Кинофестивалът (не)Възможното образование се провежда за първи път в България тази година. Събитие, на което всеки желаещ може да научи повече за алтернативните практики на учене и преподаване, както в България, така и в различни части на света. Любопитна и полезна информация, поднесена във формата на филми, дискусии и работилници.
Защото днес именно образованието на децата ни е едно от най-големите предизвикателства, пред които сме изправени всички ние
не само като родители, но и като общество
Предизвикателство, свързано с нуждата да отгледаме поколение, което има знания, но и способност да се адаптира бързо към нови ситуации и да реагира максимално креативно. Не само за да направи своя живот по-лек и смислен, но и за да има бъдеще планетата ни, както казва английският учител и училищен инспектор Дери Ханам.
За плюсовете на иновативните форми на учене и преподаване, за най-известните алтернативни подходи и педагогики, както и за стремежа към учене и развитие поговорихме с Нели Керемидчиева, главен организатор на фестивала (не)Възможното образование.
Г-жо Керемидчиева, как Ви хрумна идеята да организирате кинофестивал, посветен не просто на образованието, а на различното образование?
В дейността на организацията Общност за демократично образование има прожекции на два филма досега. Първия филм, Забраненото образование (който може свободно да се гледа с български субтитри ето ТУК) прожектирахме през 2014 г. В него се анализира състоянието на образованието в традиционния му вид, възможните обяснения за това и най-разпространените варианти за различен вид образование като Монтесори и Валдорф педагогиката.
През 2017 г. преведохме и показахме филма Свободен час, който е посветен на демократичното образование. Общо взето, не виждаме необходимост да говорим и да показваме
филми за традиционното образование
– неговите резултати са видими за всички. За някои хора то е приемливо и ние не го отричаме. Същевременно ни се иска да има варианти и за хората (родители, учители и деца), при които традиционното образование влиза в конфликт с техните нужди, ценности и разбирания. Още повече, че тези варианти се практикуват от множество години в други страни и са доказали своята ефективност. Смятаме, че от това всички ще спечелим, защото ще можем да видим какво се постига с различните подходи и педагогики и да имаме възможност да избираме за себе си и децата си.
В рамките на програмата ще бъдат представени 11 документални филма за алтернативни практики на учене и преподаване в България и различни части на света. Има ли сред тях такива, които са съвсем малко познати на българина?
Трудно би било да обобщим за “българина”, дори ако говорим само в рамките на София. Вероятно сред показаните подходи и педагогики, хората са чували най-много за Монтесори педагогиката. Все по-популярна става и Сугестопедията, долу-горе може да се е чувало за Валдорфската педагогика. Във Фейсбук събитията за всеки филм споделяме информация за показаните подходи – както за начинаещи, така и за по-напреднали. След края на Фестивала ще съберем всичко в
сборник (не)Възможното образование
който ще се разпространява напълно безплатно и ще е в електронен вид – не очакваме да има средства за печатно издание.
Можем накратко да обобщим, че всеки от тях се основава на базисното вярване, че човек притежава вроден стремеж към развитие и ученето е естествена част от това развитие. Оттам нататък ролята на образованието е как да опосредства това развитие. И дори още по-важното – как да не му пречи, защото този процес е толкова естествен, колкото и крехък.
Какво е най-важното, което според Вас ще научи българинът от прожекциите, работилниците и дискусиите в рамките на фестивала (не)Възможното образование?
Ще се радваме, ако хората споделят какво са си “взели” от събитията, които са посетили. За тази цел молим за обратна връзка в анкети след всяко събитие, както и смятаме да изпратим втора анкета един месец след края на Фестивала.
Разбира се, говорим с хората и на място и това, което чухме на изминалите 5 събития, ни зарадва изключително. Хората споделяха, че видяното и чутото им е било полезно, питаха кога отново ще правим подобни събития. Повечето показват истински “глад” за повече информация. Признаваме си, че многобройната и добронамерена публика до този момент надхвърли очакванията ни!
Надяваме се, разбира се, хората да приемат за свои посланията на Фестивала, а именно че образованието може да се осъществява по много и разнообразни начини и няма нужда да търсим един универсален модел за всички. Че всеки човек учи по различен начин и ако днес зачитаме индивидуалните особености на всяко дете, утре ще имаме реализирали потенциала си възрастни. Както и че разнообразието в образованието е необходимо и възможно и зависи от инициативата на всеки от нас.
Можем да ви разкажем какви са резултатите от анкетите като приключим с тяхната обработка.
Тази информация ще бъде наистина ценна. Кои според Вас обаче са най-големите предизвикателства, пред които ще се изправят децата ни в бъдеще? Как алтернативното образование ще осигури по-добра подготовка за тези моменти в сравнение в традиционните начини на обучение?
Част от целта на дискусиите е да обсъдим именно подобни въпроси и да търсим заедно техните отговори. При това отново със съзнанието, че няма универсален отговор, който да важи за всички хора.
Според нас най-голямото предизвикателство, пред което вече се изправяме днес, е
променящият се с все по-бързи темпове свят
Самото образование в момента навсякъде по света има да реши голямото предизвикателство как да привлича младите хора и как да осигури условия за развитие на техния потенциал, без да има каквато и да било представа какъв ще бъде светът след 12 години. Както казва Дери Ханам, един от участниците във филма Училища на доверието (самият той дългогодишен учител и училищен инспектор във Великобритания):
“Имаме нужда от цялата креативност и иновативен капацитет, които могат да се развият при младите хора в максимална степен или нямаме бъдеще като планета.”
Може би звучи прекалено драматично, но аз лично вярвам, че има истина в тази фраза.
Смятаме, че традиционните начини на обучение показват вече от десетки години резултати, които не са окуражаващи в това отношение. Определено си струва да се замислим дали искаме да продължаваме в същата посока.
Кои са най-големите предимства на иновативните подходи на учене и преподаване, прилагани към момента в България?
Не само в България, а навсякъде голямото предимство на иновативните подходи е, че могат да се изпробват много бързо, да се виждат резултати и гъвкаво да се променят според нуждите на конкретните субекти. Образованието се “прави” от учителите, учениците и родителите. Те са хората, които вършат действието, а голямата държавна система е прекалено тромава, за да може да отговори на променящите се конкретни техни нужди и разбирания.
Вярваме, че всички ще имаме голяма полза, ако системата позволява лесно изпробване на разнообразни подходи. Самите училища ще могат да споделят помежду си и да взаимстват добри практики. Както и да не влагат усилия в такива, за които вече е установено, че не дават търсения резултат. За целта има необходимост от една страна от по-широка административна рамка, а от друга – самите хора да стават по-информирани. Защото много неща могат да се променят включително в сегашната рамка и зависят само от желанието и добрата воля на участниците.
Още за Фестивала може да научите от неговата официална Фейсбук страница.
