предпочита този жанр чак до 1985 г., когато е организирана последната му изложба, която улавя Рила в цялото й великолепие.
“Малкото врабче треперещо на заснежена клонка, гордите върхове на Пирин, които наблюдават отраженията си в кристално сините езера, всичко това докосва сърцето ми, превръщайки ме в смирен слуга на тази красота, която съществува навсякъде, ако човек може да я види и обезсмърти в изкуството”, казва Маркарян.
През 1984 г. Българския културен институт Дом Витгенщайн във Виена организира
първата ретроспектива на Марк Маркарян – наречена “Перлите на България”
в която са показани 110 негови цветни фотографии. Няколко седмица след откриването на изложбата, Маркарян, който по онова време е на 75 години, прави последния си поход из Пирин и умира в планината.
Две години след смъртта му българското правителство влиза във владение на къщата-атели на фамилията Маркарян в Шумен, но както много неща след промените, тя е постепенно занемарена и през 1991 г. изгаря до основи.
[…] Надпис дясно, долу: Маркарян, Шумен – тук […]